Генка ПЕТРОВА


КАРЛОВСКИ ЕТЮДИ

Тежък мирис на старци –
указател за пътя
към старите къщи без баби.
Бабите биха свалили слънцето
в старите корита на двора
да умият телата
на старците без обоняние,
но с накривени калпаци
и засукан мустак.
Бабите са пропукан спомен
за напита вода в менчета и стомни,
пресъхнал спомен са бабите
за бели месали, бели нощви и
търкулнати житени питки
в ръцете на млади мъже с калпаци,
захапали устни с устните;
днес задъвкали евтин тютюн под мустаци
на бели глави
и стъпки на тежък мирис –
забрава и стон на живот
по улиците без баби
някъде там...по българско.




КУРОРТНИ ВИДЕНИЯ

Едната половина на света
накуцва наляво,
другата половина надясно.
Всяка върви направо,
след страха си върви,
спрял на кръстопът.
БанчЕто за мъже,
БанчЕто за жени –
все кал
кал до колене,
кал до гърди,
кал до шия,
лечебна кал,
надеждна кал,
разреждана по никое време
със сълзи на млади кошути
и стари елени,
красиви и горди...
Страх и любов в очите им
и спомен
за различно време,
за прозрачни води
и еленски скок над хоризонта.




КИНЕЗИТЕРАПЕВТ БЕЗ ИМЕ

Той сече времето
на петнайсетминутни монети.
Петнайсет минути
магнит,
електрофореза,
ултразвук,
масаж,
поръчка на обяд,
обяд...
в петнайсет минути.
Перпетууммобиле
е денят на момчето.
Петнайсет минути
между болката,
срещу болката,
в болката.
Задъхано,
времето му сече
бъдеще
в петнайсетминутна надежда
за другите.
Мълчалива и строга.
Дай му, Господи, време за думи,
и време за любов,
която го чака у дома.




СЛЕДОБЕДЕН АВТОПОРТРЕТ

О, колко е далече този бряг без име.
И този дом със точните координати,
извечно недостъпен, е далече също.
Аз само съм еднакво близко,
еднакво съм далече,
неподготвена за отчуждение,
обувка върху педала на газта
и капчица надежда
в страничното
поизкривено огледало
за обратно виждане.




НЕЩО СЕ СЛУЧИ

(не по Джоузеф Хелър)

Изпуснахме всичките пътища за Итака.
Всички спирки се срутиха във очакване на Годо.
Домоуправителят събира подписи и пари
за укрепването на покрива,
дето никога не посяхме трева
и не сложихме маса за четирима.
Филмите със подобен сюжет отдавна са изгледани,
а онова вечно и ненавременно Continued е забравено
и лишено от страст.
Беше му време на съд да отиде,
но съдилища за сценаристи, режисьори, актьори има ли!
Нищо че толкова поколения раснаха във надеждите,
тъй умело засявани, торени, разсаждани светли надежди,
разклонени към мечтаните спирки със протрити от чакане
имена.
Всички спирки с по една мъничка, светла и тънка надежда,
лавандулова юлска надежда за път,
дето сяда всяка привечер на края на пейката,
(за да стане по-безболезнено после)
и след дългата мантра на живота си без недели и делници,
без дати и часове
една дълга, безкрайно далечна и крехка надежда
самотна и закъсняла, закъсняло преде
кукувичата прежда на живота си, в който нещо се случи,
в който спирките се объркаха и се срутиха две по две.




УТРО В СРЕДАТА НА АВГУСТ

Безмерна свобода в средата на август.
Да се чудиш какво да я правиш.
Утрото си има своята свобода
с къси панталонки, с тиранти и
сандалки със самозалепващи каишки.
И му е предостатъчна,
за да мисли за нечия друга свобода
в края на лятото и началото на есента.
Дори не е чувало това утро
за тлеещото барбекю на август-
как ухае на недоумение 24-часово,
как жегата го обръща ту наляво,
ту надясно,
как изпепелява шоколадовият тен на
вкуса да очакваш.
И въглени, въглени
в обедното меню на август.
Къде ли са денонощните неделни аптеки
на света...
Фенистил за пушечни рани,
за безмерна жега и свобода в края на лятото.
Дано е на достъпна цена.




ПАК АВГУСТ

Нетърпението расте
снимка след снимка.
Къщата се стеснява
рамка до рамка.
Широко е очакването,
висок е пътят.
Вратата зее отключена.
Празно е лятото, празно.
Само вятър в хамака му,
кръстосал нозе,
люлее стара песен.
В училището за застаряващи
ново попълнение
разписва заявление
за емоционални помощи.