Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: С НИНКИ"

С НИНКИ

Проф. Виктор АКИНО, на 70 години, е роден в най-южната част на Бразилия, като „Tupa Gomes Correa“. След като работи като рекламодател в продължение на много години, той става професор в Училището за изкуство и комуникации в Университета в Сао Пауло, един от най-важните университети в Латинска Америка. Като един от факултетите в това училище, където получава магистърска степен и докторска степен и пълноправен професор по естетика в рекламата, той е и деканът от 1997 до 2001 г. Провежда дисциплините „Естетическо приключение на рекламата“ и „Рекламата като литературен жанр в комуникационни науки“. В тази програма вече е ръководил 41 магистърски и 29 докторски дисертации. Завършва курсове в Съединените щати, Канада и Франция, където провежда и следдипломни изследвания в университета Париж I (Пантеон-Сорбона), заедно с Франсоа Молнар. Той също така учи с Абрахам Молс, с когото организира семинари в Университета в Страсбург. През 1999 г. е гостуващ професор в докторантурата по аудиовизуална комуникация в автономния университет в Барселона. В осем различни случая той е бил началник на отдел „Връзки с обществеността, реклама и туризъм“ на своето училище. Автор е на повече от сто книги и есета за комуникацията, рекламата, модата, културата, естетиката и литературата. Всички книги могат да бъдат прочетени на www.victoraquino.com. Той говори португалски, английски, френски и испански език.



Срещнахме се петима приятели и седнахме в един бар. Пихме по няколко бири и обсъждахме различни неща. Изведнъж пристигна Дейвид или както го наричахме Нинки. Застана пред нас и запита:
— Знаете ли, кой е номиниран за президент на държавата?
Ние се спогледахме. Последно бяхме говорили за Футбол в литературата и литература във Футбола. Умишлено пиша футбол с главна буква, защото той е повече от религия за нас бразилците. Въпросът на Дейвид промени темата ни на разговор. Политическите дискусии никога не са били приоритет за разискване в групата ни.
— Кой е кандидатът? – запита Лопес, заинтригуван от бомбата, която хвърли Дейвид.
— Дилма Русев, министърът на гражданската камара до сега! Тя отдавана бе обмисляна за този пост, защото имаше много богат личен живот. В младостта си се бе борила срещу военната диктатура и се бе превърнала в един от най-репресираните хора от режима. Била е арестувана и измъчвана, и след ре-демократизацията в политическите среди, практически се говори повече за нея, от времето на избирането на президента Лула.
Никой от нас не каза нищо. Дейвид продължи разпалено:
— Ама, представете си! Тя е дъщеря на българите!
Мой ред бе да отвърна:
— И какво от това?
Дейвид продължи с провокациите си:
— Хората казват, че българите не са решили дали ще я подкрепят! Ако никой от нейните хора не застане зад нея, тя просто няма да успее!
Това бе страхотно и твърде глупаво твърдение. Всъщност, бе възможно най-голямата глупост, която някой можеше да каже за определен кандидат за президент. Независимо от произхода си, всеки човек може да се кандидатира за президент на република Бразилия. Спомних си историята на Марио Варгас Лоса – „Леля Джулия и сценариста“, която бе филмирана в „Направи утре“, с Питър Фалк, Киану Рийвс и Барбара Хершей. Филм, режисиран от Джон Амиел през 1990 година, в който делириумният характер на един автор на радиоигра го кара да твърди, че където има общност от българи, до тях винаги се случват нещастия.
Нашият приятел Лопес, който винаги се дразни при разговори с Дейвид, избухна:
— Спрете този глупав разговор, ако обичате!
Йоахим, също изнервен сложи точка на спора:
— В Бразилия всеки е потомък на някой, който е роден в друга страна! Всички събрани тук сме от различни националности! Нобуо е внук на японците, Лопес е с испанско потекло, Зека е от Ливан, баща ми е от Лима, а ти си от Англия! Защо не се запиташ, ако в твоето семейство всеки е равен на теб, а ти си глупав, предците ти също ли са глупаци? Кой може да твърди, че Дилма Русев не е подходяща за президент, само защото е с български произход? И защо се влияете от внушения? Хайде, да хванем чашите с бира, че забравихме защо сме се събрали тук!

Превод: Красимир Бачков

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево