Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ГОСПОДАРЯТ НА ДИВИЯ ПЛАЖ"

ГОСПОДАРЯТ НА ДИВИЯ ПЛАЖ

Стефан ЖЕЧЕВ


* * *
Тука няма пристанище
и се питам
защо
пуснах котва
във тази пустиня.
Само голо поле
и умрели села
и една безбрежност
синя.
Всички пътища
тръгват на юг
и на север,
и запад
в безкрая.
Може би моят път,
започнал от тук,
ще ме води,
ще ме води
към рая.
А на изток едно
необятно море.
Няма път.
И пристанище няма.
Може би затова,
може би затова
ще останем при изгрева
двама.




* * *
От красота очите ме болят,
морето-огледало е пред мене
и ей така със път или без път
край него отминава мойто време.
На пясъка изписвам имена
на близки, на приятели любими.
Днес в отпуск са вълните, ни една
от тях не ще изтрие твойто име.
Така ще е и утре, може би,
но някой ден вълните ще се върнат
и пясъкът, изписан със следи,
във празен лист хартия ще превърнат.




* * *
Търся
в запустелите гробища
на моето изгубено село
гроба на тате.
Няма го.
Сини глогини
ме гледат.
Очите на тате.
Когато се прибрах в къщи,
отрязах
филия хляб
от земята на тате
и усетих
как ръката му
ми я подава.




* * *
Остави ми
онова малко черно фенерче
щом решиш да си тръгваш.
Да ми свети,
когато залутан
из житейските
криви пътеки
пак те потърся.
Ще открия следите ти
в непрогледната нощ.
Ще вървя.
Ще се спъна
във някоя своя вина
и ще падна.
А хапливите храсти
ще изпият очите ми.
Даже сляп ще те видя,
защото
онова малко черно фенерче
ще ми свети
с очите ти.




* * *
Когато топлината на огнището
угасва
и думите
висят обесени
в ъглите,
смехът стои заключен
в старата ти ракла
и паяк
хвърля мръсни мрежи
по стените.
Когато само слушаме
сами морето
да пее
във студената ни стая,
се мъча да открия въгленче,
което
с последната си глътка въздух
да разпаля.




ТЪЖНА ПЕСНИЧКА ЗА ПАЗАЧА НА ФАРА

На Атанас

Няма го, няма го
фаропазача.
Де си приятелю?
Май вече отвъд.
Гледам те как
пак забързано крачиш,
само че горе
по Млечния път.
Щом над главите ни
спусне се здрача,
тръгваш пак пъргаво
както преди.
Имаш сега
май по трудна задача –
вечер да палиш сам
всички звезди.




* * *
Продава книгите си на ръка
и без да чака някой да го жали,
изкарва честно хляба си така
поетът
с подпетените сандали.
Минават хората край него, жал
в очите им личи или насмешка,
а той стои, мълчи, трепери цял
във старата си тънка лятна дрешка.
В джобовете си няма пукнат грош,
в душата му любов далечна свети.
Мечтите си – препълнен звезден кош,
превръща той във рими и в куплети.
Денят му е изстрадан тъжен стих
и нежно само вятърът го гали.
Върви в живота земен сам и тих
поетът с подпетените сандали.




* * *
От колко време – знам ли – от години
подобно някой ангел-херувим,
с добри очи, като небето сини,
в душата ми е седнал Серафим.
Денят ми скъсан кърпи с едри кръпки,
а вечер със доброто си сърце
пристига във съня ми с тихи стъпки
да вае с пръсти твоето лице.
Скрил в пазвата си моята заплата
раздава ми парите ей-така,
щом види някой, паднал на земята,
подава точно моята ръка.
И някой ден, когато към звездите
душата ми политне като дим,
пак пазейки за птичките трохите
от нея ще си тръгне Серафим.

Стефан Жечев

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево