Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: 99 ЛИМЪРИКА С БЪЛГАРСКИ ПРИВКУС"

99 ЛИМЪРИКА С БЪЛГАРСКИ ПРИВКУС

АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ

АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ

Поет. Отговаря за корекцията, избора, връзката с виртуалното...


Роден е на 17 септември 1952 г. в Добрич. Завършил е електроинженерство и радиожурналистика. Негови стихове са превърнати в песни от известни изпълнители - Михаил Белчев, Асен Масларски... Има две поетични книги. Подвизава се в Хулите като "whitetomcat".

Последни 5 статии от АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ

Александър БЕЛЧЕВ


КНИГА, КОЯТО ЩЕ Е ЗАГУБА ДА НЕ ПРОЧЕТЕТЕ - с автор Живка Иванова

Кадрова поетеса в Троян
все заварва мъжа си пиян;
вчера с том на Толстой
тъй го спука от бой,
че седи в миша дупка заврян!

Това – за да Ви предизвикам интереса. А ето и какво казва за себе си тя в пристъп на скромност.
„Че съм се родила в града на правите улици, поетите и липите – Стара Загора /1951/, естествено е заслуга на моите родители, но това да завърша РЕГ „Максим Горки“ в същия град си е лично моя. Както и решението ми да се занимавам с литература и чужди езици, което пък ме отведе във Великотърновския университет. Преподавателят ми по английска литература, Спас Николов е човекът, който ме научи да превеждам поезия и който настояваше да го правя, но в онези години аз не осъзнавах, че това ми умение е нещо сериозно, което трябва да се развива. Едва при първата ми специализация в Абърдинския университет /1985/, преподавателите ми там ме накараха да повярвам в себе си. Започнах с преводи на „марсианците“ /Крег Рейн, Кристъфър Рийд, Шеймъс Хийни, Едуин Морган/, продължих с Тед Хюз и Едуин Брок, Робърт Рождественски и Владимир Висоцки, отпечатани в „Учителско дело“, „Литературен вестник“, „Факел“. Но всичко това беше за удоволствие, докато основната ми работа винаги е била преподавател по английски език.
Преди осем години започнах да пиша собствени неща. И ми хареса. Всъщност, с риск да прозвучи като реклама, голяма роля за това изигра сайт „Хулите“, защото още първите неща, които публикувах там, бяха посрещнати с интересни коментари. През ноември 2011 издадох първата си книга – „Вторникът е зелен“, изд. Фабер, ВТ, разпространявана в книжарници „Хеликон“, последваха „99 лимърика с български привкус“, Script Design Studio,2015, сборникът разкази „Плетачката“, Жанет45 и стихосбирката „Оценяване на видовете, Фабер, 2017.
 Живея в Бургас със съпруга си и двете си дъщери и техните семейства. Не мога да си представя живота си без морето и внуците си – близнаците Кая и Камен, които обожавам.“
Така де, обикновен редови преподавател по английски език. Дай боже всекиму такива!


ЩО Е ЛИМЪРИК И ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС

/английският абсурден хумор, или НОНСЕНС ПОЕЗИЯТА/

Далеч съм от мисълта, че мога да кажа нещо ново на българския читател за литературен жанр, който датира приблизително от 1580 г. Но да припомня основни моменти от почти първите сведения за него в българския печат за мен е и удоволствие, и редакторски дълг, малко високопарно казано. В превод от английски НОНСЕНС означава безсмислица. Формата на тези стихчета от гледна точка на мелодията и краткостта изглежда по детски наивна, докато съдържанието зашеметява с черния си, абсурден и злорадо игрив приповдигнато-пародиен сарказъм. А корените на нонсенса трябва да се търсят в детския фолклор, в приспивните песни на тогавашните бавачки на деца, нещо като нашето /Цапа-цапа куни,/кой ще ги целуне?/ – Тази тате,тази мама,/а пък двете двама./. ЕНЦИКЛОПЕДИЯ БРИТАНИКА прави уговорката, че всички тези материали, сега популярни като детски песнички, първоначално са съчинявани като забавления за възрастни. За много от тях била написана музика и те се пеели и още се пеят на децата и от децата в Англия и Америка. Най-старата известна издадена песнарка е ПЕСНАРКА НА ПАЛЕЧКО от 1744 г. Официално детският нонсенс влиза в ГОЛЯМАТА ЛИТЕРАТУРА с появяването на КНИГА НА БЕЗСМИСЛИЦИТЕ от естественика, художника и поета Едуард Лир/1812-1888/. Вторият автор, затвърдил литературното име на нонсенса, е Луис Карол /1832-1898/. Лир и Карол пробуждат интерес към нонсенса и намират множество последователи в лицето на видни поети и писатели като Ръдиърд Киплинг, Робърт Луис Стивънсън, Дж.К.Честъртън, Дж.Голсуърти и др. Всички тях, а и не малко анонимни автори, оставили чудесни неща, ги обединява силната ненавист към вечния, сериозен и непобедим общественонормален идиотизъм, в общия случай, и срещу каноните на консервативната английска поезия, в частност. Такава поезия на бунта, с почтените средства на иронията, вън от всяко съмнение има почва и у нас, тук и сега. Но за толкова многовековна история е естествено и лимърикът да има развитие в обогатяване на формата и изразните средства. Лир използва четиристишие, в което първият, вторият и четвъртият стих имат еднаква рима, а третият друга, вътрешна./Млада лейди, пренасяща печка,/ужасено търчала пред мечка./Било ѝ студено, мечката – нервна,/а животът висял ѝ на клечка!/В крайна сметка обаче в съвременния лимърик авторите се връщат към изначалния формат ААББА. Обикновено първият стих представя личност от определено място/местност, село, град, държава/,а вторият стих,който се римува с първия, някаква странност на характера или външния вид. Първите два стиха въвеждат типичния ритъм чрез тристъпен анапест, третият и четвъртият стих са в двустъпен анапест и илюстрират някакъв специфичен абсурден проблем, а петият стих,който се римува с първия и втория, увенчава разказаното дотук с някакво комично заключение.Ето нещо такова от книгата на Живка Иванова. /Без да ще, костенурката Нора/сгази лука и влезе затвора./Надзирателят Луков/я направи на супа – /даа, в затвора попадна на хора…/ Пиша това и като илюстрация към заглавието „99 лимърика с български привкус“, за да се види как нещо толкова отдалечено от сегашните нашенски литературни дадености може да получи и български аромат – зависи единствено и само от уменията на автора. Насладете им се, дори леко Ви завиждам!
P.S. За тези редове съм ползвал първото по-обхватно издание на английския абсурден хумор, известно на мен, а именно ДА УЖИЛИШ ОСА в превод на Боян Георгиев и статията в него на Сидер Флорин, издателство Св.Валентин, Сф 1994, както и предговора на Кристофър Бъкстън към книгата на Живка Иванова, издание на Дизайн Студио Скрипт ЕООД, Пловдив 2015 г.


ЛИМЪРИЦИ ОТ ЖИВКА ИВАНОВА

* * *
Политик се заклел във Кубрат
да направи народа богат.
Ханът рекъл със яд:
„To във тоз занаят
и глава трябва, не само врат!"

* * *
Бивш военен от Стара Загора
си разпънал палатка на двора;
както кротко с тръбата
давал тон за чорбата
и отстрелял две гарги на бора.

* * *
Рогоносец един от СвищоВ
търси спешно кама и пищоВ;
ще заклева дружина –
високосна година
да не правят с жена му любоВ.

* * *
На замръзнал завой на Марица
Кумчо Вълчо поръча си пица;
мина Лиса по прашки,
Вълчо кихна юнашки,
„тряс’’… и глътна студена Водица….

* * *
Карлсон с лаптоп от покрива слезе
един петък – сив, мрачен и снежен;
търси спешно отвертка,
че прочутата перка
се заплела в световната мрежа.

* * *
Пепеляшка от Лом се оплака,
че изместил е тиквите влакът;
да отиде на бал
предпочете със сал –
принцът, казват, все още я чака.

* * *
А един капитан на фрегата
си наел коафьор на заплата;
ако вятърът спре
във открито море,
поне някой да къдри платната!

* * *
Три бълхи след ушу тренировка
смучат жадно кръвчица и водка:
„Аз гаврътнах три грама!"
„Аз пък пет, има-няма!"
„A на мене ми купиха котка!"

* * *
Литератор в балкана живял,
въдел букви и рими пасял;
срещнал го мравояд,
две невиждащ от глад –
трийсет букви за миг му изял.

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево