Поетът и създател на Бохемски вечери в Миновото кафене Ангел Веселинов обяви, че повече няма да пише поезия. Дано попише проза, за да ни върне "Мътни/те/ времена", които всички толкова харесваме. А и не само ние. Турлашкото дано го призове и осени!
По този повод, а и защото март е най-българският месец, а Ачо има много български стихотворения, ви припомняме или споделяме едни от най-хубавите му от най-добрата му стихосбирка "Ранени гълъби". Самият той каза, че от всичките си други издадени книги би се отказал, освен от нея.

ПИЛЕНЦЕ МОЕ,

знаеш ли,
това се случи през едно лято.
Силно и горещо то беше.
Пясъкът -
беше
най-горещият пясък.
Морето -
най-синьото.
И чайките
се любеха върху вълните,
а ние с майка ти -
в една забравена барака.
Миришеше на водорасли,
на море
и пясък.
И на лято -
топло и горещо.

Знаеш ли,
страшно ми се иска,
когато пораснеш
и излезеш от една забравена барака,
да ми се обадиш,
за да ми кажеш,
че точно тази вечер
няма да се върнеш в къщи.

Тогава сигурно ще ти се намръщя,
ще ти се ядосам страшно
и ще поканя майка ти
на вечеря в ресторанта,
онзи,
до морето,
дето отсядат
само незаплували моряци.

За да потанцуваме
и да си поплачем...

(В изпълнение на Рафе)




НА БРАТ МИ

Затяга се възелът, бате.
Животът опъва въжетата,
а ние не сме пак момчетата,
дето сееха смут в махалата.

И вярваш ли, че пак ще полетим
на измислените си ракети? -
Небето ни е с мярка на комин,
замрежен с паяжини от въжета...

Ще си останем ли пак момчетата,
дето сееха смут в махалата? -
Животът опъва въжетата.
Затяга се възелът, бате...




ДОБРИТЕ ХОРА

Срещат се такива хора.
Има ги още.
Няма червени книги,
които да ги закрилят.
Те тихо вървят през света -
като че ли са на гости.
Насила не мразят.
И не обичат насила.

Срещат се такива хора.
Ще ги видите,
ако се взрете само -
на живота в дъното.
Като впрегнати биволи
теглят браздите по нивите.
Първобитни.
С лица от пшеничено зърно.

Сядат сами на трапезата -
на хлебец, сол и винце.
Вечерят.
Звездите мълчат.
А в душите им нощ е.
Съмне ли - съмва и в тях -
като в храм, озарен от свещица.
Срещат се такива хора.
Има ги още.




В ЕДНА ГАЛЕРИЯ

Това ли беше всичко? -
един художник промълвил,
когато погледнал платното,
обагрено от неговата кръв. -
Аз,
когато рисувах -
обичах,
а
тук
това е...
смърт...
- Не, - обадил се смутен ценител, -
това е
животът.



ПРЕСЕЛНИК

Завръщам се при вас, красавици зелени.
Ни лист не съм забравил, ни клонче, нито ствол.
Прегръщах ви насън, сред ниви изравнени,
аз хвърлих там горещото си горско семе
и там живях. Като забит в земята кол.

Там чувах гласовете ви в далечината -
ту яростни при буря, ту нежни след любов.
Аз пуснах клони сам над равнината
и мойта сянка беше благодатна,
и вкусен дивият ми горски плод.

А вашата насмешка, на полето завистта
изпиваха живеца на буйния ми корен.
Завръщам се сега с разлистена душа,
дойдох при вас за миг да постоя
в божественото ви зелено ложе.

Тъй както лястовиците се връщат
в гнездото, свито под стрехата преди лято.
В борба със времето да се запазя същия -
задъхвам се между върха и равнината.
И нося тишина. Роден да сея вятър.

Ангел Веселинов