Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: КРИКОР И МЪГЪРДИЧ КАСАПЯН – ДУХОВНИТЕ ЛИЦА НА ЕДНА ГРАФИЧНА ВСЕЛЕНА"

КРИКОР И МЪГЪРДИЧ КАСАПЯН – ДУХОВНИТЕ ЛИЦА НА ЕДНА ГРАФИЧНА ВСЕЛЕНА

КРАСИ АЛЕКСИЕВА


Близнаците Касапян са едно уникално художествено събитие в графичната култура на изобразителното ни изкуство. И като физическо явление – братя близнаци, и като духовно морален творчески експеримент – дълбоко вярващи люде, и като зашеметяваща дарба на рисувачи – графици.
Ако мога да обобщя, че съществува живописно творчество на високите идеи, на божиите и общочовешки ценности, на чистите морални дестинации, на обичта – като духовна субстанция, то това е сътвореното от братята. Одухотворяването на гра­фичния лист, на съкровената белота на хартията, перфекционизмът на рисунъчния похват, метафоричният извлек в рисунката и метафизичните криле, които извисяват всяка осъществена идея – това са някои от основните качества, създаващи духовния мизансцен в ювелирното творчество на Касапяните. Родени графици, овладели блестящо трудното графично изкуство (най-вече – сухата игла), творците рисуват гледайки надолу, но всичките им други сетива и инстинкти са обърнати Нагоре. Подпират с белите листове Небето, а изпадне ли някой невнимателен ангел, те го пъхат и спасяват веднага в калейдоскопа на изящните си рисунки. Основна творче­ска цел на авторите е изчистването и одухотворяването на земния човешки свят, неговата идеализация, за да може да се достигне светостта на Божието царство.
Подчинени на дълбоко утробните връзки и инстинкти, които са характерни за близнаците, братята трудно могат да бъдат разделени творчески, но внимателното зрителско око ще определи, разграничи и установи различията в двата погледа, в двата почерка.
Крикор е някак по-събран в изказа си, по-концентриран в замисъла, някак по-закътан. Той често защитава смисъла на гнездото. Закрепва го върху короната на дървото, като разполага в него цял един природен свят, закътва го под крилото на ангел, или между клоните заключва в него пасторалния мир на едно съществуване. Гнездо, извисяващо се в небесата, носи свещен град, пазен от четири ангела. Рисувайки човешката фигура, авторът някак окръгля композицията, търси защитата на кръга, на овала; той иска в малкото да побере многото, ако не и всичкото. По-често от Мъгърдич търси егидата на ангелите, тяхното присъствие му гарантира божията намеса. В овала на яйцето ще положи композиционно, триптиха „Избор 1,2,3“ – из­бора на вярата.
Рисувателното изграждане и на двамата Касапяни е подчинено изразно на де­тайлите – съвършени и като рисунък, и като мислене. Крикор е по-обран. Мъгърдич е разхитител – неговите раковини, рогове, запълнени със стотици човешки тела и съдби, естествено, са пиршество, царство на детайла. Стълпотворението от голи тела, преплетени в различни позиции и емоции, изпълва кухините на раковините и роговете, разлива се извън тях, експлоадира в пространството, неуправляемо и неподчинимо. Дали това не са човешките души, все още подчинени на телесната обвивка, но вече търсещи освобождаването си? Или това просто е човешкият поход между живота и смъртта? Това ли излива рогът на изобилието – човешки пълчища, устремени от никъде за никъде?
Природата, пейзажът са повсеместно в изображенията на Касапяните. Те боготворят природата и са убедени нейни адепти. Крикор рисува триптиха „Генезис“, където, в негостоприемния пейзаж, човешката двойка е заложена както в създаването, тъй и в унищожението на света. В много от неговите творения светлият кръст, който може да бъде и олицетворение на Божия меч, разцепва средата на композициите като взрив, като откритие, откровение на горния свят, като разделение на човешкото от божието, като предсказание за рая или ада, според случая. Светът често е премачкан – от стихията на човешката глупост и лошотия, но и Крикор, и Мъгърдич рисуват райски кътчета, пасторални идилии, като Мъгърдич е изключителен в своите природни излияния. В серия графики, морето, скалите са основни компоненти, като в камъка на величествените, полуразрушени твърдини са вградени човешки фигури и лица, които, все още, устояват на разрухата и гибелта. Играта на вълните, на водата в подножието им е пленителна и мамеща, обещаваща вечно спокойствие и помирение. Мъгърдич обича да вгражда човешката фигура в скали и твърдини – иска да даде на човека силата на камъка, неговата защита или просто мечтае за пълното сливане на слабия човек с мощта на природата. Той рисува и въртопа от тела, които определят пътя Надолу – страшна пропаст, със стени, очертани от пропадащите, сриващите се голи тела. Неговите грешници стенат и търсят молитвата като спасение, заплетени, арестувани във въртоп от тръни и преплетени клони. Те не могат да се отскубнат от греховете си и безнадежността на тяхната закъсняла молитва е откровено ужасяваща. Човекът на Мъгърдич прави неистов опит да надскочи гъмжилото от дребни негови братя и сестри, заплетени в дребните си житейски игри, грехове и съжителства. Ще успее ли? Крикор рисува разпаднала се, изгнила лодка, чиито останали ребра са покъртителни човешки фигури, това ли ще остане от нас? Руини?
Много често братята са тъжни, предчувстват разрушението, неспособността на човека да се справи с пороците си, с лошотията си, със стремежа си за самоуни­щожение. Мъгърдич рисува триптиха „Еко остров“ – животното, рибата, птицата отново определят спасението в райските кътчета, които са тяхна обител. Но братята непрекъснато създават в творбите си и горния мир, започващ над ангелските криле. Постоянно очертават със светлина и искрящи лъчи пътя нагоре. Отварят портите към Него. Пеят с, пълно гърло, към Него. Божиите чертози очакват праведния, справедливия, мирния, обичащия, милостивия. Идилията за прекрасния, за райския живот като човешко бъдеще, не е само химера за тях, не е само библейска леген­да. Творците вярват, че е възможно човек да надмогне себе си, да изгради своята пътека към Него и да се изкачи по нея. Както е възможно любовта да слее телата на мъжа и жената в обща лодка – Мъгърдич – така е възможен и общ живот с Него.
Братята не са бунтари. Има смиреност. Те не проповядват, те възпяват. Те са по-скоро молитвени и поетични, по-малко патетични. Те са посланици на красотата. Техните творби просто са красиви, одухотворени и изящни. Не очаквам повече да видя по-прекрасно претворяване на поетичната същност на нещата в нашето гра­фично изкуство. Като зрител, преглъщаш словото си, изчерпало силата си, но чуваш небесната музика. Не бих нарекла творбите псалми и химни, те просто са песни в прослава на духовното. Касапяните са дълбоко вярващи, но са и художници – тоест и хора светски. Те са подчинени на естетиката, която носят като творци – естетиката на красотата изобщо. И именно това прави графиките им още по-ценни. Защото няма проповед и натрапване, няма заповед и наставление. Има, повтарям, възпяване на красотата, чистотата и поезията. Само на тези постулати е позволено да маркират и определят пътя Нагоре, пътя към Него.
Рисунките на Касапяните са сърцевината на тяхната изобразителна дарба. Те са есенцията на майсторлъка им. Те са алфата и омегата на техните търсения. Основна тема в техните рисунки (и в графиките ), е човешкото тяло. Но това е едно, много тясно, определение, защото за творците тялото е само изходна точка към библей­ската философия, морал и внушение. Така, както Бог е приютил душата в човеш­ката плът, така и братята, чрез тялото, внушават морални категории, деформират го, ако се наложи, според душевните му и духовни страсти и страдания, правят от него природен феномен, вграждайки го по най-фантастичен начин в стихийността на Божия свят. Пак чрез тялото, художниците съизмерват унищожаването на при­родата, невъзможността за равновесие в един свят, жонглиращ с доброто и злото като с две пачки динамит. Чрез тялото, което е било и ще бъде прах, ни втренчват в безначалието и безкрайността на Времето, за да усетим, за колко кратко сме човеци и имаме само мигове, за да направим нещо добро, само мигове, за да вдигнем очи и да се помолим за нещо добро.
В последните години братята създадоха серии голямоформатни рисунки с човеш­кото тяло. Мъгърдич ги посвети на човешката двойка, на Адам и Ева. Сложните, за рисуване, ракурси, необичайните композиционни решения, съвършеното рисувателно познание за човешкото тяло, ни разкриха страсти, страдания, любов и омраза, самота и взаимност. Разкриха ни едно изстрадано разбиране на човешката природа, една дълбока съпричастност на художника към човешката душа.
Крикор прие друг подход – той закъта човешкото тяло в природата, вгради го в нея, загърби, този път, детайлите за сметка на обобщаващия фактор. Създаде пейзажа на тялото, защото го направи чиста природа, облагороди го, сливайки го с нея.
Сложно устроени творци са братя Касапян. Те са и до голяма степен и философи, защото търсят и творчески налагат морални, естетически и житейски категории по един, съизмерим с небесата, артистичен подход. Те имат изключително индивидуал­но усещане за формата и ювелирния детай, а дълбоките духовни внушения, които дават библейски измерения на тази форма, персонифицират творбите им високо над дребнотемието и дребномислието.
Вече години, авторите създават една духовна творческа вселена, една високо морална категория, където душата, унизена и уморена от бездуховните напъни на съвремието ни, може да отлети и да зареди сърцевината си със светлина.

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево