Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЧОВЕШКИ СЕЗОНИ"

ЧОВЕШКИ СЕЗОНИ

Уляна АНДРЕЕНКО


РЕБРОМ

    …ти, що си в мене, боже…
        Хр. Ботев


Слушай, Господи – ти, който си в мене!
Отдавна събирам куража си
Да говоря открито със тебе.
Отдавна очаквам, когато
със съмнения ровя душата си,
ти с обич от там да ми кажеш:
„Смелост, мое момиче! С тебе съм!“
Толкова сълзи изгубих!
Толкова радост погребах!
А ти само тихо ми мрънкаш:
„С вяра живей и в смирение!“
Е, добре де! Смирих се с годините. –
Вече не удрям шамари
на разните там парвенюта,
дето вгорчават вкуса ми
към виното и към живота…
Вече не викам гневно
срещу всякакви малоумници,
дето си мислят, че могат
да ме натикат в калъпа си…
Даже Дон Кихот пратих по дявола
и признах, че не е здравословна
битката с вятърни мелници….
И оставих да мръзне душата ми
най-смирено, по твои инструкции…
Ала вчера усетих сълзите
в телефонния глас на сина си,
скъсал вече със своята Вяра…
А пък днес дъщеря ми прокоби,
че не бива деца да се раждат
в този свят, вече толкова мръсен…
И тогава помислих за всички,
дето кретат без вяра в живота си,
и за тези, които са тръгнали
да я търсят по чуждите пътища.
Аз вяра си имам, Господи –
пресявана и омесвана
от хайдути и от свещеници,
дали своята кръв на рода ми.
Но защо тя изчезва в децата ми,
макар че и аз съм ги кърмила?...
И си ходят така – ограбени…
Уж знаят за Левски и Ботев,
за Батак и за Шипка, за Дойран,
но от тях не си палят огъня,
затова е безсилен и кратък.
Как да му дойде силата,
щом го гасят със чалга
изплюти от ада идоли,
дето безчинстват в живота ни…
И се давя сега във вината си
за това дълго мълчание с другите,
през което децата си губехме
в натрошени мечти и безродие!...
Така че задръж си съветите
за „другата буза“и прочее !...
Отдавна е сбъркано времето
и ще плащат децата ни, Господи,
ако сме толкова хрисими!
Знам, че не ми е дадено
твоя промисъл да разгадая,
но ти казвам, от днес нататък
ще бъда отново гневна !




ЧОВЕШКИ СЕЗОНИ

    Какво е всъщност лятото, какво е?
        Иван Вълев

В памет на Пламен Ставрев


I.
Какво е Пролетта? Какво е? –
Една зелена пъпчица надежда!
В юмручето ѝ може би ме има,
ала ще стигна ли до своя Юли?
Какво е Пролетта ? Какво е? –
Едно зелено стръкче обещание,
че може би ще има път нататък
и в пътя може би ще се открия…
ІІ.
Какво е Лятото? Какво е? –
Едно стопено слънце в равнината
и златното предвкусване на жътва,
която може би и в мене ще се случва
Какво е Лятото? Какво е? –
Брегът, осеян със петички детски,
сърцето ми , което с тях се гони
и може би със тях ще се възражда!...
ІІІ.
Какво е Есента ? Какво е? –
Градини и полета с пресни рани,
раздали без остатък любовта си,
която може би и мене ще храни ….
Какво е Есента? Какво е? –
Море, смълчано край брега безлюден,
по който броди боса мъдростта ми
и чака може би със мене среща ….
ІV.
Какво е Зимата? Какво е? –
Притихнал поглед , скътал своя Юли!
В искриците му може би ме има
и може би до края ще остана…
Какво е Зимата? Какво е? –
Пъртина, разранила белотата!...
Във стъпките ѝ може би ме има,
а може би и после ще остана!




РЕАЛНОСТИ

Погали ме с ръцете си пролетни! –
Тази, зимна все още, моя душа
има толкова много петна от измръзване
и е с толкова много следи от леда…
Погали ме с ръцете си пролетни! –
Тази, зъзнеща още, моя душа
иска пак да сънува своите полети
над полета, осеяни с червени слънца…
Погали ме с ръцете си пролетни! –
Тази чакаща моя, притаена душа
иска пак да усети как се сбъдва магията
и в кипежа любовен как набъбва света…
Погали ме най-после с ръцете си!
И какво от това, че в очите ти има още зимни зрънца,
че преди да събудиш свойто пролетно слънце,
май ще трябва с дъха си да ти дам пролетта!




СВЕТЪЛ РЕКВИЕМ

В памет на Ачо

„Отиде си рано! Отиде си рано!“ –
Наум и на глас го повтарят приятели…
Но остави на масата бдяща усмивка –
да не би да забравим кои сме все пак.
И в небесната книга остави словата си –
ако имаме сили да си вземем от тях…
„Отиде си рано! Отиде си рано!“ –
мълви и душата след твоите гълъби,
но се спира в усмивката,
свело нашепваща:
„Нали някой трябва да се моли за вас.“

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево