Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ВТОРАТА ВОЙНА НА КУЧЕТО "

ВТОРАТА ВОЙНА НА КУЧЕТО

Ибрахим НАСРАЛЛА (1954) е палестински писател и е сред най-изявените автори в съвременната арабска литература, доказателство за което е и фактът, че през 2018 г. неговият най-нов роман „Втората война на кучето“ получи Арабския „Букър“ – една от най-престижните награди за роман на арабски език. Въпреки че романът се числи към жанра антиутопия, авторът показва постоянно бликащо жизнеутвърждаващо чувство за хумор, внушавайки, че ужасяващата дехуманизирана реалност, представена на неговите страници, може да бъде избегната… все още!


(откъс)

„За да повярвам на ставащото,
изпратих някои от събитията му в миналото,
а други – в бъдещето,
защото… ти си
в миналото и в бъдещето
повече, отколкото в настоящето!
Мехарба (индонезийски мъдрец)
(из книгата „Липсващите очертания на мъдростта“)

ПРЕДГОВОР, КОЙТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОПУСНАТ

В ускорен порядък денят взе непонятно да се скъсява. За по-малко от десет години времетраенето му вече бе не повече от пет часа. Нарасна смъртността на птиците и животните. Нивото на производство на зеленчуци, плодове и зърно спадна. Богатите се върнаха в градовете, изоставяйки своите замъци и луксозни къщи в покрайнините, тъй като настана хаос…
Сезоните се смесиха тъй, че се събраха в един единствен дълъг сезон. В момент, когато стана ясно, че спасението на света ще се случи само чрез присъединяване на оцелелите държави към Договора за анулиране на миналото; когато на фона на оскъдните ресурси учените прибягнаха дотам, да се възползват от достиженията на науката за клонирането и възприеха идеята за размножаване на клетъчно ниво, т.е. размножаване чрез клониране, за да обезпечат належащите нужди за продължаване на живота, а същевременно великите сили монополизираха светлинните технологии, тъй че намери живо въплъщение древната митична идея за два свята: на мрака и светлината – в такъв момент на фона на слабостта на правителствата властта над хода на живота в страните и управлението на техните съдбини бе пряко поето от т.нар. „Крепости“.

ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ВОЙНАТА

(Луд ли си да гледаш такъв филм?!)
Документален филм

Въпреки крайната си предпазливост г-н Рашид падна в клопката; въпреки острия си ум не можа да разбере дали всичко това е просто капан, в който е паднал, или филмът, който бе получил от оня човек, който му бе близък и в чиято лоялност не се съмняваше, е бил електронно проследен, така че той да бъде заловен на местопрестъплението, докато гледа най-опасните кадри от него.
Майка му го видя да гледа тоя филм и като всяка майка, която във всеки един момент вижда с окото на сърцето си, веднага усети, че той е на път да се погуби и кресна: Луд ли си да гледаш такъв филм?!
* * *
Онзи приятел, който му пъхна в ръката малка флашка, му бе казал:
— Трябва да изгледаш този филм прилежно и много внимателно. Ние имаме нужда от твоите забележки, имаме нужда да постигнем дълбоко разбиране, което да ни даде да се спасим от всяка следваща война като тази, която избухна и погълна що погълна от човеците.
— Плашиш ме.
— Не, не те плаша, документалният филм, който ще изгледаш, е за миналото, а ти знаеш че в наши дни има достъп до съвсем малко неща, свързани с миналото, знаеш и какво е наказанието за онзи, който ги крие.
— Значи, това е военен филм.
— Не, филм за предпоставките за войната, която ни смля.
— Войната на кучето?!
— Да, войната на кучето, която ако не беше избухнала, нямаше да бъдат разработени поредицата от закони, целящи заличаване на миналото, след като мъдреците достигнаха до нова мъдрост, която гласи, че човекът не се учи от грешките си и неговата гибел е неизбежна, щом като той толкова настойчиво държи да ги повтаря… имам предвид грешките.
— Но защо точно аз да го гледам?!
— Защото си толкова бдителен, че не можеш да позволиш нито на себе си, нито на другите да повторят грешките, които ще видиш.
— Искаш да кажеш, че имаш доверие в мен дотам, да вярваш, че аз не мога да стана причина за избухване на война? – рече Рашид усмихнато.
— Затова ти предоставяме това минало.
— А какво да правя с него, след като го изгледам?
— Да унищожиш флашката.
— Но и някой друг може да се поучи от нея по-късно.
— Просто я унищожи и се увери в това, за да не може никой да възстанови никоя част от паметта.
* * *
Рашид отвори вратата – външната врата на апартамента си. Нямаше нищо друго освен мрака на стълбищната клетка. Напразно се взираше, но да види нещо движещо се или притаено да наблюдава жилището – беше невъзможно.
-Пътят е чист.
Приятелят му се спусна бързо към тъмнината на дъното на стълбищния кладенец, но това не предизвика тревога в сърцето на Рашид – той знаеше, че хората бяха развили сетивата си така, че се бе засилила способността им да долавят, да прозират, макар че все още, с изключение на малцина, не бяха достигнали до способността на бухала да вижда нощем и на прилепа да лети в най-непрогледно тъмните пещери и небеса.
Веднага щом чу входната врата на сградата да се отваря и да се затваря, Рашид затвори вратата и се упъти към най-тесния прозорец на апартамента, който гледаше към улицата. Там нямаше нищо друго освен тъмнина, която се изливаше като водопад от терасите на отсрещните сгради.
* * *
Когато започна да гледа филма, Рашид беше доволен от себе си и от това, как изглежда в очите на другарите и на техните съседи. Винаги е бил максималист човек, който не проявява небрежност към нищо, човек на принципите, железен човек, дотам, че противниците му дори преди приятелите го окачествяваха като човек от потеклото на ония лидери, в чийто речник думата „компромис“ не съществува.
Филмът започна мудно – първата цел, с която бе произведен, както изглежда, беше образователна. За онзи, който не разбира нещата, дългият разказ за предвестниците на Войната на кучето се отнасяше за прости и дори мимолетни неща, те обаче не бяха такива, защото никой не знае как човешкият разум ден след ден натрупва и сглобява сцени на насилие, докато се превърнат в пагубни искри, способни да разпалят войни: като например някой да стреля по някого, или да го помете на шосето заради неразбирателство относно предимството при преминаване, или заради получена незадоволителна оценка на изпит в университета или в училище; или да се стигне до бой заради това, че някоя ученичка се влюбила в друг ученик; или да избухне спор между двама приятели, който да завърши с престъпно убийство, зарад това, че всеки от двамата настоява да плати сметката след приятната вечеря, на която са били заедно; или университетски преподавател да бъде хванат при опит да краде мръсната вода от резервоарите на съседите си, тъй като водата е оскъдна; или да паднат двайсет ранени в колективна свада заради странното желание на членовете на едно семейство да стоят те и никой друг в първата редица при колективната молитва! Колкото до най-честите кръвопролитни инциденти, те са от размяната на погледи, в повечето случаи неволно, завършващи с въпроса: „Да не би да не ти харесвам?!“ И въпреки че мнозина от отправилите погледа може да харесват другите, към които са погледнали, те все пак поради някаква неясна причина, известна единствено на дявола, винаги са отговаряли: „Не, не ми харесваш!“ И нещата свършват с малка касапница, при която дяволът може и да има късмет и тя да се разрасне, но няма да стигне до нивото на Втората война на кучето – войната, чиито действителни наченки ще бъдат в множество от странни инциденти, стигайки до мига на нейното избухване поради причини, каквито никой разумен човек не би предположил!
* * *
Филмът правеше преглед на онези ежедневни събития, показваше по-сериозни инциденти с високопоставени ръководители, тръгнали да подражават на народа, като например един народен представител, който изважда пистолет в телевизионно студио в ефир срещу свой колега заради различия в гледните точки. В следваща емисия режисьорът на предаването успял да действа, възползвайки се от случката, като довел в студиото две магарета и провел с тях пространно интервю, прекъсвано единствено от рева на някое от тях, който другото магаре не приемало за проява на недобро възпитание, провокация или посегателство, и така предаването, което било внимателно проследено от мнозина, не станало свидетел на никакво раздразнение от сорта на това, двете магарета да се превърнат в хапещи и буйстващи същества, т.е. всяко от тях да използва две копита заедно, за да се нахвърли върху кръвния си брат или някого другиго – нежелано качество, което би накърнило честта и достойнството на всяко животно, у което се прояви подобен нрав.
* * *
Рашид бе изгледал първата половина от този филм за катаклизми и когато стигна до частта, отнасяща се за това, как след разногласие със свой колега един депутат използвал танк, за да обстрелва заседаващото Национално събрание, вратата и прозорците на апартамента на Рашид се разлетяха из стаята и преди да се приземят, последното, което той видя, бе онзи дим, разнасящ се от дулото на танковото оръдие на депутата след изстрелването на снаряда.
Рашид се намери парализиран, проснат на земята, да се пита в състояние на силна обърканост: Как така снарядът излезе от филма и взриви апартамента?!
Трябваше му да остане дълго време в това състояние, преди да си спомни, че не притежава чак толкова модерен телевизор, и дойде напълно на себе си едва на първия сеанс от инквизиции.
Разбира се, мнозина от онези, които преживяват тия мрачни дни, не са и чували такива подробности, затова трябваше да се разкаже за тях накратко; въпреки опасността, произтичаща от подобен разказ или роман, мога да кажа: оттук се започна!


Превод: Мая Ценова

Мая ЦЕНОВА е родена на 08.05.1956 г. в София. Завършва арабистика в Софийския университет. Работила е като преводач от арабски в АОНСУ, посолството на държавата Палестина, в редакцията „Предавания на арабски език“ към дирекция „Радио България“ на БНР и към Ливанското посолство. Активно участва в синхронния и консекутивен превод на международни форуми и официални делегации на различни равнища. Превела е следните книги с арабска класическа и съвременна литература: „И зазорява красотата“, „Завръщането на Пророка“ на Джубран Х.Джубран; „Паспорт“ на Махмуд Даруиш; „Селото, селото… и други разкази“ на Муаммар Кадафи; съвместно с Азис Таш – „На среща със сбогуването“ (антология на съвременната палестинска поезия); „88″ на Халед Даруиш; „Избрано“ на Амин Райхани; „Памет за забравата“ на Махмуд Даруиш; „Тайни“ на Абдул Рахман Шалгам. Редактор е на „Знамето и губернаторът“ на Йордан Ценов и на „Съвършената Сахифа“ на Имам Зейна ал-Абидин. От 2000 г. насам работи като хоноруван преподавател по специалността „Арабистика“ в Софийския университет. Понастоящем е и преводач в Палестинското посолство. През 2006 г. издава първата си поетична книга „Не разпрягай ината!“

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево