Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: НА ОТЛЕТЕЛИЯ МИГ С ЛЮБОВ"

НА ОТЛЕТЕЛИЯ МИГ С ЛЮБОВ

СВЕЖА ДАЧЕВА е родена в Нови пазар. Завършила е Великотърновския университет. От 1983 година живее последователно в Истанбул и Рим, а от 1988 година се установява в град Стрьомстад, Швеция. От 1994 година е аспирантка на Института за славянски езици в Гьотеборг, а през 2001 година защитава докторска степен по етнология в Нов български университет в София. Занимава се с научна работа в областта на фолклористиката, етнологията, митологията и социологията. Превежда художествена литература от шведски на български (“Скандинавски приказки“, „Приказки“ – Стриндберг, „Антология“ на шведската поезия – творчески колектив). Автор е на „Шведско-български, българо-шведски речник“, който претърпя няколко издания. Автор е на междудисциплинното изследване на приказен тип „За доброто и за лошото момиче“, както и на осем поетични книги на български и една на шведски.
Нейни стихове са включвани в шведски, български, американски и френски антологии. Член е на Съюза на шведските писатели, на Писателски център Запад, на Съюза на шведските преводачи и на Съюза на българските преводачи.





ДИПТИХ

         На дядо

1.
Виждам дядо да върви сред бостана,
а подире му – вихър от диви рози.
Виждам как внимателно
почуква по дините и се вслушва.
Чувам го да въздиша,
че сърцето най-късно узрява.

2.
Днес салкъмът цъфти за пчелите
и за дядо ми, който си тананика в съня ми
„черней горо, черней сестро“
и за тъничкото до прозрачност мое „аз“
и за кроткото ни сивичко магаре Мара.

Пчелите пригласят със жужене
и неуморно отнасят златния прашец
към небесната пита
и я пълнят с меда на детския спомен.





* * *

            На болната ми майка

Усещам как костите на мъртвите зъзнат в тази мрачна, прогизнала утрин.
Как тялото на тази, която в утробата си ме е носила,
се прихлъзва по калния склон на небето, все по-близо, до утробата на земята. Майка ми се е взряла в ореола на един облак и го моли да я превърне в сиво врабче.




* * *

Защо да не погледна на човека с радостна усмивка?
Защо да не погледна на човека от перспективата на Господ,
даже ако Сътворението е хипотетично. Защо да не погледна на себе си така?




НА ОТЛЕТЕЛИЯ МИГ С ЛЮБОВ

Лежат
чифт забравени в автобуса
слънчеви очила в ден,
в който внезапно се е заоблачило.
Проблясват, хванати като риби в мрежата
зад гърба на седалката.
В огромния търбух на автобуса
и в този миг сме само аз и те.
Шофьорът не знае за тях.
Притежателят им
никога няма да се завърне.
Вече не си спомня къде
ги е забравил,
ако въобще си спомня,
че е имал някога
чифт точно такива слънчеви очила.
И в този миг сме само аз и те –
единствени във цялата Вселена.





ВЛЮБЕНИТЕ

Те пристъпиха върху изящния мост, сляха се с красотата му
и се удавиха в небето.




ГЛЕДАЙ ПАЯЦИТЕ ВКЪЩИ

             на внука ми Лазар

Как да знам кога си добре, бабо? Когато паяците започнат
да умират от старост.

Как да знам кога си зле? Когато паяците започнат да умират от старост
и останат непогребани.




СУША

Вятърът сее в небесната нива. Ангели пазят сеяча.
Никнат звезди, набожда луна,
макове цъфват на запад.
За миг се спотайва сеячът в клонака,
но после захваща отново
до старите – нови бразди да прокарва.
Трупа на купчинки
пух от глухарчета,
после дълбае в синьото кладенци.
Утре оттам ще рукне дъждът,
за който се молим.





* * *

В къснолетния ден попаднахме
в златната паяжина на ласките.
Виждам ни застинали за векове напред –
две морски кончета –
в кехлибара на блаженството,
докато камъните на думите
лежат на дъното
и бавно се покриват
с водорасли.

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево