Проф. д-р ХЮСЕИН МЕВСИМ е литературен историк, изследовател на турско-българските културни и литературни отношения и преводач. Роден е през 1964 г. в с. Козлево, обл. Кърджали. Завършва гимназия в Момчилград (1982) и Българска филология в Пловдивския университет (1989). Установява се в Република Турция (1991). Защитава магистратура (2002) и докторат (2005) в Института за социални науки на Анкарския университет. В момента преподава български език и литература във Факултета по език, история и география на същия университет. Автор на книги и изследвания върху българската литература, фолклор и история. Съставител и преводач на български и турски на различни антологии и сборници./Liternet/
 

ДАМЯН КАЛФОВ И ПЕТЪР ДАЧЕВ

Един от почти неосветлените периоди в житейската и творческата биография на писателя Дамян Калфов е двегодишното му пребиваване в Цариград непосредствено след обявяването на Република Турция. По-конкретно става дума за времевия отрязък между 1924 – 1926 година, когато той изпълнява длъжността аташе по печата в Българската Царска легация в града край Босфора. Впрочем Калфов се оказва в Цариград и заема въпросната длъжност по случайното стечение на обстоятелствата. Бидейки библиотекар в библиотеката на Главната дирекция на БДЖ в столицата, по бюджетни съкращения съвсем неочаквано той е освободен от длъжност и остава без работа и препитание. За щастие, съвсем скоро узнава, че се откриват четири места за аташета по печата в българските легации в Белград, Атина, Прага и Цариград1. За последния град не се явяват кандидати, тъй като за там се изисква доброто владеене не само на дипломатическия френски, но и на местния турски, при това със старата, арабска азбука, която тепърва ще бъде сменена с латинска със съответната ортографска реформа през 1928 година.
По отношение на споменатото условие Дамян Калфов притежава биографичното предимство, че е роден в с. Булгаркьой, Кешанско, а прекарва детството си и фактически израства в Одрин, тъй като веднага след раждането му бащата Тодор Калфата, прочут строителен предприемач, се преселва в старата османска столица, където любознателният му син завършва първоначално и средно образование. От фрагментарно нахвърлените автобиографични наброски става ясно, че ранното детство на Дамян Калфов преминава в махалата „Атпазар“ край Тунджа, сред гърчета и турчета, поради което овладява гръцкия и турския не по-лошо от тях2. („На лекциите по физика [в Софийския университет] държа бележки със старата турска азбука и често моите бележки са по-пълни и по-точни от тия на стенографите“3, ще отбележи още той, в потвърждение на това, че е владеел високо говоримия и писмения турски.)
Той се кандидатира за обявената длъжност и след одобряването си, на 1 май 1924 година през Варна заминава за Цариград. Отначало остава сам, а след няколко месеца, когато битово се урежда в космополитния град, повиква и семейството си.
Вероятно поради обстоятелството, че в споменатите градове длъжността аташе по печата е нова, без все още ясна служебна дефинираност, в шифрована телеграма до Министерството на външните работи от 22 август 1924 година Симеон Радев – пълномощният министър, предлага следното: „за да може Калфов да върши успешно своята мисия тук, необходимо е, по моето разбиране, да му се даде официално титлата представител на Б[ългарската] Т[елеграфна] Агенция или началник на пресата при Легацията“4.
Вероятно в резултат на направените съответни постъпки, след няколко месеца турското държавно ведомство Главна дирекция по информацията издава карта № 415, на която на османотурски е отбелязано, че тя легитимира „мосю Дамян Калфов, кореспондент на Българската телеграфна агенция от Турция“5; върху издадената на 17.11.1341 (17.01.1925) карта виждаме фотографията на притежателя ѝ с личния му подпис. Нека да отбележа любопитната подробност, че Дамян Калфов се подписва върху картата на османотурски.
В качеството си на аташе по печата в Цариград Калфов е ангажиран с конкретната професионална задача да следи публикациите в турската преса, което обяснява и добрата му осведоменост по отношение на протичащите обществени процеси и новости във възраждащата се съседна страна. Неслучайно именно нему принадлежат голяма част от публицистичните материали в посветения специално на Турция брой на „Вестник на жената“ – седмичник за литература, обществен живот и стопанство; по-конкретно това е брой 261 от 18 декември 1926 година. Бързам да отбележа, че голяма част от предлаганата информация, коментари и обобщения се явяват плод на негови лични наблюдения и констатации, което ясно показва, че е бил в течение на културния календар, на всички публични прояви в града.
По време на престоя си в Цариград Дамян Калфов се запознава и със скромния, а и малко свит младеж от Добрич, иначе роден в Котел, Петър Петров Дачев, който се установява за десетина години в красавицата край Босфора, поставяйки си непосилната задача да задържи в линии, черти и багри отмиращия ориенталски облик и дух на ускорено модернизиращия се световен град и жителите му. Липсват конкретни податки за това кога и при какви условия се запознават Дамян Калфов и Петър Дачев, но няма никакво съмнение, че писателят и прохождащият художник поддържат приятелски и творчески контакти в големия град. Нека тук да припомня обстоятелството, че Калфов всъщност е един неосъществен, неосъществил се художник – една от големите му младежки мечти е да се запише в Художествената академия в София и да стане художник. Намерението му не се сбъдва, но за цял живот той съхранява влечението и интереса си към изобразителното изкуство и художниците.
Именно Калфов свидетелства за растящия авторитет на укрепващия стилистиката си скромен български художник, който постепенно овладява Цариград и ориенталското като творческа територия, превръщайки ги в своеобразна лаборатория, за бързото му израстване, за заслужения успех на картините му сред чуждестранните кореспонденти и дипломати край Босфора.
Българският легационен служител присъства, а твърде вероятно предварително подхвърля идеята и подпомага организацията на подредената в една от стаите на Българското трикласно училище „Йосиф I“ в Пера изложба на Дачев през 1926 година. Впрочем Калфов отбелязва, че е посетил и първата му самостоятелна изложба в „Тръпковата галерия“ в София през април 1924 година, която впечатлява художествената критика преди всичко със своя самороден експресизъм. (Допускам, че точно на тази изложба се пресичат пътищата на двамата творци. През следващия месец Калфов заминава за новата си длъжност в Цариград, където започват да се срещат по-често.) А когато в самото начало на 1929 година Петър Дачев организира в „Галерията на 6-те“ в София втората си самостоятелна изложба от 70-ина картини – предимно гваш акварели, маслени бои и цветни моливи – с цариградски мотиви, завърналият се вече в българската столица Дамян Калфов влиза в ролята на художествен критик, за да напише за нея кратка, но прецизна рецензия6.
Констатацията на писателя, че „тоя млад и трудолюбив момък е превъзмогнал много пречки“ и „най-сетне е успял“, свидетелства, че той отблизо следи творческото развитие на Дачев, лъкатушенията на стилистичните му търсения. Поврат в личната и творческа биография на художника се явява срещата му с Ориента и ориенталското в лицето на красавицата край Босфора: „Свит и неопитен в живота младеж, той пристига един ден в Цариград, който отдавна го привлича, и тук, в тоя милионен космополитен град, се наема да работи, да усъвършенства изкуството си, без каква да е поддръжка от някъде.“ Калфов отбелязва и високо оценява преди всичко скромността, самостоятелността, отдадеността и упоритостта, с които Дачев следва своя творчески път и художествено и естетически покорява града.
Не след дълго картините на младия художник започват да привличат вниманието на ценителите на изкуството. Замогнал материално чрез цариградските си пейзажи, Дачев заминава за Берлин, за да се запознае с постиженията и новостите в западноевропейското изкуство и да школува при известни и утвърдени майстори. Той прекарва времето си при брат си Анастас Петров, който учи балет в Германия, за да се удостои със славата на пионер на балетното изкуство в България. Скоро обаче се завръща отново в Цариград, като риторичното обяснение на Калфов е: „Има ли за един художник друг кът в света, по-пъстроцветен и по-благодатен от Цариград и околностите му?“
С верния си усет към ориенталското младият художник улавя и предава чара и очарованието на Ориента. Калфов е развълнуван особено от изложените маслени платна, в които е отразена предразполагащата към мистицизъм и съзерцание неповторима атмосфера на хълма Еюб, над Златния рог, някогашното обиталище на френския писател ориенталист Пиер Лоти, с питорескното кафене, с кипарисите и надгробните камъни във вековното гробище в съседство, най-святото място в града за мюсюлманите.
Бидейки отличен познавач на бившата османска столица, на всички исторически места, природни местности и културни топоси в нея, без да се сблъсква с езикова бариера в общуването, Калфов има възможност най-добре да оцени постиженията и творческите сполуки на художника. Всички изобразени върху платното обекти, топоси, лица и панорами са му познати до болка, тяхното очарование и въздействие той е изпитвал сам. Неслучайно в един фрагментарен биографичен къс той ще регистрира: „Цариград... с Босфора, Златния рог, Принцовите острови, със „Св. София“, „Султан Ахмед“, просторните подземни щерни, запазените крепостни стени с Влахернската врата още от времето на цар Симеон, Цариград... един от най-интересните и живописни градове в света...“7; това е констатация на творец, пребродил синхронните и диахронните пластове на града, градирал топосите му по скàлата на културата и цивилизацията.
В очите на Калфов демонстрираното от младия художник постоянство в привързаността към Цариград, в непрекъснатото му откриване, тази почти десетгодишна отдаденост и вярност към ханищата и гробищата, към потайните кьошета и кафенета, към кипарисите и надгробните камъни, към простодушния дервишин, към проститутките и кюлямбейовете, към уличните гаменчета и просяците... заслужава адмирации, защото специално неговата – Дамян-Калфовата – любов към града сякаш се изчерпва и се изпарява с откриването му: „Интересен за туристите, а не и за оня, който е принуден да живее там по-дълго време. Без какъвто и да е културен център, без каквато и да е по-широка културна среда – един космополитен и напълно еснафски град, който почва скоро да омръзва.“8
Тъкмо на Калфов принадлежи и една от най-високите оценки за Дачевата изложба и признание за постиженията на художника при овладяването на такъв необхватен и малко неглижиран в българското изобразително изкуство топос, какъвто представлява градът край Златния рог и Босфора: „За тоя, който е бил веднъж в Цариград, посещението на изложбата е една хубава разходка из познати местности и забележителни паметници, а за тия, които никога не са били в Стамбул9, старата турска столица се явява като един блян.“ Според бившия легационен служител, Дачев притежава най-ценното качество у човека на изкуството, а именно – „искреност и топлота“, с които се отнася към изобразявания свят.
Допускам, че в Цариград аташето по печата в Българската Царска легация Дамян Калфов е поддържал (все още документално неустановени) контакти и с Владимир Димитров – Майстора, който през 1926 година пристига тук, за да рисува многоликия град, но остава разочарован от темповете, с които той сменя ориенталската си кожа и се модернизира.
Струва ми се, че изследванията в архивите или по пожълтелите страници на периодичните издания тепърва ще предложат материали, които ще разгърнат представата ни за творческите контакти и близкото приятелство, което двамата самобитни творци поддържат вече и в София при новите обществено-политически и идеологически условия в страната.

 

ДАМЯН КАЛФОВ е роден в 1887 година в Булгаркьой, Кешанско, в Османската империя, днес Йенимухаджир, Турция, в средноимотно семейство. Завършва Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“. В гимназията е привлечен към Вътрешната македоно-одринска организация от учителя си Петър Васков и изпълнява куриерски задачи между него и ръководителя на булгаркьойския комитет Хараламби Мърдев. От 1905 до 1910 година е учител в различни села.[1] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в щаба на 3 Солунска дружина. В 1915 година завършва право в Софийския университет и от 1915 до 1920 година работи като съдия. От 1920 до 1924 година е инспектор в Министерството на финансите, а след това от 1924 до 1926 година е аташе по печата в Цариград. От 1926 до 1944 година е чиновник в различни министерства.

 

Литература:

„Непознатият Дамян Калфов“, Сборник с материали от конференцията, посветена на 130 години от рождението на писателя, С., 2018.
Калфов, Дамян.„Цариградски пейзажи“, Лъч, брой 50 от 10 февруари 1929.
Мевсим, Хюсеин.„Петър Дачев и Истанбул“, Пловдив, 2017.


Бележки:

1. „Автобиография“, с. 152 // В: „Непознатият Дамян Калфов“, Сборник с материали от конференцията, посветена на 130 години от рождението на писателя, С., 2018.
2. „Ранно детство“, с. 155 // В: „Непознатият Дамян Калфов“, С., 2018
3. „Автобиография“, с. 150
4. „Непознатият Дамян Калфов“, с. 129.
5. „Непознатият Дамян Калфов“, с. 130.
6. Калфов, Дамян. „Цариградски пейзажи“, Лъч, брой 50 от 10 февруари 1929.
7. „Автобиография“, с. 152.
8. „Автобиография“, с. 152.
9. В българската книжовна традиция със Стамбул се обозначава старата, „турската“ част на града, т. нар. исторически полуостров между Мраморно море и Златния рог.