В края на август в реновираното старо училище, получило сполучливото име „Зелен център“ в гр. Шабла беше отчетено петото издание на конкурса. Събитието събра ценители на поезията, близки, приятели, колеги и съграждани на поета и общественика Георги Давидов. С вниманието си удостоиха финала на конкурса поетесата Елка Няголова – председател на Славянската литературна и артистична академия, носител на престижни литературни награди у нас и в чужбина, Надя Попова – поетеса, гл. редактор на в. „Словото днес“, Генка Петрова – поетеса, ръководител на Клуба за творческо писане „Литературната къща“ гр. Добрич, Сашо Серафимов – поет, Председател на сдружението на добричките писатели. Прозвучаха думи, които припомниха за човека и твореца Георги Давидов.
Кулминацията на вечерта беше обявяване на петия лауреат на литературната награда „Георги Давидов“. Журито ( Е. Няголова – председател и членове Надя Попова и Мариян Жечев – кмет на община Шабла) сподели, че нелека е била задачата му да избере един между 55 творци. Стана ясно и че има силно присъствие от млади таланти в средношколска възраст, които са от три литературни клуба: от гр. Варна, гр. Добрич и гр.Карлово.
Така журито единодушно присъжда поощрителни награди (диплом и комплект поетични книги, подарени им от Славянската литературна и артистична академия) на петимата участници – Татяна Иванова, Рени Хинева, Рая Михайлова, Петя Жекова и Александър Петров от Клуба за творческо писане „Литературната къща“ гр. Добрич и на техния ръководител Генка Петрова.
Лауреатът на литературната награда „Георги Давидов“ в Петото издание е Анна Александрова Лазарова от Велинград, завършила „българска филология“ в СУ „Климент Охридски“, като бъдещата ѝ магистърска степен е „литературознание“. Кметът на общината, г-н Мариян Жечев, връчи на победителката диплом, статуетката „Пегас“, комплект книги и паричната премия.
Честито на победителите! И на добър час!


НАГРАДЕНИТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ:

Анна ЛАЗАРОВА

RIPARIA

Завързах си морето на конец
и го разхождах бързо като ручай.
Отидохме в картина на Моне
и два пъти във стих на Рупчев.
Заведох го на църква. У дома,
показвах му и детските албуми,
намазах му филия с мармалад
и после го изпратих във ума ми.

Ще постоиш ли там за мен, море?
А то протяга смело бреговете си,
навън денят е толкова горещ
и слънчевите пръсти са преплетени.
Конецът се изплъзва като страх
и млечните ми зъби са на място.
Морето е последният монах,
след който вместо чайки идват лястовици.




МЪРТВО ВЪЛНЕНИЕ

ако се заслушам внимателно
чувам морето
в часовника си
и на всеки кръгъл час
се давя в него
тик-так
един самоубиец по-малко
на всяка минута
давя някого когото обичам
тик-так
една нужда по-малко
а морето се блъска в стъклото
моли ме
да излезе
после притихва
допирам го до ухото си
ще те оставя да си отидеш
тик-так
едно море по-малко




КОРАБОКРУШЕНИЕ

Брегове не откриват очите ни.
Само котви.
Ще ни свършат ръцете кибритени
и как ще се топлим?
Ще ни хлътнат очите бенгалски
и как ще светим?
Под вълните ни няма атласи,
нито съвети.
Щом простят и мидите в двора ни,
ще се спъна ли?
Щом изплюе морето кораби,
има потънали.
Щом преглътне морето рибари,
плиткото диша.
Ще се върнем назад към вярата,
за да пишем
пак с мастилото си солено,
пак за чайките.
И иззад хоризонта през мене
ще мине майка ми.




КЛУБ ЗА ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ „ЛИТЕРАТУРНАТА КЪЩА“ – ДОБРИЧ

Александър ПЕТРОВ – 9. клас

МОНОЛОГ НА РАКОВИНАТА

Не познавам друго синьо като теб.
Не искам и да опозная.
Ти си ми достатъчно.
Обичам да докосвам пречупената ти душа -
искам да я излекувам от сълзите нефтени.
Тишината ти ми се усмихва -
слуша песента ми.
Всяка твоя капка ми повтаря
молитвата ти да остана.
Не бих си тръгнал
и за миг от твоя изоставен бриз -
със блясъка на раковина
ще счупя всички грешни стъпки,
ще те потърся в себе си
и ще те нарека Море.




ДОБЛИЖАВАНЕ ДО СПОМЕНА

С пресипнала душа те търся
и глас едва намирам,
искам да прошепна
името ти в пясъка.
Покривам с ноти
солената ти пустош
в опити да те превърна
в пристан за едно дете.
Рисувам те във себе си
със тънка четка,
с тежък стон от преумора
в очакване да заздравее
споменът за теб
и твоите притихнали вълни.




Петя ЖЕКОВА – 10. клас

КАТО ТЕБЕ

„Морето възторжено и младо“
Петя Дубарова
Младостта опари чадъра.
Чарът премахна епитетите на лятото.
Усмивката зарови съгласните звукове в пясъка.
Характерът очерта път за тайно съкровище.
По пътя вървеше най-красивият моряк
и разговаряше с морето.

МОРЕ ОТ ТАЙНИ

              „И търсим морето с въпроси“
                                Георги Давидов

Търсим морето под плажните кърпи,
жълтият цвят се разлива по плажа,
морското несъгласие дълбае в брега
въпросителен знак.
Тирето сърфира по морското дъно.
Пясъкът докосва със слънцезащитен крем
мислите на лятото.
Удивителната е толкова чувствителна,
че предизвика цунами от спомени.
Пясъчният часовник отброява минутите до лятото,
залезът огласява с подранили срички пристанището.




МОРЕТО

        „Не е измислица морето“
                              Хр. Фотев

Морето търси глагола на лятото,
изпраща летни мисли на пясъка,
крие следобедни тайни от залеза,
често си задава въпроса
кога скалите ще напишат поредния си роман,
далянът сплита пръсти със стадо заблудени риби,
пристанището бърка посоките на лятото,
закачки на слънцето се сприятелявят с температурата,
корабите се надбягват с арт-измислицата на делфина,
сирените кръстосват поглед с амплитудата на вълните,
фалшивите тонове на мидите изнервят всички.
Философ е морето, най-загадъчната константа.




Татяна ИВАНОВА – 9. клас

ЛЕТНИ ОТКРОВЕНИЯ

1.
Удавеният ми вик
те зове за помощ.
Вече е потънал
в страха ми за утре.
Многоточието заглъхва на брега.
Изрусен е пясъкът,
колкото невинен,
толкова и виновен...
Слънцето се стича по хоризонта.
Нощта се разтапя бавно в сълзите му.
Разливат се откровения.

2.
По всички посоки морето гони
потъналите ми в пясъка стъпки.
Рапаните шепнат ехото ми,
побутвано от вълните.
Лодките са пазители на кея.
В очакване са мислите
на рибарите.
Бризът е пътеводител,
еднопосочен и безкраен.
Течението ме дърпа навътре,
към залеза.
В синьо избледнява
оттенъкът на лятото!




МОРЕ

Жадувам за брега ти.
Все още не съм го опознала.
Търся дъха ти,
студен и парещ едновременно.
Вятърните мелници
се задъхват в нивата.
Чакат теб,
бриза, гласа, вълните ти.
Искат да те чуят.
Пътувам към теб.
Мислите ми растат,
омагьосани в синьо-зеления ти чар,
и отронват морска въздишка.




ТЪГА ПО 13 ЯНУАРИ 1993 Г.

         В памет на Г. Давидов

Мислите ми са корабокрушенци.
Въвлечени са в дълбокото.
Там някъде съм и аз,
все още незнаеща коя съм.
Душата ми се осветява от фара.
Една бавна и монотонна светлина,
която остарява с вълните.
Пристанището утешава мъката ми.
Пясъкът я топли,
слънцето фокусира очилата ми
за далече.
Чувам диктовката на онази зима, твоята.
Преглъщам соления вкус на лятото.




РЕНИ ХИНЕВА – 9. клас

МОРСКА ИСТОРИЯ

Спи морето и сънува
тихия и топъл бряг.
То обича да пътува,
но домът му липсва пак.
Задният му джоб побира
спомени, любов и миди.
Знае, че ако побърза,
може скоро да ги види.
Старите писма прибира
и заключва във сърцето,
всяка вечер, щом заспива,
ги разказва на небето.
Спи морето и сънува
тихия и топъл бряг.
Мокрите си стъпки чува,
ще се върне, няма как.




ИНТУИЦИЯ

Някъде много навътре в морето,
във някоя мидичка скрита,
живее една песъчинка любов
и чака да бъде открита.
Може би някой самотен моряк
докато свързва звездите,
ще стисне във шепи небесния прах
и ще докосне вълните.
Може би точно във този момент
ще изпита копнеж със сърцето,
ще вдиша дълбоко широкия свят
и ще прегърне морето.



ДА ПРИПОМНИМ КОИ СА ДОСЕГАШНИТЕ НОСИТЕЛИ:

І издание (2005 г.) – Радослава Лалева от гр. Габрово,
ІІ издание (2008 г.) – Николай Владимиров от гр. София,
ІІІ издание ( 2011 г. ) – Юлиана Исева от гр. Шабла,
ІV издание (2014 г.) – Елена Денева и Милена Белчева.