Веселина АТАНАСОВА е родена, живее и твори в град Добрич. Завършила е Българска филология и руски език във Висшия педагогически институт-Шумен. Притежава II клас следдипломна квалификация,защитена в София. Работи в училището по изкуствата“Свети Климент Охридски“ – град Добрич. Има многобройни публикации – поезия и литературна критика, в местния и националния печат. Награждавана е за принос в културния живот на града. Авторка е на стихосбирките“Дъга в олтарите“, „Време за победа“, „Тук е България“ и „Време за светлина“. Нейни текстове за песни звучат по БНР. Носителка е на награда за текст на международните детски фестивали в румънския град Онещи и сръбския Баня Лука. С композитора Емил Струнджев са включени като автори в учебника по музика за 2 ,3 и 6 клас.
Веселина Атанасова е създала текста на 12-те песни в рок-мюзикъла „Пепеляшка-супер стар“ – съвместна продукция на ДКТ „Дора Габе“ и театралната студия на училище „Свети Климент Охридски“ с ръководител Димитър Ялнъзов. Този мюзикъл е спечелил II награда на националния фестивал на младежките театрални формации ,който се провежда в град В. Търново. Нейната авторска детска пиеса „Да измислим приказка“ е наградена за отлично представяне на Областната ученическа конференция по гражданско образование „Семейство, училище, общество“.


ДВАМАТА

Тя, както винаги, го чака
на пейка до вековен храм.
Той идва от съседна пряка –
прегърбен, уморен и ням.
Не в първа младост е жената,
обвита в тайнствен ореол,
но достолепна е и свята,
насъщна като хляб и сол.
Облечена е в черно цяла.
Сама си знае участта,
ала духът ѝ грее в бяло
и се усмихва на света.
От нея поглед не откъсват
околните деца дори,
а тя все тъй си носи кръста
с надежда да не изгори.
Смирен, умислен, той присяда
и тръгват думите, текат...
А после двамата в наслада
поемат бавно подръка.
И тя изпива запленена
мъжествените му черти.
Там, горе, будната вселена
за тях молитвено шепти.
Не буря, слънце се задава.
Поклон! Сега да замълчим.
А има ли любов такава?
Не питай. Отвори очи!

2.06.2017 г.



 
ДОБРАТА ФЕЯ

Добрата фея доброволно страда,
че трябва да създава чудеса,
добро да прави на когото падне-
не днес, ни даже утре.Начаса.
Кой приказки вълшебни не обича?
Но трябва да признаем,че светът
на царство омагьосано прилича
от вихри и мъгли на кръстопът.
Добрата фея – толкова позната
и търсена в безверие и мрак,
ала откакто се върти земята,
забравяна нехайно пак и пак...
Живеем, изтъкани от капризи,
а тя остава истински човек
и ще даде последната си риза
навярно и на следващия век.
Понякога се случва да се смее
или да плаче в сладостен копнеж.
Защото е една добрата фея,
а вещици край тебе колко щеш!
Добрата фея! Пита ли се някой
какво ѝ струва все да е добра?
А в края на деня какво я чака?
Съдбата ѝ съвсем не е игра.
Не наранявайте добрата фея.
Послушайте го – нежния ѝ глас.
Накарайте сърцето ѝ да грее
и то ще бъде винаги за вас!

14.11.2017 г.




ИМА НАДЕЖДА

Винаги има надежда,
даже и в дъх живот,
ако за теб се оглежда
някой и търси брод.
Винаги има надежда
в този объркан свят.
Тя към добро те повежда,
носи щастлив обрат.
Винаги има надежда
и в закъснял сюжет.
Само недей се навежда,
а продължи напред.

30.06.2017 г.




С УСМИВКА

„Каждый пишет как он дышет“.
Владимир Висоцки

Повече от мъжете
и от жена свадлива,
вярвайте, ако щете,
словото е ревниво.
Искаш да те остави
или да му избягаш.
Тъкмо си го забравил –
ето го тук – на прага.
То те събужда нощем
или тревожи рано.
Значи го има още,
за да лекува рани.
Мислиш си: „Стига вече!
Трябва да спра да пиша.“
Да, но поетът рече –
то е като да дишаш.
Вдън земя да се скриеш,
оня свят ще преброди,
ала ще те открие.
Няма да си свободен.
Ще те държи докрая
и ще те възвисява.
Казвам го да се знае.
Словото не прощава.

6.08.2018 г.




НЕ ХВЪРЛЯЙ КАМЪК

Не хвърляй камък в тихата вода.
Едва ли знаеш как ще отговори.
Дали ще те опази от беда,
когато вир бездънен се отвори ?
Не наранявай чистото сърце.
Удари ли, доброто бие здраво,
извива омърсените ръце
и ти не можеш нищо да направиш.
Страхувай се от тихата вода,
защото, казват, тя е най-дълбока
и вместо да усетиш свобода,
ще видиш как се пада отвисоко.
Ще затрепериш, ще те заболи
и цяла вечност няма да забравиш
как будните, съдбовните стрели
белязана душата ти оставят.

11.08.2018 г.




НЯКОГА

Когато дойде моят ред
да се завърна при звездите,
ще кажа, че живях добре
и не съвсем, ала опитах.
Делът ми бе суров и строг,
но ми дари любов и слава.
И благодарна съм на Бог,
задето не потънах в завист.
Окажех ли се на ръба,
приятелят бе моя стряха,
че все ме удряха в гърба –
в лице така и не успяха.
Не съм безгрешна и не бях.
Крих болката. Прощавах слабост.
Но спя спокойно и без страх –
не вземам на човека хляба.
И ето ме сега пред вас –
свободна като самодива,
богата с мъдра вечна власт
и тук съм, да, не си отивам.
Не бързам за небето. Знам,
отвътре нещо ми говори –
когато се събудя там,
нов свят пред мен ще се отвори.

4.08.2018 г.



 
ПРИКАЗКА ЗА ЛАЛЕТО

Лале самотно беше разцъфтяло
в градината на призрачната къща.
Отдавна там бе времето заспало
и никой нямаше да се завръща.
Лалето беше кървавочервено,
оградата – с оголени пирони.
А вятърът не спираше да стене
и натежали облаци да гони.
Напомни ми Голготата Христова
това лале като сълза красиво.
И някакво усещане съдбовно
опари ме с невидима коприва.
Загледах омагьосана лалето
и онемях от неговата сила.
Пред мен изплува детството, което
ми даде щастие, любов и милост.
И сякаш ангелът ми заговори.
Послушах го и продължих нататък.
В душата ми небето се отвори
за колесницата на светлината.

21.05.2017г.