Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: КАКВО СЪМ АЗ – ПРАШИНКА ИЛИ БОГ?"

КАКВО СЪМ АЗ – ПРАШИНКА ИЛИ БОГ?

ДАФИНА ПОПОВА е българска поетеса, прозаик и преводач. Тя е родена на 11.02.1927 г. в град Русе. Работила в Радио София и др. Автор на книгите „Едно море край нас синее“ (за деца, в съавторство с Георги Струмски, 1976), „Раковина“ (2003), „Вятърна мелница“ (2005) и др. Творбите й са включвани в различни антологии. Превежда от руски. Член на СБП и СБЖ. Умира на 21.03.2011 г.


„КАКВО СЪМ АЗ – ПРАШИНКА ИЛИ БОГ?“

През лятото на 1984 година поетът Йордан Кръчмаров още не беше написал стихотворението си „Нощен залив“, което завършва с въпроса: „Какво съм аз – прашинка или бог?“. Константин Младенов ми го представи като самобитен, непод­правен поет от Добруджа при едно мое идване в Добрич. Исках да видя непознати кътчета и докато ние говорехме, Йордан Кръчмаров ни прекъсна с усмивка: „Яйлата е далече! Да тръгваме.“
Той стъпваше пъргаво, сякаш това пътуване отвеждаше в някакъв необикновен, тайнствен свят… Колко автобуса сменихме от Добрич до село Камен бряг, какви неповторими гледки ни грабваха погледите! Но Яйлата беше далеч. На мен ми се струваше, че няма да я открием. Но Йордан добре познаваше този път и не се умо­ряваше да открива автобусите, отвеждащи до този непристъпен, привлекателен морски кът. Минахме Балчик, село Топола, Каварна… и последната спирка – село Свети Никола…
Тъгата и умората по лицето на поета беше изчезнала. Отраженията на морските заливи бяха невероятни. Всички светлини на юлския ден озариха лицето му. Аз тогава още не знаех, че тук е и неговото убежище.
В разговора ни Йордан спомена: „Роден съм в село Гурково, тук съм учил. От майка ми обикнах и научих много народни песни.“
— А свирите ли на нещо? – попитах напосоки аз.
— Обичам музиката… Свиря на акордеон и китара… Понякога ми се иска да ком­позирам песни…
— Изкуството създава най-светлата страна на твореца, когато блика от сърцето – продължих аз.
— Щастлив съм, че съм роден през юли, че от древните могили всяко утро ме по­среща слънцето… Синьото море под село Топола за миг отнема голямата ми земна мъка… – говореше за себе си Йордан, много пестеливо.
Огледахме се в бездните на Камен бряг. Височината беше зашеметяваща. Всяка стъпка криеше риск. А кристалното огледало на бездната привличаше като магнит.
— Само смокини, диви смокини могат да се задържат в Яйлата – промълви над бездната Йордан.
— Къде са тези диви смокини? – попитах.
— Огледайте се! Нищо друго не достига до този отвесен бряг.
Тогава аз дори не подозирах, че ще напиша стихотворение с такова заглавие, посветено на Йордан Кръчмаров, което после ще бъде печатано и награждавано. „Диви смокини“ е и заглавието на моята нова книга – поетична антология.
Два пъти още имах щастието да поема дъх от този непристъпен морски кът. Когато отново минах край село Топола през 1988 г., в далечината съзрях силует, сякаш дочух топъл, познат глас:
Какво съм аз – прашинка или бог?
С големи букви под звездите
на пясъка изписвам вечния въпрос.
Но го изтриват пред очите ми вълните.
2001 г.
А ето и цялото стихотворение:

НОЩЕН ЗАЛИВ

На Ивайло Петров

Над залива спокойно слизаше нощта.
Разтапяха се цветовете в мрачината.
Изчезна неусетно влажната черта,
разделяща от пясъка водата.
И сляха се морето и брегът
в прегръдка ненаситна и дълбока,
тъй както сливат се душа със плът,
жената и мъжът, смъртта с живота.
Какво съм аз – прашинка или Бог –
пред силите, които ме привличат.
Задавам си неразрешим въпрос
и бавно тръгвам под звездите
с навит над глезените панталон.
Вървя по пясък и вода, вода и пясък,
и виждам как в мастиления хоризонт
се вплита нишка виолетов блясък
разстила се върху вълните лунен пух
и става фосфорнозлатиста тъмнината.
Така е тихо, че самотния ми дух
усеща тръпките от пулса на земята.
КАКВО СЪМ АЗ – ПРАШИНКА ИЛИ БОГ?
С големи букви под звездите
на пясъка изписвам вечния въпрос.
Но го изтриват пред очите ми вълните...

1985 г.

 

Венци Славянов, Йордан Дачев, Драгни Драгнев и Йордан Кръчмаров

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево