КРАСИМИР БАЧКОВ


Върху измазаната с жълта пръст лятна пещ, бе кацнал петела Чоко. Той току поглеждаше с едно око към небето, ту внимателно прокарваше клюн по пера­та на крилата си. Междувременно следеше какво става в двора и дали кокошките спазват благоприличие. Под сайванта, залепен за къщата, старото магаре Влади подръпваше сено от струпания до стената куп, дъвчеше бавно, като потропваше с крак и размахваше опашка, за да пъди мухите. Нейде откъм другият край на селото пронизително заквича прасе и разсипа полегналата в следобедна дрямка тишина. На външната порта се подпря Спас – дебелия и мързеливо викна:
— Бабо Пенооооо!
Петелът сметна това за нарушение на спокойствието в двора и рязко изкряка. Започна да кътка ситно – ситно, а кокошето домакинство го наобиколи разтревожено.
— Бабо Пенооооооо! – повтори Спас и този път магарето, доловилo
братски нотки в мъжкия глас, ревна с пълна сила. От къщата се показа старицата. Тя намести опушените си очила и запита:
— Що щеш, бе Спасе?
— Ела веднага в кметството! Някой надраскал стената и трябва да се
замаже с вар. Ти нали си чистачка на половин надник, вземи баданарката и кофа вар и ела да оправиш поразията!
— Опустяло ви кметството и намярата! – затътри крака бабичката към
избата, където държеше кофата с вар. След като взе всичко необходимо, тя отиде до жълто боядисаната сграда на кметството, върху стената на което бе написано със син спрей „Кмета е боклук!“ Буквите бяха огромни и за да ги заличи, дребната старица трябваше да донесе стол, върху който да стъпи. – „Че е боклук, боклук е! – мърмореше тя – Ама що са го написали, мискините? Остана да добавят, че е пезевенк и крадец, и всичко съвсем ще лъсне! Прослави се наше село, няма що!“
След час усилена работа бабата слезе от стола, да се полюбува на свършеното. Върху стената, вече с бели и много по-дебели букви стоеше същият надпис. Зад гърба . се бяха събрали няколко старци, които се бараха по мустаците и дъната на изтърканите гащи, подсмихваха се страхливо и явно се забавляваха. Най – кураж­лията от тях, дядо Мишо запита:
— Бабо Пено, тоя лозунг от БСП – то ли ти платиха да го напишеш?
— Я да млъкваш, поганецо! – тросна се бабата и повлече крака към
къщата си. Когато тя се скри зад завоя на улицата, от кметството излезе кметът, да инспектира стореното. Като видя огромния, злепоставящ го надпис, се хвана за главата.
— Спасееее! – ревна с все сила той – Ела тука бунако, да видиш какви
си ги оплескал!
Куриерът Спас се дотъркаля разтревожен и ахна от изненада.
— Ще видиш ти, как се прави за смях кмета! С гумичка ще триеш всяка
буква, ахмако! Хляб съм ти дал да ядеш, а ти го риташ, неблагодарнико!
Като не знаеше какво да отвърне, Спас се плесна по шкембето и хукна да търси пак баба Пена. До групичката старци се приближи Дянко горския и запита какво се е случило. Дядо Мишо лукаво се ухили:
— Нищо особено, Дянко! Нашият кмет нещо се прочу май! Виж само,
каква реклама са му направили на стената!
Старците захихикаха доволни, защото се бе намерил някой, който бе написал истината за техния кмет. Те и три живота да имаха, пак нямаше да съберат кураж за подобно геройство.