Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: БЛАГОСЛОВЕНИ ВЪРХОВЕ НА ПРЪСТИТЕ"

БЛАГОСЛОВЕНИ ВЪРХОВЕ НА ПРЪСТИТЕ

РОСИЦА АНГЕЛОВА е родена в град Перник. Завършва Държавен библиотекарски институт в София и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – българска филология. Работи като главен библиотекар и завеждащ отдел „Комплектуване и каталози“ в Регионална библиотека „Св. Минков“ в Перник. Член е на СБП. Автор на поетичните книги: „Неизбежни души“, изд. Захарий Стоянов, 1998; „Тревожна тишина“, изд. Мултипринт, 2003; „Преди да отлети звънът камбанен“, репликираща поезия в съавторство с поета Томи Тодоров, изд. Мултипринт, 2003; „Затворих тъмното отвън“, изд. Български писател, 2007; „Една ябълка разстояние“, изд. Издателско ателие Аб, 2010; „Морфология на въртенето“, изд. Литературен кръг Смисъл, 2017. Стиховете й са превеждани на руски и албански език в сборниците “Духовные мосты“ (1998 г.) и „Stili97“ – Скопие (2006 г.).
Лауреат от националния конкурс за поезия на името на Дора Габе (1998 г.); награда за млада българска поезия – „Владимир Башев“ (1999 г.) за първата си поетична книга „Неизбежни души“; лауреат на националния поетичен конкурс „Христо Фотев“ – Бургас (2006 г.) и др.




Elena Deneva: Имаш стая с безброй врати.
Ти избираш през коя да минеш и какво има след нея.
Избрах да имам стая с безброй прозорци.
Хубаво би било да ги мия по-често. С мълчана вода.
Facebook статус

Новата поетична книга на Елена Денева „Благословени върхове на пръстите“ е точно такава стая с безброй врати и прозорци. Душевни портали към вътрешните пейзажи и астрални възможности за надничане в себе си, в другия, в света. През увеличителното стъкло на поезията, която улавя болковите тела и реещите се тела, а от жуженето им създава хармония.
Петата поетична книга на Елена Денева е издание на Литературен кръг Смисъл, редактори са Виолета Христова и Камелия Кондова, а графичното оформление и илюстрациите са дело на художничката Ина Христова. В предговора си към книгата Виолета Христова пише: отговорна, щедра и състрадателна стихотворност, думи с мисия, с послание и с ехо… „Аз и хората“, „аз и болката“, „аз и човечеството“… – това са улиците, но това са и поетичните барикади в словесната сбирка.
Най-горещата барикада – сърцето. Сърцето с говорен дефект. Когато си ранен от тъмнина. Тъмнината, която сами произвеждаме, отглеждаме усърдно и разменяме помежду си. Поддържаме ада. Адът, който е в Другия – тоест във всеки един от нас. Нервите на раненото човечество са гръмотевични експлозии в пространството и чувствителното око на авторката наблюдава как светът върви и тегли своя хал, суров, препечен, лунно калайдисан; продупчен с предателства или блъснат от дума в общия световен дефицит на въздух. Емоционалната палитра на Елена Денева е богата и фосфоресцираща. През нейния поетичен усет сякаш преминава дъга от различни видове гръмотевици. Всяко лично усетено разкъсване на хармонията е ментален трус в общия нерв на човечеството. Затова нищо чудно, че върху дъното с устни стъпила, върховете на всички ви знам. И престорено взряна в пъпа си, аз понякога гледам оттам. Уж през себе си, а всъщност от центъра на живота, викът на поетесата кънти като послание към ближния, може би и като надежда, но по-скоро като горчива констатация, като болезнена ирония, облечена в красива метафора, отправена в пространството с оракулски жест: човечество, ти сигурно минаваш поправителен, за да достигнеш ранга на пчелите!
Сърцето ми заеква непрекъснато, но въпреки изумлението от несъответствията ни с другите, то остава да ми служи, обичайки света несъвършен. За тази любов са нужни Резервни клепачи. И те са във втория цикъл стихотворения. Опитват да реабилитират огорчението: Не питам обичта защо се дава. Отстъпвам. И началото започва. Любовният дискурс към тайнството, от което погледът се избистря или замъглява в полза на сърцето: Потегля бавно корабче в окото и търси близост, за да се разбие.
Поетичната мисъл има ярък живописен рисунък, вае неочаквани зрителни възприятия, произвежда звук. Отпраща читателя в различни емоционални посоки и го приземява с категорични послания и изключително въздействащи финали.
На въпроса – какво е за теб поезията, Елена отговаря с усмивка: терапия. Тази терапия е изразно средство, чрез което художестве­ните внушения ни изпълват с идеи, с удивление, с емпатия и доверие. Тя преминава през стихотворенията си като вихрова субстанция, като жива вода ги напоява, създава дух от материята на болката. Веднъж приласкава истините за света, друг път ги изкървява в мъдър и многопалитрен класически стих. Дава шанс и надежда за недомислените човешки орбити и повтаря на глас свещената мантра на светлината: Битието тече, а където е текло, не спира. И където е имало птици, ще има гнезда. Едно вместилище за синхронизация със световните болки, щерна за съхраняване на будния дух. Спешна необходимост от профилактика на взаимовръзките помежду ни, от реакция на химическите съединения между несъвместимите ни човешки проявления, защото аз видях свободата да проси на ъгъла за билет до затвора – с хляб и легло. И защото в тази абсурдна организация на живота, където светът е убежище за оси – болни хора, които се смеят винаги; здрави хора с език от бяс, има спешна нужда от възстановяване на равнове­сието. Затова поетесата ще вземе дух от световните поети – поглъщам от абсента на Бодлер… в очакване да се роди един добър Виан и с музика сърцата да разкъса.
Не е лесно да гледаш в очите на слънцето, но още по-трудно е да стоиш изправен по време на буря. Мъдростта учи да бъдем тръстики, пластични мембрани пред силата на вятъра. А Елена Денева заповядва: Изправете се! Идва бурята! Така е озаглавен третият поетичен цикъл в стихосбирката. Стихове по време на буря или колко е важно да бъдеш хълм, а не тръстика. Усилие да се синхронизираш с бурята и да излезеш от нея по-човечен. Не е сигурно дали това е любовна буря или житейска вихрушка, вятърът винаги е така нечовешки сам и има нещо от моя глас. Атрибутите му са: чернобилски сърца и мерници, хладните ти длани, капризни думи и планети, философски очи, защото колко да е студено – минус тебе, не повече. И слава богу, че миговете на съмнение се редуват с мигове на любовен шемет, на светлинен екстаз от сливането на нотите, от взаимните ни дихания, за да открием как от маковете капе опиум, а навън е свят от първо хрумване, навън е свят от съвършенство.
След колизиите на сърцето, след възможността за смекчаване на гледката, след преминаването през вътрешните ни метеорологични явления, идва ред за изсветля­ване на мастилото. Последният цикъл стихове в книгата. Тонът е философски, умозрителен, самоироничен понякога, но има място и за усмивка: Да живеят душевните ни разстройства в тази реалност телесна. Та нали още от Ницше знаем, че хаосът в душата ни ще роди танцуваща звезда… Книгата на Елена Денева е такава една звезда. Благословена от върховете на пръстите, които се докосват до незримото, или от дълбините на своята собствена чувствителна природа, тя съумява да превърне вътрешния душевен хаос и външните човешки противоречия в своя художествена естетика и стил. Хаосът, този златен червей в плода на ума, дълбае населеното с инстинкти и пориви пространство. Авторката няма претенции да го опитоми или да го направи приемливо за изживяване. Само го назовава. А докато прави това – тя всъщност заявява себе си – това съм аз – текст и нащърбена душа, която се моли на слънцето… Обичана рана.

 

Книгата

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево