В 130-годишнината на голямата българска поетеса Дора Габе в Община Генерал Тошево бе проведен поредният конкурс на нейно име. В него участваха 181 автори. Журито бе водено от Боян Ангелов (председател на СБП) с членове: Иван Гранитски, Панко Анчев и Христо Ганов – членове на СБП, и Маргарита Великова – началник-отдел „Култура, вероизповедания и интеграция“.
В конкурса тази година първа награда не е присъдена; втора награда е за Магдалена Георгиева Шумарова от Петрич; трета награда получават Лиляна Славова Качова от София и Радостина Йорданова Драгоева-Калчева от Варна.
Поощрителни награди има за: Маргарита Черникова Русева, гр. Тутракан; Петя Цонева Иванова, гр. Габрово; Станка Ламбова Мезева, гр. Горна Оряховица; Юлия Костова Момчилова, гр. София и Валентина Стефанова Йотова – Тодорова, гр. София.
Красимира Атанасова Макавеева /София/ получава Награда на Издателство „Български писател“.
Виолета Василева Бедринова /Пазарджик/ – Награда на Издателство „Захарий Стоянов“.


Представяме ви призьорите:

Магдалена ШУМАРОВА е родена в Петрич през 1948 г. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“, София и тридесет и осем години е преподавала български език и литература в горния курс. Две години е била редактор във вестник „Петрички вести“. Омъжена. Издала е девет книги – шест са със стихове, а останалите прозаични.


РОЗАТА И ЛЮБОВТА

Бяла е зимата, розата – тъмночервена.
Рони сребристи сълзи като тихи напеви.
Звучи реквиема на Хубавата Елена
и допълва вината на райската Ева.
Бяла е зимата, розата – тъмночервена –
елегия с невинност написана
върху релсите от Анна Каренина,
изпяла своя трагичен писък.
Бяла е зимата, розата – тъмночервена.
Богиня с бунтовна игла като гневно око.
Написа баладата си Райна Княгиня
със златни конци върху зелено сукно.
Бяла е зимата, розата – тъмночервена
със падащи есенни листи – изнизани векове.
Като живите Мария и Магдалена
спасили Христовите светове.




ПОБЕДА

Синът ни показа с ръчица небето
и ние обърнахме поглед нагоре.
Вижте птицата, колкото облак! Детето
викна „брат“на орела от злато в простора.
А орелът разпери крилата си вихрени
и запя чудновата, предутринна песен.
Обещаваше пролет нестихваща
и слънцеструй за сърцата ни есенни.
Той напяваше приказка нова:
на кошутата със сърнето свенливо,
на врабчетата, славеят, дори на сомотната сова
и на порасналото наше дете – най-красивото!
Че когато скръбта като рало
пак се впие дълбоко в душата –
прогонете я с мах на крило от детето заспало,
да се буди без страх, да открие само непознатото!
Да си каже: Аз съм як и могъщ като този орел,
аз съм твърд на честта, любовта, доблестта!
Знам, че щом се събудя, ще съм още по-смел.
този свят е коварен, но аз промених света!




Лили КАЧОВА (Лиляна) е родена в Бургас. От 1977 год. живее в София. Автор е на стихосбирките: „Стихове по пясъка“ (2004), изд. „Август“, „Вълчев градината на Господ“ (2008), изд. „Български писател“, „Адажио за мокри гларуси“ (2013), изд. „Потайниче“, „Виапонтика и кръстопътни души“ (2015), изд. „Потайниче“, „Бряг за безпътници“ (2016), изд. „Потайниче“. Участва и в сборна стихосбирка на бургаски автори „Думи в мрежата“ (2005). Има творби, публикувани във вестници, списания, сборници и алманаси, в т.ч.: „Словото днес“, „Труд“, „Преса“, „Литературен глас“ Ст. Загора, списанията „Пламък“, „Жажда“, „Знаци“, „Антимовски хан“, „Птици в нощта“, редовни публикации в алманах „Околчица“ и много други. Носител е на множество отличия от национални и регионални конкурси за поезия. През 2005 г. е участник в поетични вечери „Стихове под стария чинар“, организирани от Съюза на албанските писатели в Република Македония в гр. Скопие. Члена на СБП.


КЪСНИ СЛЪНЧОГЛЕДИ

                В памет на татко

Дои слънца на съмване – поле –
препива с млякото, димят зърната.
Зеленоока съм, с широки рамене,
защото пих от тази протоплазма.
Защото ме привърза с пъпна връв,
със име на отечество и семе,
понякога до сълзи ме болят,
поникнали в съня ми слънчогледи.
И скланям на сърцето му глава,
наоколо са шепоти и сенки,
раздиплям ги и чиста светлина
догоре ме изпълва. Като делва.
В притомата дори се вмъква хлип –
преливащата обич е дъждовна.
Полето храни всички, не дели
ни тези горе, ни онези долу.
Изрече ме и ще ме отрече –
житейска диалектика накратко.
Във огледалото едно дете
със твоите очи ме гледа, татко.
Животът изгревите ми брои –
до болка педантичен летописец.
Душите сред съсиреци и грим
отдалечават се. И е логично.
И бързам в този предвечерен час!
След шепа време залезът ще слезе.
Какво да взема с мене от света?
Поле, слънца
и късни слънчогледи.




РЕКАТА

„Реката Тахо е по-хубава,
отколкото реката в моето село,
ала за мене Тахо не е по-красива
от реката в моето село,
защото тя през него не минава.“
                        Фернандо Песоа

В средата на света,
върху сърцето,
където почва всякоя родина,
реката носи името на детство
и също като детство е красива.
На „прескочи кобила“ си играе,
люлее водни кончета, небе,
комари,
дрямка…
Господня дрямка. А зелен е Храмът,
където със морето се венчава.
В подмолите е пълно със история.
Кому е нужно миналото? – пита.
Минават времената, лягат в корена
и се разказват залезни с върбите.
Разказва мама… Аз съм само птиче
във люлката на скута ѝ, отляво
и пия светлоструй, шумят вълните –
реката през съня ми преминава.
… Поспри се малко –
рибката проплаква
и шие златни копчета по шлейфа
и чувам как през вените ми бяга
най-слънчевата ДНК. Елейна.
Познава ни,
тя до един ни знае.
Със снимките ни в пазвата пътува.
По-търпелива от ненужни бягства –
ще ни дочака –
дом и блага дума.
А ние се пилеем – слепи птици.
Във куфарите – свръхбагаж надежда,
а тя ни пише родовата книга –
реката –
тънката Господня вена.




Радостина ДРАГОЕВА живее във Варна. Родена е в Каварна на 24 януари 1971 г. Навярно поради факта, че земното ù пребиваване досега преминава плътно до соления воден феномен твърди, че не може и ден без море. Има висше икономическо образование. Носителка е на наградата на Националния конкурс за поезия „Георги Давидов“ – 2014 г.; на Първия национален конкурс за литературно творчество „Тя“. Получава първо място в Националния конкурс за поезия „Многолика любов“ – 2012 г. на Клуб 50 плюс; второ място в Националния конкурс за поезия „Доброглед“ – 2017 г. . Автор е на стихосбирките „Завръщане“, „Смисъл в сълзата“, „Четвъртото листо на детелина“, на книжката със стихове за деца „Деца и животни“. Член е на Сдружението на писателите във Варна и на СБП.


ДЪЖДОВЕН ПУЛС

Дъждовното сърце разлива есен.
И всяка пръска пътя му извива.
На ближните тъгата ще го стресне.
С възторга им ще запрепуска живо.
Дъждовното сърце сънува покрив.
А има цялото небе протегнато.
Но нищо, че прогнозата е мокра...
От кръста си то няма да побегне!
Дъждовното сърце е на художник.
Лови си багрите от верни рими.
Сърцето може истински да вложи
у малкия статив дъжда значим...
Вода подтиква нужното туптене.
Тя мие щедро калните тунели
на този лабиринт-живот изменчив,
за да не чезне,
кода ѝ разчел.




ЗЮМБЮЛИ ПО ИЗГРЕВ

Разсъмва се. И мракът се смалява...
Бял миг – денят лъчите си облича.
В пунктирите им спи една представа
за морско удивително момиче.
За нейното лилаво очертание,
потрепващо в зюмбюлени дихания,
с причината: в сърцата да остане,
защото веза риза на избраник.
Да! Той ще сбъдне мислите ѝ бистри,
донесъл дивни стихове за лято.
Момичето морето ще пречисти
с душата си от светло житно злато.
Вълните ще пробяга с книжна лодка,
обречена до бряг да допътува.
Любов не би оставила сиротен
стремежа жив на ангел – блян сънуван!