Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПО ЗАВОИТЕ НА ЖИВОТА "

ПО ЗАВОИТЕ НА ЖИВОТА

Драгомил ГЕОРГИЕВ


/Красимир Бачков на 60 години/

Смислите на човешкия живот са свързани с универсалния и безкраен диалог между земното и небесното, доброто и злото, моралното и безнравственото. Изкуството, творецът и текстът си запазват небесното право да дарява другия с Вяра, Надежда и Любов. Често пъти отношението на субекта към действителността, в която живеем, е като към „път през годините“/ Константин Константинов/ или към „озъбено свирепо куче,.“ /Н.Вапцаров/. Красимир Бачков с жажда за красота през хрониката на времето реди разказ след разказ, книга след книга и с енергията на истински рицар на духа неуморно, с безкористността на правдотърсача ни среща със своите открития. Те са за „истината и само истината“/ Дарио Фо/, като често се стига и до артистичното намигане към живота и човека, към обществото и към магическата тайна на любовта.
За познавачите на съвременната българска литература Красимир Бачков е сред водещите белетристи, майстори на разказа, новелата, романа, сценария. Той е увлекателен приказник на съвременни истории, които са уловени чрез стилистиката на класическия „реализъм без химери“. Особеното и различното при този наш прозаик е в изостреността на конфликта, в близостта до автентичността на рисунъка, в драматизма на случката и най-вече в жилавостта на героите-живи, витални и търсещи. Магнетичното при него е в хуманизма и в оптимистичната родолюбива философия на персонажите му. Това прави текстовете му наситени с българска атмосфера, с аромата и въздуха на полята и планините, на реките и морето, на селата и градовете ни. Четенето на неговите текстове е съпроводено с позитивни емоции и чувства, което доставя естетическа радост и усещането за потребност от общуване и срещи с нови и нови творби, а това е естетическо постижение за добрия творец.

Тематичните ядра на творчеството му :„Дългият път през тунела“ (сборник разкази,1994), „Синият кон“ (сборник разкази, 1997), „Легионът на обречените“ (роман,2000), „Кураж за другите“ (сборник разкази,2005), „В очакване на утрото“ (разкази и новели, 2006), „Слънце за двама“ (разкази,2010), „Българчето“ (приключенски роман, 2013), „Учител“ – късометражен филм – 2014 по разказа „Докато пари“, режисьор Орлин Милчев – Атила, „Не за всеки“ (стихове, 2016), „Преди нощта да изтече“ – късометражен филм – 2012 по разказа „Приятели“, режисьор Катерина Борисова. са свързани с духовните полета на ян и ин, за мъжкото и женското начало в реалността. В тях са вградени мечтите на съвременника от началото на 21-ви век за любовта, ревността и изневярата, за отблъскващата ългарска продажност, алчност, злоба, завист, а в последните години и на избуялото насилие, показани още от Паисий и Алеко. На другия полюс са приятелството, човечността и намерената истина, на съзнанието за дълг,
отговорност и неподкупност. В противопоставянето на крайностите при него все пак трудно и драматично изгрява лъчът на слънцето, на това „зрънце късмет“ на новото и надеждата. Съвременната тематика е винаги трудна,
тъй като липсва успокояването на динамиката от земетръсните пластове на времето. Ето защо за всеки художник е рисково да избере историята, която желае да пресъздаде, защото бързо попада под сърдитите погледи на обидените, които искат наказания и възмездие за волнодумците с перо в ръка, които нарушават спокойствието на делника и в душата на еснафа.
Новаторството на белетриста Бачков е в избора на героите. Те са рожба на епохата, на времето и обществото ни, оттук и тяхната съвременна сетивност. Мисленето и съзнанието им е на хора, в чиито души става срещата „на две епохи“/П.Пенев/, което е болезнен и съдбовен психологически процес. Творческите предпочитания на разказвача са към личностите, към хората с живец, с жаждата за различност и другост. Най-често това са маргинали – от белязаните от съдбата натури с неравностойно положение през автентичните познати от квартала – шофьори, безработни, пияници, проститутки, но найчесто в тях е прекрасно чувството за достойнство. Историята на Вичо от
елегичния разказ „ Три риби“ е на бедняка, който трудно решава финансовите проблеми на семейството и за него уловът от риболова е глътка спасение, докато за неговия антипод Доктора животът е далавера. Чрез естетическия
принцип на контраста и сгъстените съпоставки ставаме съпричастни с двете съдби. Така библейската притча за Христос и трите риби придобива суровия ракурс на скромната вечеря на оскъдицата на масата, както е за милионите
хора по света и у нас в нашето съвремие. Писателят умее да гради културни пластове и по този начин историите са отворени за повече мнения и гледища при четенето и интерпретирането.
 Позната до болка, но и толкова красива е историята между Дана и Кирил от разказа „Другото щастие.“ Това са познатите с извънбрачна връзка, които имат семейства, деца, друг живот, но нещо не им стига и както в романа
„Адам и Ева“ на румънския класик Ливиу Ребряну те търсят в един от своите седем живота истинската, голямата любов, както е и в повестта на Емилиян Станев - „Крадецът на праскови.“ Двамата герои вероятно също отнемат нещо важно от семействата си, но те откриват голямото, истинското щастие.
Учителската професия на Красимир Бачков, натрупаният опит през годините го прави „имотен автор.“ Неговата „торбичка“ е богата на сюжети, герои и истории. Сред любимите ми текстове е „Докато пари“, затова обичам да
давам откъси от него при входящото контролно за трансформиращ преразказ на осмокласниците. Главните герои са циганчето и учителят по трудово обучение Георги Димов, с „първичното си чувство за справедливост.“/ Бачков,
В очакване на утрото, 2006,с.75/. Детето е бедно, живее без баща, с гордост усеща в строгостта на любимия си преподавател мъжкото начало, от което е съдбовно лишен в семейството си. Финалът на произведението е трагичен,
но и извисяващ. След няколко години след серенадата, сега младежът е на гроба на духовния си посветен. Той пак свири с „ добрия си другар“ тромпета, за да излее мъката си, тъй както единствено възрастният му приятел го учи
на щастието в живота.
 Богата на образи, истории, герои и съдби е последната му юбилейна книга, „60 неочаквани срещи“, разкази, Фабер, 2018,332с. Творческа находка е новелата му „Дневникът на петела“, защото в образа на Иво Христов ПЕТЕЛА, доктор филолог и шофьор на автобус има толкова много от съвременния български мъж. Той е често с по-високо образование, но е далеч от класическите отговорности на древния Адам. За него е далеч по-престижно да си познатият Казанова или нов Дон Жуан, но без отговорности, съвест, дълг и самопознание за смисъла на човешкия живот. Егоистичното и материалистичното днес владеят света, а класическите ценности за любов, деца, семейство са отживелица. За първи път използвачът е поставен на мястото му, а в душата му има рана и болка. Текстът е обогатен с методите на съвременните визуални изкуства и очаквам да бъде открит от режисьори и продуценти, които да предложат друг прочит и ракурс.
Текстовете на този наш разказвач са чужди на експерименталното само за себе си, на тях не им е потребен външен и показен ефект, те бягат от желанието да се харесват на някои постмодерни редактори. Напротив, те са в дълбоките бразди на родната традиция от Вазов, Алеко Константинов и Елин Пелин през Йордан Йовков и Ивайло Петров, за да се стигне до Деян Енев и Захари Карабашлиев. Бачков остава верен на свежестта и автентичността
на случките, които познава, а героите му са част от неговия реален и духовен живот. Биографиите, поведението, историите и езикът им са колоритни, наситени с воля и енергия, с неподкупна виталност. Композицията на творбите е по-скоро класическа, с въведението в случката, с маркерите за мястото и времето на действието, за да се подготви читателят за срещата с героите. Те са най-често противоположни като характери и поведение. Идва
ред на развитието на историята, на втурването в случката, но в нея винаги е важен пластът на психологическите влизания, втурвания в съзнанието и в подсъзнанието, в мотивите за поведението на персонажите. Финалът на
творбите му е често пъти не толкова завършек на ситуацията, но и коментар с възхвала или с гняв от моралната деградация на човека и на обществото ни. Езикът на автора на „ Българчето“ е максимално съвременен, уловени са
всички извивки, модулации на съвременния устен изказ, но без цинизмите, затова общуването с творбите е лекокрило и доставя естетическа радост.
Читателят се чувства облагороден и по-добър след размисъла върху посланията и съпреживяването след срещите с героите. Това са новите му виртуални близки, познати, приятели, съседи, ученици, шофьори, търговци, роми , които умеят да живеят достойно и истински по законите на волята и на свободния избор, както е от героините на баща и син Славейкови, на Ботев и Вазов, за да стигнем до тези на Галин Никифоров, Емил Димитров и Милен Русков. Тези жилави наши съвременници от личната ни библиотека обичат и умеят да се противопоставят на неправдите на нашето време на беззаконията, насилието и озверяването на света и нацията ни.

 

КРАСИМИР БАЧКОВ е роден на 18.08.1958 г. в гр. Добрич. Завършил е ШУ „Еп. Константин Преславски“, по професия е учител по изобразително изкуство.
Издадени книги:
„Дългият път през тунела“ – „Брягпринт“ – Варна, 1994. (сборник с разкази) Редактор – Елка Няголова
„Синият кон“ – изд. „Звезди“ – София, 1997. (сборник с разкази) Редактор – Елка Няголова
„Легионът на обречените“ – изд. „Сафо“ – Ловеч, 2000. (роман) Редактор – Йордан Дачев
„Кураж за другите“ – изд. „Стено“ – Барна, 2004. (сборник с разкази) Редактор – Валери Станков
„В очакване на утрото“ – изд. „Липецкий государственньт университет“ – Липецк, Русия, 2006 г. (сборник с разкази)
„Слънце за двама“ – изд. „Артклуб Херос“ – Стара Загора, 2010. (сборник с разкази) Редактор – Сашо Серафимов
„Българчето“ – (роман за деца) изд. „Сиела“ – София, 2013. Редактор – Красимир Гетов
„Не за всеки“ – (поезия) изд. „Стено“ – Варна, 2016.
Отзиви за негови разкази и книги има от български критици в специализираните литературни издания (П. Тотев, Й. Дачев, Д. Георгиев, М. Новков и др.) Носител е на над двадесет национални и международни награди за проза и една за поезия. Негови творби са превеждани на руски, украински, словашки и английски. Основател и редактор на сп.„Антимовски хан“ – Добрич. Член на УС на Сдружението на писателите в Добрич. Член на СБП – София и Сдружението на писателите – Варна. Член на Славянска литературна и артистична академия.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево