Националната литературна награда „Дора Габе“ е учредена през 2002 г. от Община град Добрич и се връчва за първи път през 2003 г. по повод 115 години от рождението на поетесата. С нея се удостояват автори със значителни художествени постижения в духа на посланията на Дора Габе и с принос в националната литература. Връчва се на пет години. Досегашните носители са Елка Няголова, Лиляна Стефанова, Рада Москова.
Призът може да бъде съпътстван и от отличие за принос в научното изследване и популяризиране на творчеството на Дора Габе и за принос в превода на художествени произведения. Носители на отличие са Издателска къща „Пламък“ с директор Георги Константинов; Иван Атанасов; Леда Милева; Петър Крумов и Славянска литературна и артистична академия.

През 2018 г. Националната литературна награда „Дора Габе“ бе връчена за четвърти път. Неин носител стана поетесата Камелия Кондова. Писателят Драгни Драгнев получи отличие за принос в изследването и популяризирането на творчеството на Дора Габе.


Георги ЙОВЧЕВ

ПОРИВЪТ НА ЧУВСТВАТА И КАМЕЛИЯ КОНДОВА

(един приятелски поздрав)

Голямото литературно признание – наградата „Дора Габе“, Камелия Кондова получава в навечерието на нейния половинвековен юбилей (26.02.2019 г.). Дотук е сътворила стихосбирките: „Повод за живот“, „Не и милост“, „Как се обича художник“, „Тепърва ще се уча на живот“, „Малки смърти“. Почти любовна лирика/“, „Колко е живот да му се сърдя“, емблематичната за мен „Бай Георги има тъжни рамене“ и предстоящата „Неделята, която щеше да бъде понеделник“. Напълно заслужено още в началото бе наречена „детето-чудо на добричката поезия“, което впоследствие е отличено с голямата награда на националния конкурс „Петя Дубарова“. Следват: два пъти награда „Веселин Ханчев“; първа награда на в. „Литературен глас“ в Ст. Загора; първа награда от националния конкурс „Петър Алипиев“. А за книгата си „Малки смърти“ от 2007 г. е удостоена с наградата на СБП.
За наградата „Дора Габе“ Камелия Кондова е предложена от от литературния критик и зам-председател на Сдружението на писателите в Добрич – Драгомил Георгиев, от Славянската литературна артистична академия с директор Елка Няголова и от СБП. Тя е майка на две деца – Мария и Самуил /Маша и Сами/, като синът ѝ в миналото заяви: „Ние имаме много добра и хубава майка, само дето много пише....“
В своя „Рожден ден“ Камелия ни съобщава: „Остаряла съм снощи, любими, внезапно, от щастие./ Нямам време да бъда по малко, но дълго щастлива./ Укротила съм погледа и съм ти простила бягствата./ Ти при всяко завръщане тъй обичащо ме завиваш...“
Някак странно в нейната поезия любовта и прошката вървят ръка за ръка, а онова, което смайва, е нейната непринудена естественост, която преживените моменти и битови компромиси не могат да погубят.
Така стана, че бяхме заедно, когато чествахме 70 години от рождението на балчишкия поет Йордан Кръчмаров. Разбрах, че тя не дели хората на добри и лоши, че за нея всички са човеци, независимо от постъпките им. Впечатленията ѝ се раждат без усилия, сякаш от само себе си, за да ги отрази върху белия лист, където застава като уверена жрица в своя храм. Там ние усещаме онова, което ни напътства и утешава, за да приютим своите души в думите ѝ.
Точните науки откриват скритите закони на Природата, но не ги създават, защото те съществуват. В поезията е друго – там поривът е скрит в силата на човешката душа и понякога не се подчинява на логиката и ума. Един друг наш поет във връзка с това е заявил: „Ние сме граждани на Вселената, поетите са нейните апостоли на Земята....“ Може би и Камелия е един от апостолите, защото всичко, съградено от нея, е преживяно, а зад привидната ѝ веселост и закачлива загадъчна усмивка се крие ревниво скрит неин план, в който има нежност и необяснима неведома тъга. Не знаеш за болката, но я усещаш. „...Ще се облегна на рамото на непознат.../ Знам, че съм хубава, когато тъгувам./ Но като свърши карминът по целия свят,/ нека рисува с кръвта ми. Но нека рисува!/ – финалът на „Така се обича художник“. Това са нейните мигове на самовглъбяване, където открива част от своето разбиране за истината и света, който ни заобикаля, повеждайки ни из лабиринтите на човешката душа. Можем и да видим част от себе си, отразени в проекцията на времето – камбанно звучи в „На майка ми“: „...Изтрива изтънялото ти кутре/ слабееш, ала иначе си същата/ сълзата ти – единственият упрек,/ че всичко някой ден ще ми се връща“. Кратко и лаконично послание към всички нас, изпратено с усмивка. Защото усмихнатият човек се обича по-лесно. И се усмихваме заедно с новата носителка на престижната национална награда „Дора Габе“, с жената с име на цвете, с чиято поезия часовете в едно денонощие няма да ни достигат!

Георги ЙОВЧЕВ е роден на 3.10.1952 г. в Балчик. Завършил ТМТ – Добрич през 1970 г. Бивш военнослужещ – авиотехник по самолета и двигателя, майор от резерва. С литературни изяви е започнал от в-к „Устрем“ – Балчик, печатал е във вестниците „Добруджанска трибуна“, „Народна младеж“, „Народна армия“, „Страж на родното небе“, списанията „Родна реч“, „Родни криле“ и „Везни“. Автор на три стихосбирки: „Балчик – стръмно многоточие“, „Жироскопна изповед“ и „Билетите са купени“. От дълги години е част от екипа на в-к „Балчишки телеграф“.

Драгомил ГЕОРГИЕВ

„.. Духовната близост между двете землячки, рожби на магическата равнина, Дора Габе и Камелия Кондова, е в естетиката на чудото на красотата, което е резултат на мистичната любов към тайнството на диалога между Човека, Земята и Звездите, Субекта и Свободата, Аза и Любовта, Жената и Сътворението, Индивида и Космоса. Някъде от дълбините на тези два поетически свята се чуват гласовете на колумбовското търсаческо начало, на феминистичното неспокойствие от „видяното и чутото“(Иван Вазов ), за да се навлезе в океана от съмненията сред „въпросите, които никой век не разреши“(П.К.Яворов) и при смирението, пред онова „нещо, което стои над всичко друго-любовта между хората“( Й.Йовков). Поетическата вселена на последователката на Дора Габе е новаторска с енергията на чувствата, с драматизма на преживяванията, с болката на откровенията, оригиналността на музикалността на стиха и метафориката на образността. Камелия Кондова е изключително дарование, невероятен талант и самобитен лирически глас. Освен нея, аз не познавам в съвременната женска поезия автор с такава поетична енергия, органичност и широта, с толкова проникновено философско представяне на съвременния живот…“