Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: МОЯТА ПУСТИНЯ"

МОЯТА ПУСТИНЯ

Хайри ХАМДАН е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Палестина. През 1967г емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия, а висшето си образование – в България, където работи и твори още от 1982г. Пише на български и арабски език, превежда художествена литература от и на арабски и български. Издадени книги: стохосбирките „Очите на бурята“, „Мариамин“, „Един живот не е достатъчен“. Издадени романи: „Живи в царството на рака“, „Европеец по никое време“. Издадени романи, сборници с разкази на арабски език. Негови творби са преведени на английски, френски, немски, украински, италиански и други езици. „Поетиката на Хайри Хамдан ни представя много чувствителен човек, който пестеливо изразява своите всекидневни грижи и тревоги. Скромността на изказа и неговата прямота подсказват големи вътрешни обеми на лирическото преживяване, преклонение пред красотата“./Марин Бодаков/


ПО СЦЕНАРИЙ

Както му наредиха,
смирено застана до стената,
без покрив, ограда, градина и цветни
картини,
без дори, зелени храсти, публика
и шепа роднини.
Отсреща зяпат слепи килии
и поредния му дом, отворен гроб,
очакващ да прибере останките му.
Предстои, според биологическите закони,
пиршество в чест на свежия труп.
След по-малко от час, слънцето ще изгрее.
Него тогава няма да го има.
Очите му ще гаснат преждевременно.
По цитиран сценарий,
срещу него ще застанат неколцина
незнайни войници,
заредени пушки, остра мисъл,
будно присъствие.
Дума по дума, сричка подир друга,
командирът бавно прочита присъдата,
докато стихът се сплита в строфи и
ритми.
Първо: насочиха пушките към
човешкото петно до стената...
Току-що написа първите сто куплета
от поредния си живот.
Войниците един по един
изчезват.
Куршумите остават в готовност
да извършат пореден ритуал и разстрел.
Ще изпълнят своя свещен дълг,
прелитане, проникване и разпад.
Второ: тъй като е отказал превръзка
върху очите си, вторачва своя поглед
в лицата на анонимните си екзекутори.
Стената зад него рухва,
изпаряват се глухите килии,
затваря се гробът.
Все пак успява да нарисува градина,
под краката му поникват хризантеми.
С последните си капки кръв,
той пише послеслов и
подписва
смъртната си присъда.




НЯКОГА
 
Някога, ако се провалим
и не успеем да се намерим
в любимите кафенета,
зад ъгъла на изоставена барака,
по прашните чинове на библиотеката...
Някога, ако изгубим компаса,
 а търсенето се превърне в трънлива
напаст, уред за доброволно мъчение,
и несъзнателно достигнем
до дъното на океана...
 
Не губи надежда!
Спри замалко някъде,
близо до брега на морето!
Продължавай да търсиш!
Ще съм застанал на кръстопът,
носейки табела, на която са издълбани
името ти и молитва.




МОЯТА ПУСТИНЯ

Когато решиш да минеш
през моята пустиня,
насади своя спомен!
Напиши стих!
Наоколо ще никнат орхидеи.
Едно летящо пате
ще носи името ти.




ОТСЪСТВАЩИТЕ

Отсъсващите си имат своите оправдания.
Всеки избира посоката си,
неочаквано отлита към чужди небеса.
Отсъстващите са виновни по своему.
За разлика от очакваните присъди,
ти имаш право на още миг свобода.
Все още притежаваш

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево