Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЗА СВАТБЕНИТЕ ПЕСНИ И ДРУГИ ОБИЧАИ В РАЗДУМКА С ДОРА ГАБЕ"

ЗА СВАТБЕНИТЕ ПЕСНИ И ДРУГИ ОБИЧАИ В РАЗДУМКА С ДОРА ГАБЕ

ДРАГНИ ДРАГНЕВ


„Аз много харесвам старите сватбени песни от нашия край – каза ми веднъж Дора Габе, докато . гостувах у дома . в София на булевард „Толбухин“ 45. – Годежи и сватби в Добруджа едно време не се правеха само от Коледа до Йордановден, през тъй наречените Мръсни дни в народния календар. Иначе тръгваха след Кръстовден на 14 септември и стигаха до пролетта, когато отново иде ред на полската работа… Това беше сбор от много обреди и обичаи, в които се наслагват сватбените песни – красиви, богати, пълни с гласовете на сърцето… Да знаеш само каква нежна тръпка, какви чисти пориви и болка има в тези песни…“
Днес младите не ги знаят, защото няма кой да ги изпълнява, а и не ги интересу­ват – намесих се аз. Отидоха си от тоя свят онези, които ги пееха и носеха в душата си. Пък и никой не вдига сватба според народните вярвания. Само тук и там в някоя механа или битов ресторант ще се появи народна певица и ще върне спомена за старите български времена…
„Някога песните звучаха дни и нощи, додето траят сватбените обреди и обичаи – подхвана нова мисъл Дора Габе. – Един пъстър, непредвзет наниз от думи и мелодии по време на засевки и меденик, при бръсненето на зетя и приготвянето на сватбеното знаме, при отиването за булката и влизането на сватбата в двора на дома на момата. Десет-дванайсетгодишна съм била като съм слушала какви хубави песни се пеят на прибулването и при извеждането на булката. Най-накрая пък у дома на младоженеца се чуват песните на сладка ракия, пълни с еротика, но и с други молитви: „Сватя, мила сватя, пийте вино подмедено от момина мама…“
Похвалих се, че всяко лято ходя на фолклорния събор в Батовската гора. Там слушам песните на меденик. Изпълняват ги най-вече стари жени и баби. Това са хороводни песни, много поетични, богати на образи, а понякога весели и закачливи. При този обред по време на сватбата краваите са подредени един върху друг на софра и над тях седи чаша вино, в което е потопен пръстенът на момата. Зълвите вият хоро край софрата и пеят: „Пливай ми, пливай, сребърна чаша, и в чашата вино червено, и във виното сребърен пръстен…“
„Най-често песните говорят за раздялата на девойката с бащиния дом – подкрепи ме Дора Габе. – Доколкото си спомням, туй е основният мотив във всички обреди, додето момата прекрачи в дома на младоженеца. Песните при най-важния момент от сватбата – прибулването, крият трогателна нежност и тъга, дават силата и блясъка на този обичай: „Я изгрей, ясно слънце, да видиш как се разделя чедо от майка, от баща, от мили братя и по-мили сестри…“
После отворихме дума за народното облекло в етнографията на Добруджа. Става дума за женски носии от раз­нородни групи – гребенци, шиковци, главанци, преселници от други краища на България. Носията на главанката, дошла в добруджанския край от Тракия, включва риза, сукман и престилка. Но при нея може би най-любопитно е невестинското забраждане…
„Невестинско забраждане съм виж­дала – светнаха очите на Дора Габе. – Едно време жената привързваше на главата си две тънки кърпи, бяла и червена, украсени с накити. Върху тях най-отгоре стои малка, подобна на фес, червена шапчица. Около нея е опъната тясна ивица сукно, обрамчена с обшити сребърни парички. На челото поляга още една ивица сукно, цялата окичена с мъниста… Ами шапчицата в невестинското забраждане при тъй наречената еркечка носия?! – оживи се още повече Дора Габе. – Тя е от бяло платно, усукано на конус. В краищата на кърпите са втъкани орнаменти от червени, тъмно­сини и черни вълнени конци. Сложени са и няколко тесни ивици с нанизани метални пластинки, висулки и пискюлчета… Виждала съм как по време на обичая Пеперуда за дъжд момичето е само по риза и босо, окичено по главата и раменете с венчета и стръкчета от пелин и коприва, лапад и бъз. Най-пищна е носията на най-голямата мома в селото, наречена буенец и облечена в червено от горе до долу, с нанизи от мъниста, с кован колан на кръста… Виждала съм как буенецът води несключено хоро на мегдана през Великденските пости в моето родно село Дъбовик…“

 

Дора Габе, 60-те години на 20. век

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево