Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ХАПЧЕ ЗА ЩАСТИЕ"

ХАПЧЕ ЗА ЩАСТИЕ

В този брой ви представяме автори от сдружение ДАР. То обединява творци в областта на литературата и изкуството, както и журналисти, и има за цел подобряване и постигане на взаимно уважение между творците и популяризиране на младите таланти в областта на изкуството. Ето какво казват за себе: „Ние сме неформално сдружение за творчество и култура. С дейността си целим да помогнем на младите творци от всички области на изкуството да изявят себе си. Вярваме, че светът е жив и в него има трепет благодарение на хората като вас – тези, които творите неуморно и за благото на всичко…“ Те провеждат събития тип четения и пърформанси всеки месец, както и събират актуални позиции по отношение на изкуството, градската културна среда и занаятите под формата на интервюта, които публикуват на сайта на сдружението www.nstdar.wixsite.com


ЕВЕЛИНА МИТРЕВА  родена на 25.05.1992 година. Завършила Приложна лингвистика в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград. Вечно разпиляна и разбъркана – типичен представител на зодия Близнаци. Малко момиче, което стреля към големи мечти. Облича се предимно в черно, но в душата си носи всички цветове. Не разбира любовта, но не може без да обича. Обича живота, обича изкуството, обича да пише. Пише с душата си. Описва живота.


Мъжете не се влюбват в мен
те обичат свободата ми
свободата да съм щастлива
да им противореча
да затръшна вратата
да им избягам в бурята
да метна незаинтересован поглед
да не кажа нищо
да не спирам да говоря
да си сложа различни чорапи
да застана в центъра
да си танцувам сама
мъжете не се влюбват в мен
те много обичат свободата ми
искат да ми я вземат
Сега, когато виждам сълзите в очите на другите,
когато ми споделят за болката,
когато ме чакат в нощите, а аз безследно изчезвам и си губя телефона...
И любовта ми към това, просто да си лежа сама.
За лудостта, в която се загубвам за седмици,
за това, че не споделям на никого,
не ги допускам в живота си.
Държа ги точно на ръба,
за да ми е удобно да ги блъсна, когато ми омръзне.
А докато им говоря, намирам твои думи в устата си.
Едва сега разбирам защо сме се обичали толкова.
Били сме съвсем еднакви и сме
се държали взаимно на ръба,
за да се блъснем, когато ни омръзне.
Но понечихме да се прегърнем и паднахме
един по един
в себе си

Старателно изтривам от лицето си красивата маска на една щастлива жена. Отдолу се показват синини от безцелно загубено време, белези от бивши мъже, тук-там някоя съвсем малка бръчка, за да ме подсети, че съм само прашинка в ръцете на живота. Свалям едно по едно и се поглеждам – такава. На разкървавените ми устни личи, че дълго време са се прехапвали, за да не изкрещят нещо. Имам рана. Тихо малко! Нека само за миг света да спре да се върти. Всички крадоха от мен. Вземаха ми времето. Грабеха го с шепи. Искаха го цялото. А аз старателно измивам маската на една щастлива жена, която достатъчно е загубила. Какво си мислите, че повече ще ми дадете?

Време ли...?
Човекът, който
всичко ти дава,
има силата и
всичко да ти
вземе.

Такива сме си! От себе си не можеш да избягаш. Някои мъже никога не се променят. Има жени, с които просто се живее. Има си и създадени само за живот. Еднакво гордо си носим и красотата, и мъката.
Такива са си, щом някой ме обича е нещастник. Поредното безочливо чудовище. Без скрупули. Дошъл и неусетно паднал – сломен в ръцете ми, които го унищожават, а на него му харесва. Много му харесва...
Такава съм си! Просто не мога да си лягам в спокойствие и вечности. Да потъвам в очи с влюбен блясък.
Такива са си! Някои мъже обичат да печелят титли, да се кичат с медали, да скачат на високи топки, да се състезават.
Такава съм си! Играя с тях и се надлъгваме. Опъвам нерви. Опитомявам.
Такива са! Някои мъже, са изкусни лъжци и измамници.
Такива сме! Някои жени до съвършенство умеем да владеем хаоса...


Ти не харесваш мен.
Няма как да ме харесваш.
Харесваш състезанието.
Харесваш играта.
Харесва ти това, че всички ме харесват.
И се чудиш, кое е толкова невероятно.
За това решаваш и ти да ме харесваш.
Заради другите.
За да се състезаваш с тях.
Да мериш мъжко его.
Да залагаш, от кого си по-добър.
Това ти харесва.
Много ти харесва.
Иначе не ме харесваш.
Мен самата, няма как да ме харесваш.
Мъжете харчат
парите, които нямат...
За да впечатлят жената,
на която не ѝ пука.
Жена се краде с постоянство!
И от най-силните ръце се краде...
И от най-влюбените очи се краде...
Само с постоянство
се краде жена.



 
НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ е роден на 1 март 1981 г. в гр. София. Автор е на четири книги с поезия – „Целуващият лешници“, „Прошка от султан“, „Отсъствия“ и „(С)татуси“. Носител е на национална литературна награда на името на Георги Давидов. Основател на сдружение за изкуство ДАР и съдружник заедно с Росен Карамфилов на интернет платформата за изкуство и култура – Съвременна литература.


влюбените са
психично болни
които строят
своя лудница
с надежда
никога
да не излязат
оттам
няма музика
в тези
които живеят
по ноти
всеки път
когато не обичаш
убиваш
по едно
възможно бъдеще




ЛЮБОВ

да се събудиш
до съня си
ще си отгледам
любов
ще я нарека
на теб
и ще я убия
за да види какво е
живот след смъртта




ЯВНО ТЕ ОБИЧА

ти ѝ отваряш очите
че не си за нея
тя се затваря в тях
за да е твоя
какво е
едно тяло
без любов
освен парче
изгубена вселена




ХАПЧЕ ЗА ЩАСТИЕ

най-дълго те държи
целувката
която не си чакал
но си искал
убихме времето
сега не знаем
кого да питаме
дали е свършило
или започва
всичко
между нас




ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

един единствен път
съм те обичал
и той все още
не е извървян




ЕДНА

нито си първата
нито последната
но след теб
всички
са други
светът е книга
в която
само влюбените
могат да пишат
без думи




ПЕРФЕКТНАТА ВРЪЗКА

малко ѝ трябва
за да му прости
много му трябва
за да ѝ се сърди




НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ

искам да държа
ръката ти
не когато
правим любов
защото
така ще стане
хлъзгава
и ще ми се изплъзне
все някога
не когато
излезем на светло
двамата срещу света
защото лошите погледи
могат и да убиват
докосване
не докато умираш
защото ще ми се наложи
да я пусна-
искам да държа
ръката ти
ако ме няма
за да знаеш
че не съм си тръгвал
дори когато не идвам
никой
не се е върнал
от там
докъдето
от страх
не е стигнал




ЕГОИЗЪМ
да нямаш нищо
и да не го даваш
нямам желание
да те обичам
но имам ли избор
когато
ми заповядва
сърцето
да обичаш
не е да живееш
до някой
без страх
а без страх
да умираш
за него




НЕПРИЗНАТА ЛЮБОВ

мълчанието
в мен
си има
име
добър любовник
не е този който
отделя дрехата
от тялото
а който знае
как да съблече
страха
на нечие сърце
така
че да не чувства
срам
страстта му
има те
когато си обичан
но разбираш
от кой си обичан
когато те няма




НАЙ-ХУБАВАТА СМЪРТ
да издъхнеш в ръцете
на този
който е спирал
дъха ти

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево