НАРИСУВАЙ МИ ДУМА
Керанка ДАЛАКМАНСКА
* * *
Нарисувай ми дума.
Виждам сърцето ѝ,
стъпките ѝ чувам,
цвета идва със вятъра.
Нарисувай ми дума...
* * *
Случайно ги видях и се запитах
какво ли си говорят
момчето и момичето
на края на брега?
Дали следите им
вълната ще изтрие,
или по пясъка
пробягал слънчев лъч
любов в очите
ще открие?
Усмихвам се на спомена
и е красиво,
че няма край брега,
вълните не се разминават,
прегръщат слънчев лъч
и дирята по пясъка остава...
* * *
Тази вечер Луната е скрита.
Дъжд вали.
Сякаш реди
дума след дума.
Неусетно разведилява.
Усмихва се Слънцето,
ние говорим...
Вятърът гони
дума след дума...
Отново е вечер.
Луната е цяла.
Има спомен за дъжд
и дума за дума.
* * *
Тичам след тънкия вятър
на лятото...
Усещам те като докосване...
* * *
Слънце.
Трева.
Вятър. Спомен.
Сияе смях за дъжд...
* * *
Нарисувай ми дума.
Виждам сърцето ѝ,
стъпките ѝ чувам,
цвета идва със вятъра.
Нарисувай ми дума...
* * *
Случайно ги видях и се запитах
какво ли си говорят
момчето и момичето
на края на брега?
Дали следите им
вълната ще изтрие,
или по пясъка
пробягал слънчев лъч
любов в очите
ще открие?
Усмихвам се на спомена
и е красиво,
че няма край брега,
вълните не се разминават,
прегръщат слънчев лъч
и дирята по пясъка остава...
* * *
Тази вечер Луната е скрита.
Дъжд вали.
Сякаш реди
дума след дума.
Неусетно разведилява.
Усмихва се Слънцето,
ние говорим...
Вятърът гони
дума след дума...
Отново е вечер.
Луната е цяла.
Има спомен за дъжд
и дума за дума.
* * *
Тичам след тънкия вятър
на лятото...
Усещам те като докосване...
* * *
Слънце.
Трева.
Вятър. Спомен.
Сияе смях за дъжд...