Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: КРАТКА СЛОВОЗОГРАФИЯ ЗА ДОРА ГАБЕ"

КРАТКА СЛОВОЗОГРАФИЯ ЗА ДОРА ГАБЕ

Катя ЗОГРАФОВА e литературен историк, автор на мащабното изследване за българската литература и диалозите ѝ с европейската: „Знаменити. Забравени. Забранени“, 2015. В нея са публикувани два текста за поетесата: „Многоликата Дора Габе /верската, етническата и националната идентичност на поетесата/“ и „Писма от омагьосания дом на Ян и Маруся Каспрович“, както и трети, свързан с отношенията на Дора Габе и Йордан Стубел: „Почит към Йордан Бакалов – Стубел – елегична Стубелиада“. Дора Габе е и на корицата на книгата.


Увенчала съм я в книгите си „Нейно Теменужество“1 – с „царската“ титла, която заслужава! От младостта си, когато влюбеният Яворов всяка сутрин ѝ праща букетче теменуги, до библейските ѝ старини, когато, след поредната операция, демонстрирайки висок дух пред близките, дошли на свиждане, разтваряла дискретно болничния халат и питала: „ – Не е ли това крак на 40-годишна?“ Преди много години този смущаващ жест ни скицира Любомир Левчев на среща с Клуба на младите писатели в крайморския почивен дом във Варна. Тогава картината ми изглеждаше гротескова, както и патетичното заключение на председателя на СБП: „ – Това е Поезията!“ Днес вече разбирам истинския ѝ смисъл: Дора Габе е Жена до мозъка на костите си, тя не се предава при никакви обстоятелства и възрасти!
Затова неволно се усмихвам, когато подхванем стария спор за точната ѝ рождена година... Да, историографски важни са аргументи като този, че когато през 1908 г. се е венчала с Боян Пенев, тя е на навършени 22 години, ерго е родена през 1886 г., а не две години по-късно, както самата настоява. И все пак, ако се вгледаме във вихъра на битието ѝ, не можем да не признаем, че вечната жена Дора Габе е била в живота си не с две, а поне с 22 години по-млада от реалната си физическа възраст!?
Дора Габе е Тайна, тя ни озадачава и след смъртта си. Последният текст /по-труден дори от този за Весела Монева-Олзомер/, който написах за новата си книга „В световете на Яворов“2, бе този за Нейно Теменужество: „Неосъществената голяма любов на поета“. Уж всичко знаем за връзката им /кратка, половингодишна, но с епично дълъг послеслов. И послевкус!/ и все пак... Факт, който все още преосмисляме, е че Дора Габе с хода на времето поставя Яворов все по-дълбоко, в самата сърцевина на сърцето си. В залеза на дните си е държала единствено неговата портретна снимка в стаята си, настоявайки, че той е първата и единствената ѝ любов. И ни „матира“ със стихотворението си „Женска кръв“. С тази неочаквана, но категорична „поанта“ тя пренаписва любовните хроники на живота си...
Яворов е първият мъж и първият голям поет, с когото я среща съдбата. Когато тя твърди, че се е изплашила от волята му да поправя стиховете ѝ и те ставали полунейни-полунегови, не бива за забравяме същественото обстоятелство, че Яворов е убеден, че именно тя трябва да бъде „първата българска поетеса“ /с което влюбеният учител ощетява Екатерина Ненчева-Велерина, която публикува преди Дора Габе и всъщност ги е запознала/. Струва ми се, че е прав проф. Ив. Сарандев да се усъмни в справедливостта на думите на Дора Габе, че е скъсала с поета заради страха да не изгуби под редакторския му червен молив своята поетическа физиономия, идентичността си... По-скоро причината е в нейната уплаха от високата амбиция на Учителя си тя да заеме мястото не само на първа, но и на противостояща на клишето поетеса. Младата Дора Габе все още не е готова да поеме тази историческа отговорност – стиховете в дебютната ѝ книга „Теменуги“ от 1908 изобилстват тъкмо от ...клишета в символистичен дух. След като е изоставен от своята ученичка и фаворитка, Яворов също е жесток към нея. След раздялата им тя се опитва да се сближи отново с него, но той не откликва на чувствата ѝ. Не само защото Мина междувременно е влязла в живота му на Благовещение 1906 г... За мен бе поразителен фактът, че когато пише предсмъртните си писма, Яворов адресира едно от тях единствено до Боян Пенев, от когото е претърпял убийствена критика за пиесата си „В полите на Витоша“, а съвсем бегло споменава „г-жата“ /Дора Габе/, при това в компанията на родителите и на семейството на сестра ѝ... В същото време отправя специално почтително предсмъртно писмо до Мара Белчева, изписвайки я „Госпожата“ с главно Г... А Дора Габе е единствената жена, която ласкаво го приема – полусляп и отчаян – в дома им с проф. Пенев и го успокоява със стиховете на Мария Конопницка... Яворов сякаш не я забелязва, устремен към смъртта и към Лора. Ето това е трагичното разминаване на двама дълбоки и сложни поети, чиито пътища щяха да бъдат различни, ако съдбата не бе разтрогнали връзката им!
Драматична тема са любовите на Дора Габе. Първата ѝ любов /като изключим ранното увлечение по еврейското момче, вдъхновило „Теменуги“/ е демонично страстният Яворов, който ѝ признава в свое писмо, че и да иска да „помилува човека“, може да го задуши... Следва Боян Пенев, с когото тя се обвързва в брачен съюз „малко напук“ Яворову, както признава пред Снежина Кралева /“Докосване до Дора Габе“/. Наистина проф. Боян Пенев е влюбен в нея, пише ѝ прекрасни писма, жени се за нея, култивира духовните ѝ хоризонти, превръща я в образован меломан, прави я дълбока преводачка на полска литература, но... В семейния им живот професорът е трудно поносим. Има у него някаква потребност за нови и нови „завоевания“ – от дъщерята на университетския му колега проф. Милетич – Олга, до Маруся Каспрович – съпругата на мистичния полски класик Ян Каспрович, който на свой ред се оказва в близки отношения с неустоимо женствената си преводачка Дора Габе. Така в Харенда, романтичното имение на Каспровичови в горите над Закопане, се е композирал /макар не едновременно/ интимен четириъгълник, любовен „квартет“.
Това, което е тревожно, е фактът, че като съпруга на големия учен Дора Габе почти престава да пише стихове, тя се превръща изцяло във „втори член на семейството“, бди над здравето и заниманията му, придружава го из Европа, асистира му... Интересен жизнетворчески детайл е, че с Иван Вазов и с проф. Ив. Шишманов си правят, тайни от мъжа ѝ, уговорки тя да им чете свои стихове, сякаш това е нещо непривично за нея, вече издала под редакцията на съпруга си своите „Теменуги“... Още един показателен детайл. Докато те се обръщат към нея с „Дора Габе“, тя се подписва в писъмцата си до тях „Дора Б. Пенева“, сякаш се е отказала от собствената си идентичност... Раздялата с Боян Пенев е предопределена, макар двамата да запазват духовна и приятелска връзка години, след като вече не живеят заедно като мъж и жена.
Багряна и Боян Пенев се влюбват, когато Дора Габе и професорът са разделени... но нямат развод. Той умира внезапно и така казусът за това „чий е Боян Пенев“ остава завинаги неразрешен, защото бракът с Дора Габе документално остава валиден. Може би затова, макар публично да се държат като благородни дами – посестрими по перо и светски блясък, особено на международните конгреси на ПЕН-клуб, между Дора Габе и Багряна тлее една подмолна, повече от половинвековна женска война. Илия Бешков гениално я определя като „любовна омраза“! Тя обаче има и добрите си страни – мобилизиращо и за двете е това постоянно съперничество, превръща се в залог за митичното им неостаряване – и като невероятна физическа виталност, и като поетическа продуктивност – до залеза на дните им. В книгата си „Многоликата българка“ съм разтълкувала малкоизвестни факти като този, че Дора Габе и Багряна имат обща национална кауза – освобождението на Добруджа. Има няколко великолепни снимки от 1940 г., на една от които двете поетеси, облечени във военни униформи, посрещат освободителните български войски на българо-румънската граница. Очарователна е и неуниформената им снимка, на която са в летни рокли до военните, защото на нея още повече се откроява мекотата в радостното им излъчване.
Едно от свидетелствата за безсрочната женственост на Дора Габе е връзката ѝ с 10 години по-младия от нея поет Йордан Бакалов – СТУБЕЛ. Той ѝ посвещава първата си стихосбирка „Съдба“ от 1925 г., както и великолепното стихотворение „Любов“, в което се обръща към нея с: „Езичнице, родена и некръстена“ и вселенската ѝ земна същност: „Прегръщам и косите, и коленете, целувам и земята, и плътта“... Това е една от премълчаваните ѝ любови, може би защото поетът е бил директор на Радиото през 1943-44 г., заради което попада в следствието и в политическа немилост? Дора Габе – напротив, наглед съвсем успешно се адаптира към новата власт.
Дора Габе е винаги влюбена – до библейските си старини! Казвала е: „Да разбереш мъжете е творчество“... Животът ѝ е ущедрен на срещи /но и разлъки/ със значими творци, при това от европейски мащаб: след Яворов и Боян Пенев идват класикът Ян Каспрович и световноизвестният чешки писател Витезслав Незвал... Дора Габе надживява всичките! Вълнуваща и вдъхновяваща и за двамата е връзката на българската поетеса с по-младия Незвал, която намира творчески израз в превода им на повестта ѝ „Някога“. Витезсвал е нежно влюбен в своята „Дорушка“, след време ще ѝ посвети възторжени епистоларни откровения и дори цяла книга, в която поетесата е прототип на главната героиня, за жалост преведена на български в нищожен тираж и практически неизвестна на читателите. Дора Габе на свой ред ще се поклони и реално, и в сътворените стихове на непрежаления си романтичен любим на гроба му във Вишеград...
Уви, над любовта и над майчинството ѝ сякаш тегне проклятие, затова пък тя ги изживява със силата на въображението си. По-истинни от действителните, в красивата тръпка на магическата реалност. Яворов, отдавна покойник, владее все по-силно сънищата, усетите, мислите ѝ. Описала е в стиховете си невъзможната, имагинерната любов като сетивно еротично изживяване...
Да, закономерно стигаме до въпроса защо след толкова изключителни любови, поетесата се превръща в Самотница, която в края на живота си е заявявала: „Мен само децата ме обичат“? „Дорчето с моторчето“ майсторски се превъплъщава в дете, гледа на света с очите на момиченцето от повестта си „Някога“, която чака своето читателско и изследователско доразлистване. Питам се как е възможно прекрасната ѝ, сякаш първозданна книга, преведена не само от Незвал, но и на френски, и на гръцки, при това от големия Янис Рицос, у нас да е почти неизвестна...
Друг е въпросът, че днес комай никой освен нас, литературните историци, не чете „Майка Парашкева“ или поемата „Вела“ и други творби от следдеветосептемврийския период на Дора Габе. Освен когато някой амбициозен хейтър не реши да търси лесна слава и да рови костите и пропартийните текстове на големите творци...
За мен е в пъти по-интересно обстоятелството, че дори върху христоматийно име като нейното е упражнявана репресия. През 40-те г., когато Дора Габе печели конкурс за буквар, някой от загубилите малодарни конкуренти се сеща, че може да се възползва от антиеврейските закони в страната и завежда дело срещу нея. На процеса Дора Габе за пръв път си дава сметка, че е ...стопроцентова еврейка – и по баща, и по майка, при това от род на левити. Преди това не е мислела себе си като нещо различно от българската национална общност. Чест ѝ прави, че не се отрича от еврейските си корени в този тежък момент! Малцина днес знаят и за онзи позорен епизод от историята на СБП, когато има предложение Дора Габе, заради небългарския си произход като еврейка /заедно с арменеца Александър Балабанов/да бъдат изключени от организацията! Грубо неморалното предложение бива възприето с яростно възмущение и от председателя на СБП Стилиян Чилингиров, и от колегите им писатели. Това, което доказва глъбините на изстрадалата ѝ душа, е фактът, че след преживените психологически трусове поетесата заявява: „Любовта ми към Добруджа, любовта ми към България от това не само не угасна, а се разпали!“ В същото време тя се осъзнава като кръвна „внучка на цар Давида“ /такова е било и предсмъртното послание на баща ѝ Петър Габе!/ Емил Кало е споделил с племенницата на поетесата Виолета Пенева важен епизод, преразказан ми от нея. Дора Габе е пътувала до Пазарджик, за да подпомогне с храна и пари изселените там евреи, сред които и приятелката ѝ /и нейна шивачка/ Лиза Кало, която по-късно загива като партизанка заедно с годеника си... Писмото, което Лиза изпраща по поетесата до Димитър Пешев, може би поставя началото на спасителната акция за българските евреи.
Жизнетворчеките светове на Дора Габе са сложни, богати и често труднообясними в обичайната логика. За да ги разгадаем, е необходимо интелектуално вглъбяване. Когато след 1944 г. мислим Дора Габе /дори повече от Багряна!/ пригодена към новата власт, пропускаме един немаловажен детайл от творческата биография на емблематичното ѝ стихотворение „Друговерка“. В него тя изповядва своята драматична разполовеност между българското и еврейското си самосъзнание. Едната, по-проблемна част на тази творба, не е публикувана, когато класичката Дора Габе я предлага за печат. „Конформистката“ се оказва неудобен автор?.. Факт е, че върху творбата ѝ е упражнена тоталитарна цензура.
Затова – нека мислим „Нейно Теменужество“ и въобще своите национални творци не опростенчески, тяснополитически, а интелигентно, непредубедено, като истински хора от 21 век. Те заслужават и обичта, и проникновенията, и дори литературноисторическите ни безсъници... Именно заради сложността ѝ обичам да препрочитам и да преосмислям глъбинната Дора Габе. С годините тя ми става все по-интересна!

 1. Ръкописът спечели оспорвания тазгодишен конкурс „Помощ за книгата“ на Министерство на културата и трябва да излезе в рамките на 140-годишнината на поета.

2. „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни“, 2006; „Знаменити. Забравени. Забранени“, 2015.

Аз съм виновата, че не пуснах картата сама, а я дадох на една г-жа, която наверно я е държала у себе си няколко дена. Ще я питам. Аз книжката "Мисъл" получих, стиховете на Славейков дишат с младост, преснота, свежест! Моя поздрав на него! Вий как сте? Отговорете скоро. Поздрав от Росен [Петко]. Дора Г.
/Дора Габе до П. К. Яворов, Женева, 1.12.1905 г./

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево