100 години от рождението на Веселин Ханчев
СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ
/1919 – 1966/
ПАРИЖКИЯТ ДЪЖД,
ВЪЗПЯТ ОТ ЕДНА ШАРМАНКА
Това е история стара, стара, стара като Париж и тя:
един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя.
— Сбогом — бе казало то на прощаване. — Аз си отивам.
Няма вече обич, хляб и платна. От боите остава ни
само черна боя.
От Париж — само улици, водещи в Сена.
— Остани — бе отвърнал художника. —
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж — цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара, стара като Париж и тя:
един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя.
— Господин Тротоар — тихо каза художника и коленичи. —
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено. С моите три тебешира.
И за да не му е студено, когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети през целия ден,
доведи покрай мен стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети, щедри монети.
Това е история стара, стара, стара като Париж и тя:
един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя.
Той постави своята шапка встрани и й каза:
„Проси!“
После, много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после — сини очи,
после — казващи сбогом — уста
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
— Остани — каза той и погали едва
своето русо момиче. —
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
И когато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети, щедри монети.
Това е история стара, стара, стара като Париж и тя:
един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя.
Падаха сенки на птици, на облаци. Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.
После падна дъждът изведнъж. Ах, парижкият дъжд!
Шегобиецът дъжд, който весело чука и свети, червен и лъскав!
Той единствен се спря и започна да пръска свойте едри монети,
свойте сребърни щедри монети.
— Спри — тихо каза художникът. — Тя ще замине.
„Тя ще замине“ — сърцето му страшно простена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.
Това е история стара, стара, стара като Париж и тя:
един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя.
ВЕСЕЛИН СИМЕОНОВ ХАНЧЕВ, български поет, преводач и публицист. Роден е на 04.04.1919 г. в град Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет (1941). Печата от 1934 г. Сътрудничи на в. „Час”, „Литературен глас”, а след 09.09. 1944 г. на всички литературни периодични издания. Участва в Отечествената война (1944-
1945). Автор е на гражданска и интимна лирика, на пиесите "Злато", "Отровен хляб", "Двамата и смъртта", и на нереализирания филмов сценарий "Крали Марко". Превежда "Героична комедия" от Е. Ростан (1961), творби от френски и руски поети. Негови стихове са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и др. езици. Умира на 04.11.1966 г. в София.