За какво се биха те? За какво умряха?
3 март – паметна дата в съзнанието на всеки българин родолюбец. Дата, свързвана с Руско–турската война, Шипка и Освобождението. Да, Освобождението и Сан Стефанския мирен договор. Със смъртта на хилядите българи били се за свободата на родината си, не само през тази война, но и през Априлското и всички други въстания, най-сетне родината е свободна. Но предвид случващото се днес в нея е чудно защо още никой не се е запитал – За какво се биха те? За какво умряха? За да се чудим ние как днес е възможно деца да убиват деца, да бъдат газени и мачкани докато се опитват да влязат в дискотека? Как възрастовата граница на пропушилите и пропилите става все по-малка, а да не говорим за наркотици и секс. Как днес свещената личност на българския учител и просветител е третирана с презрение и неуважение не само от институциите начело на държавата, но и от учениците. Не можем да пропуснем и факта, че след 128 години свобода все още се борим с мизерия, глад и безпаричие. Всички те се биха със смелост, с най-голямата смелост, която съществува на света – патриотичната. Но те едва ли се биха за това, което виждаме днес...
Колкото и да е неприятно фразата “О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?”, написана преди толкова години от Паисий и днес е актуална. Бляновете на опълченците и борците за свобода, бляновете на Левски, Ботев, Каравелов и много други се превърнаха в най-страшният им кошмар. Тяхната скъпа родина е свободна по територия, но пак е роб. Роб на принципи, нрави и модни течения. Твърде малко са хората, които оценяват родината си така, както трябва и я обичат истински. За много тя е просто източник на блага, на земя за продан, за други тя е ад, животът в нея е невъзможен и те гледат час по-скоро да се махнат, а хората, които обичат и познават родината си такава, каквато е стават все по-малко.
Всичко това ни кара да се замислим. Да се замислим какво се случва, накъде върви българското общество. Днес, когато интернет и дискотеките откраднаха книгите и разходките от ръцете на младежта, днес, когато да наругаеш учител е нещо съвсем нормално, днес, когато да се прибереш пиян в 3 след полунощ и родителите ти се усмихнат, и те пратят да си лягаш, идва времето да се запитаме – За какво се биха те? За какво умряха?...
Крикор "Астрикол" Аракелян, Клуб "Оазис на изкуствата" към Младежки дом
Колкото и да е неприятно фразата “О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?”, написана преди толкова години от Паисий и днес е актуална. Бляновете на опълченците и борците за свобода, бляновете на Левски, Ботев, Каравелов и много други се превърнаха в най-страшният им кошмар. Тяхната скъпа родина е свободна по територия, но пак е роб. Роб на принципи, нрави и модни течения. Твърде малко са хората, които оценяват родината си така, както трябва и я обичат истински. За много тя е просто източник на блага, на земя за продан, за други тя е ад, животът в нея е невъзможен и те гледат час по-скоро да се махнат, а хората, които обичат и познават родината си такава, каквато е стават все по-малко.
Всичко това ни кара да се замислим. Да се замислим какво се случва, накъде върви българското общество. Днес, когато интернет и дискотеките откраднаха книгите и разходките от ръцете на младежта, днес, когато да наругаеш учител е нещо съвсем нормално, днес, когато да се прибереш пиян в 3 след полунощ и родителите ти се усмихнат, и те пратят да си лягаш, идва времето да се запитаме – За какво се биха те? За какво умряха?...
Крикор "Астрикол" Аракелян, Клуб "Оазис на изкуствата" към Младежки дом
