ХРИСТО ФОТЕВ

/1934 – 2002/


ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ

             На Тома Бинчев

Вий идвате с лица от звук – обичам
лицата ви – живота ви голям!
Приемам ви и смело ви изричам –
не искам в този свят да бъда сам!
Не искам да съм мъртъв – не забравям
чудесния ви звук и цвят, и вкус!
И питам аз – със всички разговарям
и всички ме изричат наизуст…
Аз разговарям – думите напират –
с предмети и животни… Зная аз,
че птиците най-ясно ме разбират,
но нямат думи те във своя глас!
Прекрасни думи – Маса! Стол! Театър!
Прозорец! Свобода! Бургас! Готов!
България! Живот… Живот! И вятър!
И милост! Дон Кихот! Здравей! Любов!
Любов! И скръб! Любов… Аз се забравям
на думите в сияещия дъжд –
задъхвам се, изчезвам, полудявам –
не зная кой съм аз – но изведнъж
се вдига от асфалтовия хаос
човешкото ми име – моя знак –
и аз отново съм във свойта цялост –
спасен съм – и отново в нечий влак!
Вий идвате с лица от звук – с приличен,
с небрежен, с възхитителен и строг
живот и ритъм – толкова различен, –
но винаги с един-единствен бог!

„…Една литература няма да опустее много, ако се лиши от някои от другите разновидности на поета. Но ако в нея не е останал нито един поет като Христо Фотев, тази литература би изглеждала лишена като че от самия дух на поезията…“

Проф. Светлозар Игов