Христина КОМАРЕВСКА живее и работи в гр. Плевен. Завършила е Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“. Работила е като репортер и редактор във вестници, издателска къща и телевизия. Автор е на поетичните книги:
 „Горчиво колендро“ – 1998 г. ИК „Фотон“, „Забранено за влъхви“, ИК „Фотон“ – 2000г., „Жива вода“, ИК „Фотон“ – 2004 г., „Боси пилигрими“, ИК „Фотон“ 2007 г., „Душа назаем“ – ИК „Фотон“ – 2010 г., „Шепот на раковина“ – 2013 г., „Време за писане“ – 2014 г. „Гонг и тишина“ – 2016 год. Член е на СБЖ /Съюза на българските журналисти/ и на СБП /Съюза на българските писатели/. Носител е на наградата на Община Плевен за поезия „Рена Попова“ – двукратно, на втора награда „Дора Габе“ на СБП, на отличия от национални и международни литературни конкурси – „Мелнишки вечери на поезията“, Кулски поетичен панаир, „Искри над Бяла“, „Свищовски лозници“, „Лирични гласове“ и др. Превеждана е на чужди езици в сборници и алманаси. През 2016 печели Първа награда на националния литературен конкурс „Дора Габе“.


* * *
Когато бях от плът и кръв,
бе друго време.
Сега съм семенце
в пръстта,
трева над мен жълтее.
Дъждец в неравноделен такт
потропва. Беше суша.
Забързани към близкия бивак
стотици животинки се сгушват.
Заесеня. Ще дойде и мъгла,
закон природен, ново време.
И сън за слънце и трева,
до пролет ще будува в мене.



* * *
Майчице, сенчице тънка,
бурени те покриват.
Идвам отново при тебе,
сляпа съм и не те чувам.
Лъжат ме сетивата.
Жива си, не разбирам
може ли зима и лято
във едно да откривам.
Черен път води до тука.
Къщата пуста. Чернило.
Газя земята, споря.
И тук те няма. Мъртвило.
Станахме двете връстници.
Майки с коси посребрени.
Щом притворя зеници,
аз съм Ти, Ти – отражение.




ОНОВА ЛЯТО

Котките се скъсаха да раждат,
котешките им деца и те.
Жега африканска ни полази,
прашни бури в яркото небе.
Беше напосоки, нещо ще се случи.
Тръгна приказка за края на света.
Барата се скри под камъшита,
селото в очакване замря.
Десет… Повече от двайсет
дни тревожни, нощем – тънък сън.
Всички прилики и позоваване
са лични. Лятото бе мое.
И остана там.




ПРЕДИ СЪНЯ

Преди да се смрачи и влюбените двойки
да търсят таен смисъл в падаща звезда;
преди морето кротко за сън да се отдръпне,
загърбило и хора, и дневна суета;
преди да се ядосат нощните рибари
на мрежите, закърпени от чуждата жена;
преди гласът да млъкне на дрезгави мъжкари
препили и препушили в безкрайна самота;
преди да припозная в психеделичен писък
смеха на гларуси пред буреносен ден;
преди да кажа „чао“ на моряк уверен,
че само в романите е до живот ерген;
преди със рог Луната пердето да отвори
да бъбрим цяла нощ като добри сестри ;
преди да възвестя, че сме самотно племе,
следи от житен кръг очите ми смути;
преди да спомена, че утре ще се върна,
по пътя ме застига лилав табун коне;
преди да лумне огън във телата смугли,
на аутодафе гневно споменът дими;
преди да се препъна и ослепея в мрака,
свирецът дръпна струни на арфа от бодли;
преди дъждецът ситен долу да ме върне,
пижамата обличам от слънчеви лъчи;
преди дори да кажа „лека нощ“, видение.
Изниза се на пръсти, в съня ми се стопи.




ЗАБРАВЕНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ

Изпаднало е някъде на плажа,
когато съм събирала седефи.
Или заровено е в пясъка на паметта ми.
Ако е живо, като фар ще свети.