Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: МИНИАТЮРИ ПО ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЛУЧАИ 2"

МИНИАТЮРИ ПО ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЛУЧАИ 2

АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ

АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ

Поет. Отговаря за корекцията, избора, връзката с виртуалното...


Роден е на 17 септември 1952 г. в Добрич. Завършил е електроинженерство и радиожурналистика. Негови стихове са превърнати в песни от известни изпълнители - Михаил Белчев, Асен Масларски... Има две поетични книги. Подвизава се в Хулите като "whitetomcat".

Последни 5 статии от АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ

АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ



ВЪПРОС НА ВКУС ИЛИ КАК КАМЕЛИЯ КОНДОВА ИЗЯДЕ НОВИНИТЕ

Звъни ми Георги Константинов, един от големите поети на България, но обиден.
Нали съм обещал да пратя стихове за литературното му списание ПЛАМЪК, на Камелия Кондова, водеща тогава в радиото, на което бях шеф, къде са след крайния срок?
Обяснявам му, че ги бях осигурил, но тя ги изяде…
Има неща, неподлежащи на научно обяснение, за които и астрологията е безмълвна. Едно от тях е, че българска поетеса, чието име вероятно ще остане в златните страници на литературата ни, когато я нападне вдъхновението,
яде хартия…
Според мен обаче Георги Константинов леко се отърва. В литературно списание, няколко книжки годишно, всеки текст може да се замени с равностоен. Поне приблизително, и нали не се афишират в аванс. Но секунди преди ефир,
светва червената индикация за МИКРОФОН ВКЛЮЧЕН, и главният редактор, моя милост, зърва, че пред Кондова няма и листче от новините.Госпожицата си ги е хапнала, за закуска вероятно… Как не получих инфаркт, но тя само ми
намигна и започна да ги чете по памет…
Такива добиви от пшеница, царевица и слънчоглед в Добруджа едва ли някога е имало, и няма да има. Но Камелия Кондова все пак излезе с чест изпитанието.
Добър апетит, мила дружке!




КАК СИ ОБЪРНАХ РЕЗБАТА

Позастарявах след втория развод и мама, пенсионирана учителка по български език и литература, лека й пръст, си бе наумила да ме жени.
Отначало необмислен отказвах запознанствата, но веднъж тя ме изненада с гостенка у дома, бая засукана даскалица, и си казах, що пък не, пробен брак за няколко нощи няма да е кой знае каква загуба. И като се започна една… Оказа се, че и на приходящите подчинени на инспектората брак им се ще колкото и на мен, но от пробния не им минаваше и през ума да се отказват. И ми ги водеха на крака, дето се вика на чист български, берекет версин!
Само че, дето се казва пак на чист български, веднъж стомна за вода, два пъти…
Звъни ми мама и не чак с нежелание поемам, но у дома й ме посреща нещо, мечта за повечето месокомбинати на соца… Явно съм се втрещил нещо пред такава планина от сланини, щом милата ми майчица веднага ме зауспокоява.
Колежката й имала два апартамента /съзрях го веднага пъкления план, два апартамента са прилична цена за два пъти развеждан безработен син/, защо обаче позволих на недоимъка така да ми размъти мозъка, че да пренебрегна
припламналата незабавно червена лампичка, и досега не мога да си обясня. Та искала въпросната дама /разведена, има си хас, и това мимоходом споменато успокоение с целия си акъл пренебрегнах/ да й направя основен ремонт
на единия апартамент, да го давала под наем.
Такава поръчка не се отказва, всеки безработен инженер ще го потвърди.
Е, капризна клиентка, всички стени и тавани в различни цветове, дограмата да си остане дървена, и същата, сантимент имала, но да съм я боядисал и отвън /да махна първо старата боя, и да се пресягам навън от петия етаж, този риск добавя още тридесет процента към сумата/, съгласна била.
Аз може и да съм със склонност към промискуитет, и да обожавам фелацио, и това да не е единственият ми недостатък, но поема ли ангажимент, макар и не скрепен с нотариално заверен договор, от думата си не се отмятам. Спретнах я къщичката, та чак ми се прииска да заживея в нея, и тази необоснована моя привързаност към новопоявилото се произведение на изкуството ме подтикна и към следващата ми глупост. Приех да ми се заплати не навън, а там, на прощална почерпка от дамата в моя чест за добре свършената работа. О, санкта симплицитас!
 Присяда въпросната особа до мен на дивана след поредната ракия, нещастната мебел изпъшква възмутено, и ме погалва по косите с думите, ама нали съм хубава… Особата де, не мебелта. На това аз му викам да се окаже човек
притиснат от обстоятелствата. Ухаещи на пот от похот, при това.
 Как да не изломотя, че несъмнено е много хубава, но аз предпочитам… мъже…
 Оттам сетне и слуховете по мой адрес, че съм обърнал резбата. Ако някоя наистина красива и млада жена вземе, че им повярва, горещо я моля да ми дойде на гости и да провери на място!

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево