ЕВА ПАЦОВСКА е родена през 1988 г. в гр. Добрич. Завършила е ЕГ „Гео Милев“ с немски и английски език, Немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистърска програма „Антична култура и литература“ в същия университет. Понастоящем е докторант по Немска литература в СУ. Автор е на две стихосбирки: „Пролет в очите“ (2006) и „Черупка от орех“ (2011).


* * *

Прелюдия към чакана усмивка –
едва ли ще я има в новините,
но ще я лепнат на съседната отбивка
и в социални мрежи ще я вплитат.
Ще я разплитат, ще я нищят, ще я лайкват
или ще мине във графа „Прочетени“,
ще я използват вместо запетайка,
а в нея ще останат сълзи вплетени...




* * *

Моля те, взриви душата ми
на парещи частици!
Не че ми е хубаво да ме боли,
а просто ми е хубаво
да ме събираш
с мисъл, шепи, устни,
парченца да събираш –
обич с обич.




* * *

Бряг между двете слънца –
онова в очите и онова на небето,
те се срещат единствено там –
в онзи миг, когато... където
светлината отронва въздишка
и поляга на твоето рамо,
а пламъкът кротва и стихва,
единствено в този миг, само...
А сега водопадите светят –
вода между двете слънца,
бреговете с безбрежност не пречат
на грейнали в огън лица,
вода между двете стихии –
или ще подхранва, или ще руши...
Няма къде да се скрием –
на светло веднъж се греши...




КАТО ПЕНЕЛОПА

Изплитам прежда – думи с думи,
мълчание с мълчание.
Кой каза, че са нужни шумни
стълпотворения и заклинания?
Плета я бавно и усамотено
(и паякът твори във самота) –
улавям всичко дребно и ранено
и в светли краски го плета.




СЪВРЕМЕНЕН РОМАН

„Тя си направи още едно кафе.“ –
Звучи като първо изречение на съвременен роман.
А всъщност кафетата не бяха две,
а романът остана неразбран,
защото не го написа – нямаше време,
имаше твърде много задачи.
Или пък беше претекст? В нашето съвремие
вярата ѝ в случайността се изхарчи.




* * *

Обичай ме митологично –
не, нямам предвид като в приказка.
Обичай ме не защото съм единствена,
а защото съм съвкупност от образи,
не защото съм отговор,
а защото съм залп от въпроси.
Обичай ме като сюжет,
който редовно пренаписваш
и ме разказвай отново и отново,
докато стана мъниста от разкази,
докато се завъртим в кръговрата на безкрая,
за да се върнем в изначално положение
и да не се върнем
като търкулнало се мънисто,
като водата на река,
като мит...




ПАЛИМПСЕСТ

Прах по листа – кой така го ориса
да остане суров и почти неизписан?
Силуети от букви под останки от време –
кой със тях се изгуби, кой сега ще ги вземе?
Прах при прахта или слово при слово –
върху новия слой ще се пише наново...