Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЗАВЕСА, ПРОЖЕКТОР, СЦЕНА"

ЗАВЕСА, ПРОЖЕКТОР, СЦЕНА

КЕРАНКА ДАЛАКМАНСКА е родена и отраснала сред морето и хлебната добруджанска равнина. Живее в Каварна. Издадени книги: „Отворена врата“ – поезия, 1993 г./, „Споделено“ – за проф. Гочо Гочев, 1998 г./, „50 години радио „КАВАРНА“ , 1998 г./, „55 години радио „КАВАРНА“, 2003 г./, „Сърцето на Каварна е в морето“-поезия, 2005г./, „Безсънни мигове“ – импресии, есета, фрагменти, стихове, 2007 г./, „60 години радио „КАВАРНА“, 2008 г. Автор е на три документални филма, два от които са заснети от Телевизионен център Варна и излъчени по двете програми на БНТ/ 1983 г./: „Коя е тази сила?“ – 100 години любителски театър в Каварна, и филм за децата – таланти на Каварна. Последният . документален филм е със заглавие „Син на равнината „ – по повод 80-тата годишнина от рождението на известния общественик в земеделската общност – Йордан Бъчваров /Дачо/. Книгата „Споделено“ /интервюта и спомени за проф. Гочо Гочев/ е притежание на НБ „Св. СВ.Кирил и Методий“, София, Публична библиотека – Ню Йорк, Британска библиотека – Лондон. Член на СБЖ, носител на почетния знак на СБЖ – „Златното перо“. Членува в Дружеството на писателите, Добрич. Почетен гражданин на град Бабадаг, Румъния – за принос в побратимяването на двата града Каварна и Бабадаг 2005 г. Работи върху нова поетична книга с работното заглавие „Нарисувай ми дума...“, както и книга с интервюта.


20 ГОДИНИ НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ НА ЛЮБИТЕЛСКИТЕ ТЕАТРИ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ „КАВАРНА“

„Изкуството не търпи компромиси. То дава всекиму заслуженото...“ Тази изповедна мисъл на проф. Гочо Гочев се превръща в мото на Първите театрални празници през 1998 година, тя става и мото на всички следващи през годините фестивали на любителския театър в Каварна.
Как започна тази приказка?
На 10 юни 1997 г. група културни дейци, самодейци, общественици и изявени кавар­ненци, живеещи и работещи в София в сферата на културата, изкуството и научните среди, се обединяват в Инициативен комитет и решават да организират по повод 85-тата годишнина от рождението на театрала Гочо Гочев срещи на любителските театрални състави в Каварна от 1 до 6 юни 1998 г. Написва се статут и програма, художникът Христо Градечлиев създава логото. Записва се музикален сигнал на фестивала. На поканата се отзовават седемнайсет театрални читалищни състава от различни краища на страната: Лом, Бяла Слатина, Гара Бов, Велики Преслав, Левски, Самоводене, Драганово, Варна, Карлово и др. Постановките, включени в първото издание на фестивала, са оценявани от жури с председател з.д.к Севелина Гьорова – театрален критик, Сия Папазова – драматург в ДТ „Стоян Бъчваров“, Варна и актьорът Васил Попилиев. Раздадени са и първите награди – за най-добър спектакъл, режисура, сценография, за най-добра мъжка, женска и второстепенна мъжка и женска роля.
В дните на празниците е поставен и открит Барелеф на проф. Гочо Гочев във фоайето на НЧ „Съгласие“, изработен от скулптора Георги Чапкънов по случай 85 години от рождението на театралния деец. Кремена Бабачева – театрален критик и ученичка на професора, води семинар по темите: „Приносът на проф. Гочо Гочев за българския театър“ и „Проблеми и бъдещо развитие на любителския театър в България“. Направена е премиера на книгата „Споделено“ за Гочо Гочев / интервюта и спомени / от Керанка Далакманска. В програмата е включено и изпълнено предсмъртното желание на проф. Гочо Гочев – прахът му да бъде пръснат „горе от самия връх на Чиракмана – моята първа любов...“
Организатори на Първите театрални празници „Кавана, 98“ са община Каварна, НЧ „Съгласие“, а за съорганизатори са поканени Министерството на културата, Върховният читалищен съюз /тогава/, а днес Съюз на народните читалища, НАТФИЗ „Кр.Сарафов“ – София… И както е редно, изявите преминават под патронажа на кмета.


„ЗАВЕСА, ПРОЖЕКТОР, СЦЕНА“ е заглавието на документалната книга, която под­готвям. Тя е посветена на фестивала в Каварна по повод двадесетата годишнина. Той е желан от много младежки формации, защото не поставя пречки при жанро­вия избор, защото в дните му се организират дискусии, срещи, семинари с изявени театрални дейци, изложби и други прояви, свързани с традициите на любителските състави. През всичките двадесет години във форума са участвали няколко стотици любителски трупи от страната и чужбина. Създадени са много приятелства и контак­ти и в репертоара му могат да се видят заглавия от възрожденската драматургия, класически пиеси, съвременни и модерни.
За да разберем какво се случи в юбилейното издание тази година, кои са побе­дителите, кой си тръгна с награди, предлагам на списанието последната глава от „Завеса, Прожектор, Сцена“
ХХ Национален фестивал на любителските театри с международно участие „Каварна 2017“
„Театърът на ХХ век обръща поглед към историята. А това не може да стане със средствата на стария, романтичен театър, изпълнен с мечтателността на една друга епоха. Не може да стане и със стария тип сценическа психология на характерите, която рисува преживяванията на отделния човек. Днес тя се обогатява и усложнява с множеството обществени връзки…Авторите и театрите, занимавали се дълго време със света на човека, обръщат поглед към едно ново събирателно – света и човека. Като излиза на преден план, голямото историческо събитие, раздвижва театъра, прави го по-действителен, по-динамичен, по-малко съзерцателен, по-съвременен.“
Боян Дановски – режисьор
За поредна двадесета година морският град бе отново театрална столица на лю­бителските театри с международно участие „Каварна 2017“.
Театралният дух, всеотдайната игра, в повечето случаи прецизна, интересна сцено­графия и оригинално музикално оформление впечатляват при реализация на една или друга постановка. Не на последно място се откроява и почеркът на отделните режисьори, наложили през годините вкуса към театралната игра, съчетана с усет и пластика, с вида на персонажа в своеобразните изпълнители на трагико-комични ситуации. Пример за това са постановките „Прецакани“ по разкази от „Пощенска кутия за мръсни приказки“ на Театрална трупа „Вълко Купенов“ при НЧ „Изгрев 1927“ от гр. Обзор, с режисьор Красимир Добрев., „Любовен лабиринт“ от Жак Жиняк, с режисьор Злати Златев от ТТ „Мелпоарт“ при НЧ „Хр.Ботев 1872“, гр. Нови Пазар.
Стремежът на всеки състав е да бъде забелязан от театралната публика на Каварна, да впечатли със своето развитие през годините и журито от специалисти в лицето на доц. Виолета Гиндева – актриса, преподавател в Нов български университет – председател, Крум Гергицов –театровед от гр .Русе, и Мая Вапцарова – режисьор, писател. И специалистите дават своята значима оценка на явилите се състави.
На журито е мнението, че спектакълът „Любовен лабиринт“ може да се играе и в други градове на страната, защото се е превърнал във феномен в средите на любителския театър.
„Искам да подчертая, че при изпълнителите в любителския театър връзката и взаимодействието между поколенията е много силна, като в едно семейство. Там възрастните обучават, възпитават и покровителстват по-младите, а те им се доверяват и подражават отначало в известна степен.“ – споделя актрисата Виолета Гиндева.
Пак според специалистите от журито, е „похвално, че младите изпълнители посягат към теми, свързани с героичната борба на българския народ в миналото с подтисни­чеството в годините на турското робство“ и посочват за пример „Страхил страшен хайдутин“ от Петко Тодоров-ТС „Мелпомена“ при НЧ „Напредък 1870“, гр. Лясковец.
Отличи се и камерният спектакъл на ДЮТ „Златното ключе“ при ЦПЛТ – ОДК Варна. Младите актьори Константина Георгиева и Боян Фърцов пресъздадоха трудния текст на Достоевски от „Бели нощи“ по сценичната адаптация на режисьора Сия Папазова. Нейната задълбочена работа с младите таланти през театралните сезони, търсенето . в процеса на вникването в психологията на образа – точен и верен, развитието на актьорите в спектакъла и внушението към публиката са част от целите на режисурата, които намират покритие във великолепната и деликатна игра на младежите, увличайки с ритъма си и дъха на зрителите.
Показаните двадесет постановки /от шест младежки и четиринадесет големи трупи/ на 20-тия театрален фестивал от 29 май до 4 юни т. г. на конкурсната фестивална сцена още веднъж доказва любовта на актьорите към играта. Те я предават на публиката, овладяват законите дори и на професионалния театър, доближават се все повече към него, но остават по свой начин верни и на професиите си в живота, и на безкористното си поведение на сцената.
„Много ценя всеотдайността и самородния талант на любителите артисти, които след напрегнатата работа в различни професии се радват да репетират вечер, нощем, за да зарадват после своята публика. Чарът и магнетизмът на любителския театър вълнува по особен начин – много по-непосредствено контактът със зрителя е различен, защото в любителските актьори те виждат себе си и не се респектират от професионализма, който понякога в известна степен ги дистанцира.“ – проф. Надежа Сейкова – преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, режисьор / девет години председател на журита на фестивала/.
Международното участие бе представено от Центъра за театрално творчество „Синя птица“ и балетния спектакъл „Очарователна класика“ с режисьор Анна Голдунова от гр. Подолск, Русия, с който Каварна е побратимен. Младите балерини представиха четиринадесет балетни фрагмента от известни класически балети – „Лебед“ на Сен Санс, „Дон Кихот“ на Людвиг Минкус, „Кармен“ от Бизе, Щедрин, „Руски танц“ на Чайковски и други, изпълнени с грация, пластичност, класа, финес в изработката на костюмите. И не на последно място – вложената любов от страна на балерините, проличала от лицата им и отдадена на чаровното изкуство, наречено балет.


И на това юбилейно издание на финала своите заслужени награди получиха отли­чилите се състави от страната.
Голямата награда на името на проф. Гочо Гочев взе Общинският театър Несебър с пиесата „Всяка година по същото време“ от Бърнард Слейд, режисьор и сценограф Димитър Еленов.
Първа награда за спектакъл бе присъдена на „Любовен лабиринт“ от Жак Жиняк, режисьор и сценограф Злати Златев, ТТ „Мелпоарт“, НЧ „Хр. Ботев 1872“, гр. Нови Пазар.
Първо отличие за Младежки спектакъл бе присъдено на „Подвижни образи“ по Тери Пратчет, драматизация и режисура Александър Павлов, І Театрален клас „Инфаркт“ при Медицински университет „проф. д-р Параскев Стоянов“, Варна.
Специалната награда на журито спечели Центърът за детско театрално творчест­во „Синя птица“ за балетния спектакъл „Очарователна класика“ с режисьор Анна Голдунова, гр. Подолск, Русия.
Награда за камерен спектакъл взе Театрална формация при НЧ „Христо Козлев 1883“ гр. Долна Оряховица с „Детектор на лъжата“ от Василий Сигарев, режисьор и сценограф Стефка Петрова,
Наградата на публиката взе спектакълът „Чума“ по Йордан Йовков, Любителска трупа „Асорти“ при НЧ „Градище 1907“, гр. Своге .
Журито връчи награди за най-добра режисура /Бойко Илиев за „Мисия Лондон“, Дом на енергетика, гр. Козлодуй/ и сценография/ Величка Нейчева за „Хотел Вавилон“, ТТ „Интрига“ гр. Козлодуй/, индивидуални награди за мъжка, женска и младежка мъжка и женска роля/ първо, второ и трето място/.
Съюзът на народните читалища в България с председател Николай Дойнов връ­чи почетни награди на Центъра за Детско театрално творчество „Синя птица „за спектакъла „Очарователна класика“, режисьор Анна Голдунова, „Съмнително лице“ от Бранислав Нушич, режисьор и сценограф Кирил Ангелов, Драматичен театър при НЧ „Напредък 1869“ гр. Горна Оряховица и на „Криворазбраната цивилизация“ – сценичен вариант и постановка Мариус Донкин, Театрален колектив при НЧ „Отец Паисий 1883“ гр. Велинград.
Спусна се театралната завеса на фестивала в Каварна, който нямаше да има тези постижения, не би бил възможен, а спектаклите – реализирани и видени, без подкрепата на общинските, читалищни и културни ръководства, на които дължим искрена признателност за възрожденския дух, проявен в съвременна България.

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево