Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ХУДОЖНИК НА СВОЕТО ВРЕМЕ, НА СВОЕТО ПОКОЛЕНИЕ"

ХУДОЖНИК НА СВОЕТО ВРЕМЕ, НА СВОЕТО ПОКОЛЕНИЕ

Евелина ХАНДЖИЕВА


В края на 2016 г. Художествената галерия в Добрич откри ретроспективна изложба, посветена на творчеството на Янко Атанасов. Изложба, която отново ни припомня за значимостта на този художник, оставил трайна следа в художествения живот на града и страната.
Емоционална е срещата в тези зали с творческото наследство на Янко Атанасов, защото помним срещите с него, увлекателните му разкази, толерантното му отношение към по-младите колеги. Приятелите му споделят, че той е деликатен и фин човек, с особена чувствителност и страст към историята, към Добрич и Добруджа. А Рада Въртунинска, пише за него: „...Разказва увлекателно като приказник, като поет и художник, чиято единствена любов е неговият роден град. Той ни връща към миналото на Добрич, който никога не е напускал, оставайки неизкушен от славата. Превръща своите детски спомени в неповторими картини. В тях диша добруджанската земя, населена с обикновени, семпли и трудолюбиви хора. Тук е мястото да кажа, че скромността на Янко Атанасов надвишаваше дори таланта му. Във всичко той знаеше мярката. ..Той беше вглъбен в това, което мислеше и правеше. Обитаваше планетата на багрите и музиката – един изчезващ свят. Той живееше с историята на града, на Добруджа с нейното минало и традиции. Превръщаше го в изкуство и също тъй скромно, и безшумно, без химни и фанфари, го поднасяше на своите съвременници...“
Художникът е роден през 1926 година в Добрич и завършва гимназия в родния си град. Преди Художествената академия, от 1951 до 1958 година работи в театъра като художник – проектант и изпълнител, по покана на Атанас Попов – директор, режисьор и художник, който оценява таланта му. В спомените си Янко Атанасов пише за този период: „...През театралните сезони имах възможността да осъществя големи и сложни постановки. Като художник на театъра направих стотици квадратни метри рисувани дъски с чворове, градски и селски проспекти, ренесансови и барокови интериори и площади, фасади от всички епохи, руски пейзажи, пожари, реки с трепкащи води, плаващи кораби със светлини и пушек. Работата беше много и понякога се случваше някое рисувано дърво, току-що излязло от ателието, да съхне на сцената под аплодисментите на публиката. ...Така изминаха едни от най-хубавите ми години, изпълнени с емоции, напрегнат труд и с удовлетворението, което идва след премиерната треска. ...За пиесата “Иванко“, която беше поставена осемдесет и два пъти за един сезон, бяхме изпипали костюми и декор като за филм...“
Следват студентски години в НХА в София специалност „Декоративно-монументална живопис“ при проф. Георги Богданов. През 1963-64 година е изключен от Академията, заедно с целия курс, и работи като реставратор в храм-паметник „Ал. Невски“, а по-късно и в Рилския и в други църкви и манастири. През 1965 година се дипломира и печели конкурс за художник в ДМТ “Стефан Македонски“ в София, но поради липса на софийско жителство не може да остане на постоянна работа там. В същата година в Годишника на НХА е публикувана дипломната му работа – декоративно-монументалното керамично пано “Дионисополис“ за Балчик. То е запазено до днес върху фасадата на читалището и е своеобразна емблема на града.
Янко Атанасов е един от първите с академично художествено образование, завърнал се в родния град, който извършва огромна работа по създаването на художествена галерия в Добрич, в подбора на творби, организиране на изложби. Организира събирането на икони от селата на Добруджа, които днес са във фонда на музея. Запомнящи са и онези първи срещи с образци от световната история на изкуството в лекториите на препълнената зала на галерията, образователна дейност, която последователно развива. Заедно с колеги поставя началото на Дружеството на художниците. А мнозина художници, архитекти, ландшафтни инженери сме минали през кандидатстудентските курсове, които Янко Атанасов организираше в началото на 70-те години. През 1971 г. е приет за член на СБХ.
Той работи в областта на живописта, монументалните изкуства, графика, сценография и пространствено оформление. Изписва църкви, рисува живописни платна, които се намират в нашата галерия и в галериите в страната, картини, чиято основна тема е историческата, защото както казва художникът, „исках да пресъздам по-важните моменти от българската история, които не са отразени от художниците“.
Любовта към родния град, болката по безвъзвратно загубената архитектура на Добрич са закодирани в графиките „Спомени от стария Добрич“, създадени през 1986 г. – в изложбата не е включен този цикъл, но той може да се види в едноименното издание, което е запазило и словото на художника. Графичните листи и думите му са като автентични документи, защото интересно, картинно и увлекателно, Янко Атанасов ни потапя в атмосферата на Добрич от средата на миналия век.
„Художник на своето време, на своето поколение, го определя критиката, а Пламена Димитрова – Рачева пише още „...художник с историческо мислене, с психологическа нагласа към традиционните национални ценности. Неговото творческо наследство е резултат на упорит труд, висок професионализъм във всички жанрове на кавалетната и монументална живопис, на графиката, на сценографията, приложните изкуства. В тях той доказва високата си художествена класа, със стремежа си към съвършенство и композиционна завършеност.“
И тази изложба още веднъж ни убеждава в това, въздейства ни с българския дух, който излъчват монументалните платна. С вдъхновение Янко Атанасов търси психологическа дълбочина и индивидуализация на образите от нашата история. Художник с богата култура, със задълбочено отношение и коректност не само към историческата достоверност на събитията, но и към детайла, той е оставил десетки листи, скицници с ескизи, рисунки, бележки върху облеклото, накитите, снаряжението от различните епохи.
В изложбата са включени няколко автопортрета – рисунки от студентските години и проекти за стенописи, витражи, сграфито и пр. за училища и различни институции, някои от които не са били реализирани. За съжаление, част от декоративно-монументалните творби на Янко Атанасов в Добрич вече са скрити или унищожени от новите собственици. Серия акварели и рисунки от Бърно, малки по формат живописни платна със сюжети от Балчик, пейзажи и др. допълват експозицията. Могат да се видят портретни рисунки от 60-те години на варненския скулптор Альоша Кафеджийски и известния добрички диригент Захари Медникаров, както и няколко автопортрета.
Творец, влюбен в родното, в хората и в историята, чрез света на живописното си откровение, Янко Атанасов ни остави незабравими образи с непреходно значение за Добрич и за нашето българско изкуство.

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево