Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ТЯ"

ТЯ

ГЕНКА ПЕТРОВА е родена на 4 ноември 1952 г. в град Добрич. Завършила е българска филология във Ве- ликотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Пише поезия, публицистика и литературна критика. Публикувала е в сп. „Пламък“, сп.“Везни“, сп.“ Знаци“,във в.“Словото днес“, „Новият пулс“, „Кил“. Автор е на 9 поетични книги: „Хубав си, дяволе“ – 1991 г., изд. „Е. Няголова“; „Продиктувано от звездите“ – 1992 г., изд. „Списание Пламък“; „Спомен за живот“ – 1995 г. – София; „Отсрочен апокалипсис“ – 1999 г., изд. „Слънце“; „Внезапни думи“ – 2000 г., изд. „Ангобой“; „Обичам думите за тебе”– 2002 г, изд. Ангобой“; „Докоснати антени“ – 2002 г., посветена на Н. Хайтов; „Пътека за утре“ /Добруджанци за Н. Хайтов/–2003 г., лит. сборник; „България объркана приказка“ – 2007 г., изд. „Ангобой“; „Любовни преселения“ – 2010 г, изд.“Зах.Стоянов“. Ръководител на литературен кабинет „Николай Хайтов“ в Добрич. Съставител и редактор е на първия литературен сборник в памет на Н. Хайтов – „Пътека за утре.Добруджанци за Н. Хайтов“ – 2003 г. Носител на награда в първия литературен конкурс „Златен пегас“. Работи като преподавател по български език и литература в родния си град.



ТЯ

Учителката
не разбираше задачите на децата си
по математика,
уравненията им по химия,
формулите по физика.
Решенията на задачите
често бяха филантропски –
винаги с положителен знак пред хикса.
Уравненията ? по химия
непременно бяха
с повече молекули вода –
за гасене на пожарите пред дъската.
Формулите по физика
тя оцветяваше във оранж –
слънце и празник да бъдат
формулите-подсказки.
Учителката
меко и топло говореше
за неизброимите неизвестни у хората,
за сложността на химията между тях,
за липсата на точните формули в живота.
От математиците, химиците и физиците
учителката правеше човеци.
Виновна и невинна,
Учителката по литература.




ЗИМНО

Когато студът размразява думите
и те рукват, заякнали във толкова мълчания,
сядам на завоя на отсъствието им,
загребвам остатъчните им следи
и с пемзата на спотаявана категоричност къртя
предела на желания и предразсъдъци,
докато думите ме припознаят
в желание без предразсъдъци и без предел.
Във края на декември.




ЗАВРЪЩАНЕ В ПРАЗНИКА

Завръщам се сто години след тогава. Не ме познаваш, бях придатък
на естествената ти история.
Писах я с червения молив на възторга.
Отрицанията ми не бяха удобни за мекия стол срещу плазмата.
Въстанията ми вледеняваха
до минус сто противостоенето на вечността.
Как е тежко диханието й и днес,
сто години след тогава.
Същото смешно дихание на
нарцис с ослепителното тщестлавие на придворни от мегдана.
Удобни, събрани, съгласни, съсловни подобия на изначалното.
Къде остана историята, святата, чистата, високата!
Историята вие кости, погребана.
И жива.
С червения молив на ноември тя рисува поредния шарж на времето,
просълзено в дъжда на естеството ти, живот.




ВДЪХНОВЕНИЕТО

        На иконописеца Д. Димчовски

Ти си пътеводителят без карта, пътеуказателят на фантазиите, трамплинът за дребосъците, джипиесът за заблудените, менторът на зелените непораснали, началният акорд на токата и фуга
в ре минор,
дебютантът в исландска сага
по бреговете на Нева,
отражение на иконописен щрих
върху ореха и липата на началото,
молителят за тишината,
отрязаните криле на греха,
постът на гладния,
смирението на бунтара,
илюзия и реалност си
в абоката на дясната ръка,
думите, заседнали в гърлото,
опушената дъска
и блясъкът на златото си,
канонът на славата,
замахът на четката,
на тънкописеца молитвата,
вярата в дълбочината на погледа...
Вдъхновение си.




ПОПЪТНО

Улични художници
разливат слънцето по Сена.
Улични поети
в жадни думи я напиват.
А все е същата реката-
с неутолена страст
прелива в рамката
на мократа картина.
И пръхне на статива
окъпано заглавие:
Река.




ЛЯТО В ЕСЕНТА

Застоява се лятото, застоява се, анемично,
болнаво, тъжно. Натежало
от спомените
в следа от куче.
Притихнало откровение
в последния ден на септември
дави лятото,
писецът му скърца по асфалта
на бавни глътки.
Застоява се лятото,
скрило цветните тебешири
от дъжда
в класните стаи,
в училищния двор
в архива на учителката по
чужди езици.
Изписало слънчасали думи на обич
по тротоара.
Бездомни думи.
Дъждовни.





НАЧАЛОТО

          На Борянка и другите

То е с две плитчици
и бенка върху едната буза.
Плитчиците са с измъчени бели пътечки,
преплетени, объркани, подредени, огънати,
с цялото слънцестоене върху им,
с отчаяни ветрове,
завързани в цветни ластичета.
Началото е в рокличка
на непослушни цветни точици.
Те бият пространствата между морзовите тирета
на отрицанията
и пеят ли, пеят.
Начало е песента, която развява
най-проветривия припев от фара на пристана.
Началото...
Момиченце дванайсетгодишно.




ИГРА НА ДАМА

Оживя асфалтът
в рисунките на деца.
Заигра на Дама следобедът.
Възрастните дами се усмихваха,
спомените им заподскачаха на един крак.
Асфалтът недоумяваше
танца на токчетата
на дамите от входа, от входовете...
Дворът залюля
бастуните на бабите,
пазарските им чанти,
слънчасалите им капели.
Прането от простирите
се скъсваше да се смее
на асфалтовите приумици.
Прането ухаеше на мамини пръсти,
на бабини пръсти,
разчертавали квадратчетата
на онази Дама, същата,
но в друг двор,
в друг следобед,
с други керемидки...
Асфалтът се опиваше
в розовото и синьото на тебеширите.
Бяло завръщане
премина под електронната бариера.
И остана за утре.




ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ

По листата, кафявите, жълтите, старите, свежи
листа на ноември, пътят води единствен към тебе.
През ноември си бяло съгласие, бяло смирение, спомен
за любов,
за революции, за стачки,
за смешни писмени обяснения пред смешници,
за смешни грешки и смели смешки
в новото време след онова,
за публични непризнания,
за нарцисизъм в действие,
за толкова псевдо и псевдо
мигове със чиновници,
населили
вечността ти,
в душата ми младата,
стогодишната млада душа,
Училище.
Мое.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево