Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: МОСТОВЕТЕ"

МОСТОВЕТЕ

Кадрие Джесур представя...

за първи път в България кипърската поетеса

НЕШЕ ЯШЪН

/Втора част/


Капката тъга

Мокри клони на мечтите
трепетът на врабче
зъзнещият вътрешен глас
на детство ранено

В градината ми водите мръзнат
а в душата - тъжните лилии

Танцуваме – аз и моята сянка
срещу смъртта, която чака

Агнец, за благодарност, обречен
тънко плачене в мрака
гласът на страх, болезнено ридаещ

Ще се завърна, когато балерината
се освободи от музикалната кутия

Есенно листо по водата
блокадна нощ съм, затъмнена
лице в лице с отсъствието, гледам се
в огледалото на тъгата

Тънка светлинка
на ъгъла на устните
на ранена мечта една

Устрем през времето
и преход от сън потрошен
кървене на порастването
всеки месец

Прелитащ трепетен ужас
над гробищата
плач на загубено ангелче

Безмълвно цвете в падината
там, където тъгата се целува
и страст капе
тъп
тъп
в самотата се влива


Ездачите на паметта

Като статуя застива тялото ми
разчупва се и разпада от всеки досег
разтрошена в трън разцъфва

Страстите огнени, кипящи в мене
замръзват в безлюбовния климат леден

И под тъжния ми прозорец
с ездачите на паметта препуснала
отминава снежната кралица, вълна предяща


От любов е сътворена луната

От любов е сътворена луната
проумях го докато я гледахме с тебе
твоят поглед от луна е сътворен
ти самият от огън, от целуване, от лъчи си роден
а аз - от тебе




Мечтите на облака

І.
Облака мъж разпаря небето и излиза
ала твърде далеч е жената
бавно приближават
не могат да се срещнат.

ІІ.
Облака жребец лети
подире му- викове, крясъци
подминава портата на смъртта
ездачът му във водата потъва.

ІІІ.
Облак облака целува
в едно се сливат и порастват
в мост прерастват мечтите им
а по моста агънце минава.

ІV.
В очакване на своята кралица
тръпне палатът на облаците
ала заблудили са се по пътя си
далечни те ездачи.

V.
На езика на света е
нациналният облачен химн на облаците.

VІ.
Прекосява границата облакът
войниците откриват огън
пада възнак облакът
върху света.

VІІ.
Витае облакът из облаците
и поет е , и облак.

VІІІ.
Облаците на Севера
се ръкуват с Юга
Федерална Република Облак!


ІХ.
Захарен памук държиоблакът
Щом отхапе по носа му лепне.

Х.
Чурулика Облака птица
със синьосиния си глас.

ХІ.
Китка подава на планината
феята на облаците
планината –каменно сърце.

ХІІ.
Панатлоните на облака
Четат Маяковски!

ХІІІ.
Опожарено е селото
на прелетните облаци
огньове димят гърбовете им .

ХІV.
Облака годпожа въздиша
и птици прелитат през нея.

ХV.
Замислени облаци
Закриват слънцето.

ХVІ.
По облака път-момичнце някакво
нисичко на ръст
и куцукащо

капва капка от облака
уцелва душата ми точно
разцъфва цвете там.

ХVІІ.
Любещи се облаци
във вечерта се крият.


ХVІІІ.
Облакът селцето ми съзира
отвъд границата е то
колко са красиви очи има облакът.

ХІХ.
Люлката на облаците мен очаква
/ала никой не знае за това/

ХХ.
Мечтите на един облак живеят толкова
колкото е и животът на един облак



Мечти и облаци

Облакът мъж изкормва небето, излиза
далеч, твърде далеч е жената
приближават бавно
не могат да се срещнат

Облакът жребец лети
подире му викове, крясъци
подминава портата на смъртта
ездачът му във водата пада

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево