Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПЕРО ОТ ЧЕРЕН КОТАРАК"

ПЕРО ОТ ЧЕРЕН КОТАРАК

Професор д.ф.н. КАЛИНА ЛУКОВА е преподавател в Центъра по хуманитарни науки на Бургаския свободен университет. Преподавала е също в ПУ „П. Хилендарски и в ШУ „Епископ К. Преславски.“ Автор е на книгите: „Антон Страшимиров. Лирическа проза (поетика на междужан- ровите форми)“ (1998), „Екстазите на времето. Морис Метерлинк и българската утопия за символистична драма“ (1999), „Петко Ю. Тодоров – концептуализация на междужанровите пространства“ (1999), „Г. П. Ста- матов – между същностите и привидностите“ (2007), Антон Страшимиров. Пет символистични пиеси.“ (2008), „Литературните сюжети на печата“ (2008), „Литература и медии“ (2014); автор на учебници, както и на над 150 статии и студии.


Заглавието на сборника с разкази „Перо от черен котарак“ (по едноименния разказ) на Лилия Христова носи ефекта на парадокса, на оксиморона и се пре- връща в код за четене на целия текст, подчинен на повествователната игра между привидности и същности, между реалност и фантазия. Причудливите герои си искат историите, а в тях властва магията: „Напиши ме. Искам си историята“, казва „Нещото, седящо на стъпалото“ в разказа „Бягство“, който започва с авторовото признание „Мълчеше ми се.“
Така естествено се изгражда повествователната схема, при която текстът говори за текста: „Аз съм текст. Сама подреждам думите и избирам препинателните знаци. Няма да допусна повече да ме редактират. Само последната точка не зависи от мен. („Точка“). В случая текстът съвпада с автоисторията на разказвача, а това е важна особеност на повествованието.
Важно е да се изследва механизмът, по който се реализира чудото в почти всички разкази. Той осъществява композиционни и вътрешнотекстови връзки в рамките на цялото. Чрез вградените фантастични, митологични елемен- ти и литературни образи се постигат ефектни и смислово натоварени трансформации на реалността в други, алтернативни полета на времето и пространството.
Повествованието често е излаз в спомена, съня, сънопоподобните състоя- ния, подсъзнателните проекции, пророчествата, магиите. Героите владеят тези възможности заради специфичния си поглед към конкретни предмети, превръщайки ги в магични знаци на идеи и емоции: часовници, картини, албуми, кутии и др.
Лилия Христова безспорно притежава усет към детайла в неговата двойственост и усложнена семантика:часовникарят Радион управлява времето, защото неговите разкази се изравняват с живота („Дядо Тик-так); за малката Агапи черният котарак е с бели криле, изразяващи желанието й за житейски полет и ускоряване на времето, както е във всяко детство, в което четем приказката „Котаракът в чизми“ („Перо от черен котарак“); парцаливата черешова феичка е граничен образ, събиращ живота и смъртта с вечното послание за доброта и съпричастие („Череши“); старите обувки, които не са на Пепеляшка, но довеждат любовта, така, както в приказката. Многобройните приказни, митологични и литературни герои не само повиша- ват интелектуалната стойност на разказите, но и засилват удоволствието от четенето: елфи, самодиви, Минотавър, Ледена кралица (хибридни образи на светлината и тъмнината); фигурата на книжаря и асоциативното съиз- мерване с класическите литературни героини Жулиета, Ана Каренина, Джейн Еър и др.(„Книжарят“) По този начин се постига и елегантен пародиен ефект. Специално ще отбележа като художествено постижение синестезийната стилистика на разказите или „обонянието на въображението“ : „Обонянието й се зарови в мирисите на спомените, търсеше аромата на майските треви край брега, морския дъх на сънливото море в чистия, хладен въздух на утрото.
Мирисите водеха цветове, звуци и скоро под клепките й се подреди търсената картина“
Неслучайно примерът е от най-краткия, но може би и най-издържания разказ „Нане“. Синестезиите изразяват въздействието на всички сетива, а Лилия Христова умее да ги използва със силен психологически ефект, замествайки подробния психологически анализ. Подобно значение има и характерното за авторката повествователно приплъзване от ав- торова реч към вътрешна реч на героя.
В жанра на краткия разказ Лилия Христова предпоставя ситуативната, диалогична форма, с бързи и неочаквани сюжетни развръзки, които провокират читателския интерес.


„Перо от черен котарак”, Лилия Христова, издателство „Либра скорп“, 2018 г.
Литературоведското вглеждане в сборника „Перо от черен котарак“ го характеризира като успешен прозаичен дебют на чувствителен и талантлив автор – Лилия Христова. Тя ще разкаже още много истории за незатихващите във времето и пространството човешки страсти, в което е смисълът на творчеството.

ЛИЛИЯ ХРИСТОВА
е автор на три стихосбирки и сборник с разкази. Публикувала е в: „Съвременник“, .„Страница“, алм. „Света гора“, „Антимовски хан“, „Златоструй“, „Море“, „Литературен вестник“, „Знаци“, и др. Носителка на годишната награда на община Бургас за 2016 г. Награждавана е и в други конкурси. Има номинация за национална награда „Христо Фотев“ за 2018 г. Родена е в Несебър, живее в Бургас.

 

Проф. Калина Лукова

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево