Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПРИКАЗНО ВРЕМЕ"

ПРИКАЗНО ВРЕМЕ

ВЕСЕЛИНА АТАНАСОВА

ПРИКАЗКА ЗА ЛАЛЕТО

Лале самотно беше разцъфтяло
в градината на призрачната къща.
Отдавна там бе времето заспало
и никой нямаше да се завръща.
Лалето беше кървавочервено,
оградата – с оголени пирони.
А вятърът не спираше да стене
и натежали облаци да гони.
Напомни ми Голготата Христова
това лале като сълза красиво.
И някакво усещане съдбовно
опари ме с невидима коприва.
Загледах омагьосана лалето
и онемях от неговата сила.
Пред мен изплува детството, което
ми даде щастие, любов и милост.
И сякаш ангелът ми заговори.
Послушах го и продължих нататък.
В душата ми небето се отвори
за колесницата на светлината.




ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ

Небесни са децата на България,
наследници на приказна земя.
Духът им по библейски непокварен е.
Не позволявайте да го сломят.
Не ги прогонвайте, а ги последвайте
в копнежите, в невинните лъжи.
Помнете завещаното от древните –
на мястото си камъкът тежи.
Децата на България са истински.
Как мъдрост неочаквана таят!
Как силно вярват и в сърцата чисти са!
Те искат нас, когато с дни растат,
с подадена ръка или търпение,
не днес или пък утре – начаса;
с тревогите и първите съмнения
да ги приемаме каквито са.
Не се делят по кръв или религия
и нямат страх от гъстата гора.
Да бъдем в тоя свят за малко стига им –
да поиграем тяхната игра.
Не знаят те – към бъдното затичани,
че всеки във вселената е гост.
Мечтаят винаги да ги обичаме.
Умеем ли – това е друг въпрос.
А те ни се усмихват и разплакани.
Остава ни едно – да замълчим.
И не търсете смисъла там, някъде...
Огледайте се в детските очи!




ОБРАТИ

Понякога денят започва с дъжд.
Неудържим и бурен до забрава –
пороят се изсипва изведнъж,
последван от безмилостна жарава.
Тогава се извива ураган,
подхвърля прах и пепел от земята
и те обхваща ужас, че си сам,
в първичен страх светът пред теб се мята.
Понякога настъпват тъмни дни,
ала внезапно всичко се променя
и както те заливат изпитни –
обръща се съдбата преродена.
Веригите на времето коват
добро и зло, а ти си по средата
и търси смисъл, просека и път
вселената в сърцето ти разпната.
Върви човекът, в бъдното снове,
оре браздата и си носи кръста.
Над всичките небесни богове
душата му умира и възкръсва.




ПРИКАЗНО ВРЕМЕ

Вдън гори тилилейски
и в среднощния час
времената библейски
проговарят на глас.
И разказват за всичко:
род, земя, потекло;
кой кого е обичал,
где какво е било.
Пред очите ни чезне
тоя ден опустял.
Аз съм феята звездна.
Ти си рицарят бял.
Вдън гори тилилейски
дебне вечното зло,
а делата житейски
се въртят в колело.
И препускаме лудо
върху две стремена.
Всяко трепетно чудо
се таи зад стена.
Ала става ти леко,
в теб доброто расте,
следва своя пътека
и те прави дете.
Вдън горите дълбоки,
в непрогледния мрак
се намира посока,
свети ангелски знак.
Ти си принцът далечен,
който язди в тъма
и прибира се вечер
тук, при мен, у дома.
Нямам царска корона.
Имам цялата власт
на света и закона –
любовта между нас.




РОЗИ В МОРЕТО

Бе прелестен неделен юлски ден.
В морето някой беше хвърлил рози.
Попаднали на красотата в плен,
запитахме се кой ли бил е този.
Не бяха на венец, нито букет
откъснатите нежни седем цвята,
а волно разпилени и без ред
се носеха изящно над водата.
Чий порив романтичен тук разстла
пред образа желан килим от рози?
Кой хванал бе небесните весла
и победил в сърдечните облози?
Признание за нечия любов
или пък пръстен, подарен внезапно?
Морето бе приело с благослов
съдбовните обрати непонятни.
И плуваха пред нашите лица
към рохкавите замъци от пясък
червени, бели, розови слънца...
Вълните светеха с лазурен блясък.
Усмихваше се ласкаво брегът
и се предаде на мига преломен.
За първи или за последен път
целуна го загадъчният спомен.




ГЛАСЪТ НА МОРЕТО

Морето е будно. Морето не спи,
а трескаво дебне телата горещи.
На стръмния призрачен бряг се крепи
и бърза ли, бърза лъчите да срещне.
Прилича на малко немирно дете,
което с големия свят си играе.
За миг се обърнеш, а вече расте
и сякаш за нищо не иска да знае.
Понякога дреме в следобеден час.
Лениво и бавно в подмолите влиза,
а после отново се втурва към нас,
наметнало прелестна бисерна риза.
Морето разказва. Послушай го ти
и своите тайни само ще разкрие –
как страстно танцува, върти се, блести
и как неусетно избухва в стихия.
Как облаци с опнати бели платна,
по-леки от пух, натежават внезапно
и меч ураганен се спуска над тях
с крилете могъщи на бурята лятна!
Пулсира в гласа му сърдечният зов
и следваме ритъма древен, защото
морето е щастие, мъдрост, любов...
Заглъхне ли то, ще замлъкне животът.

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево