БОЯН ТОТЕВ е роден на 24.09.1971 г. в Разград. Завършва специалност „История“, с втора специалност „Археология“през 1989-2004 г. във ВТУ „Св .св. Кирил и Методий“ и защитава образователна степен магистър. През 2009-2010 г. завършва магистратура по Реставрация и консервация в ШУ „Епископ Константин Преславски“. През 2012 г. започва докторантура на самостоятелна подготовка във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност археология.
Трудовия си стаж започва в РИМ – Варна през 1994 г. като уредник в отдел „Археология“. През периода 1997-1999 г. е уредник на сбирка „Стара България“ към ЗПАД „България“. От 2000 г. работи като фондохранител, а от 2005 г. като уредник в отдел „Археология“ на РИМ – Добрич. От 2007 г. е член на Асоциация на археолозите в България. Участник в редица археологически експедиции в Европа и Азия. Автор е на многобройни научни изследвания.
 

Пристанищният град Кария в залива на юг от нос Шабла се идентифицира с древния „Portus Karia (портус Кариа) /Καρών Λιμένα (Карон лимен)“ – „Пристанище на карите“, и е бил най-важното транзитно пристанище в района от VI-V век пр. Хр. до VI век сл. Хр. – древната тракийска Карея 1100 години осигуряваща пътя през Тракийският херсонес (Босфора) към устието на Дунав и Пантикапей (Крим), превърната в крепост от римляните, реконструирана за последно в IV в. през ранновизантийската епоха. За него свидетелстват Ариан, Анонимния периплус на Черно море и римският географ Помпоний Мела в своя труд „География“ в средата на I в. сл. Хр., като посочва, че е разположен между Калатис (дн. Мангалия) и Тиристис (Калиакра) при нос Шабла. Още оттогава носът е важен навигационен ориентир по западния бряг на Евксинския Понт. Тук е поддържана „огнева стража“, а в римско време кула с постоянен огън. Това потвърждават откритите на морското дъно от водолази на североизток от сегашния фар колони и стилизирана глава на кукумявка, изработени от мрамор. Находките от разкопките се съхраняват в музея в Добрич и в Дома на културата в града. Предвид смисъла на думата „Портус/Лимен“ може да се предполога, че античното пристанище при нос Шабла е изкуствен създадено.
Стари описания на района на нос Шабла споменават, че някога рифовете са били надзидани с изкуствен градеж, което отнася изграденото от траките съоръжение именно към категорията „Лимен“, съществуването на което се потвърждава в самия топоним Caron Limen. Според Ариан, „земята около Карийското пристанище се нарича Кария“. Като визира обширната и сравнително ниска крайбрежна тераса, разположена западно от античното пристанище, голяма част от която заета с останките на споменатото обширно селище и неговите некрополи. Това изяснява, че Кария (Caria) не е абстрактно географско понятие, а конкретен топоним, представящ древното име на тракийското крайбрежно селище, а Caron Limen е названието на неговото пристанище. Цялата площ на носа от около 25 хектара е осеяна с археологически паметници. Макар днес бреговата линия да е различна в сравнение с античността, случайните находки, теренните обхождания, проведените през 1976 – 1979 г. спасителни разкопки и подводните проучвания през 1962,1979 и 1980 г. безспорно потвърдиха съществуването на това място на описаното от хронистите значително антично селище. Ето какво разказва археологът Боян Тотев за последните проучвания на древното селище:

През сезон 2018 и 2019 г., проучванията на територията на археологическия комплекс Кария бяха концентрирани в Южния сектор на късноантичната крепостна стена. Избран беше терен непосредствено пред разкритата от доц. Сергей Торбатов. югозападна ъглова кула(обр 1). Пред нейния фронт проведените през 2016 г. археологически разкопки разкриха масивни каменни основи в посока север и запад. Новите проучвания имаха за цел уточняване на формата, размерите и функцията на тези структури.
В началото бяха разчистени останките от съвременен насип от времето на съществувалия през миналия век военен пост. В насипа изобилстваха материали, свързани с военния бит, най-многобройни, от които бяха гилзите от карабина манлихер и малокалибрено оръдие. Непосредствено под него бе разкрита част от зид от неголеми, споени с кал, грубо обработени камъни. Той е успореден на разкритата правоъгълна кула. От него беше запазен участък само в един ред с ширина 60-70 см и дължина 160 см. Дълбочината на основата му съвпадаше с тази на устията на откритите през 2016 г. два питоса и вероятно маркира ходово ниво от ранновизантийския период пред правоъгълната кула на кастела.
В по-долните пластове теренът запазваше ярко изразен насипен характер с доминираща късноантична керамика и такава от елинистическия период. В югоизточния ъгъл на проучваната площ се разкри петно с пълнеж от силно фрагментирана покривна керамика, до него – останки от варница. И двете структури са вкопани в късноантичен насипен пласт. Тук на ниво 2,80 – 2,70 над морското равнище се разкри зид с дължина 11,30 м и ширина 2,75 м. Градежът беше солиден, от споени с бял хоросан квадри. Представляваше най-долния ред на основа, старателно нивелирана с дребни камъни и слой хоросан. Разкритата структура е долепена под прав ъгъл с най-югозападната част на укрепителната система. Тя бе идентифицирана като външна западна стена на по-ранна правоъгълна кула. Тази констатация е окончателно потвърдена от разкрития северен ъгъл и стена от същото съоръжение.
Тук на ниво 2,80 – 2,70 м, при източния профил се зачистиха останки на паднала покривна конструкция, рамкирана от вътрешните стени на новоразкрита по-ранна кула. До нея бе открита, вкопана в пласт кафява пръст варница с ширина над 4 м и разкритата дължина – около 3 м. Тя беше разположена върху основата от кулата. На този етап разкопките бяха прекратени при достигнатото най-ниско ниво 2,50 м.
Анализът показва, че при разчистване на основите на правоъгълната кула е проучен пласт – последния етап от използването на крепостта през VI в. В съчетание с данните от предходни проучвания, откритите материали дават възможност за предполагаема хронология на обитаване.
През сезона са открити 24 монети, от които точно определяне е възможно само за шест. Една е от елинистическия период, три са от IV в., 15 са от V в. (осем от втората му половина), три са общо от периода IV – V в., една е неопределена и една е от ново време. Общо са открити и 72 находки, преобладаващата част от които датира в V и VI в. (около 90 %). Общо са обработени около 9500 фрагмента керамика, от която 70 – 75 % са от амфори (над 95 % – късноантични: V – VI в.), 15 % са от късноантична кухненска керамика (V – VI в.), още 5 – 7 % са от късноантична фина керамика с лаково или червено ангобно покритие и останалите 3 – 5 % са от елинистическа и по-малко римска керамика.
Най-ранният период е от предримското време, с материали главно от IV –III в. пр. Хр. Обитаването продължава и през ІІ – І в. пр. Хр. – І в. сл. Хр., но с по-малък интензитет (констатация на база откритата червенолакова керамика).
От римската епоха находките са малобройни: главно лакова и песъклива керамика, фрагмент от П-образна тегула и тубули от сградата с хипокауст. На този етап може да се заключи, че обитаването през римската епоха е за много кратко време.
Малко са и сигурните находки от IV век – монети, керамика и други, което оставя възможност за дискусия по въпроса за времето на изграждането на квадрибургиума.
Болшинството от находките са от V – VI в. Това може да бъде обяснено с преизползване на строителния материал от ранното укрепление и строителна кампания в първата половина/средата на VI в. От втората половина на VI в. са останки от последното обитаване, частично нарушени от вкопавания от ново време.
Новоразкритите строителни структури съществено допълват планировката на южния сектор от укрепителната система на Кария (обр. 1). Няма съмнение, че новооткритата кула е по-ранна от долепената до нея кула на кастела. Това е крайната югозападна кула на засвидетелстваното от доц. С. Торбатов късноримско укрепление – квадрибургиум. Косвени данни за разрушаването и намираме в преотложените върху основата археологически пластове и особено в ямата и варницата, датирани с монети основно от втората половина на V в. Вероятно тези структури са пряко свързани с изграждането на ранновизантийския кастел (обр. 2). Тогава кулата на квадрибургиума е частично демонтирана с цел нивелиране на терена и преизползване на камъка, в рамките на една добре обмислена и бързо организирана строителна кампания.
Тези резултати обусловиха целите и задачите на извършваните през 2019 г. проучвания. Те бяха концентрирани в същия Югозападен сектор в района на новоразкритата кула на квадрибургиума. Установени бяха нейните размери, форма и конструкция, както и вписването и в по-късното укрепление посредством скъсяване по оста север-юг и частично преустройство в източната и част. Това бе последният, неустановен елемент от останалата над морското равнище част от фортификацията на Кария.
Днес разполагаме с достатъчно данни за нейната примерна реконструкция. До момента нямаме данни за фортификационни съоръжения на елинската колония Карон Лимен, нито за такива през класическия римски период. Известното към момента укрепление е построено през края на IV – началото на Vв. на съществувалия тогава малък нос, между северния и южен басейн на пристанището. Крепостта Кария е била квадрибургиум с приблизителни размери 65 на 65 м. От него е запазена само западната крепостна стена. Основите на укреплението са фундирани до скалата от материка на дълбочина между 1.50 и 2м. Изградени са от грубо-обработени, споени с хоросан, каменни блокове. Самата стена е издигната в римската техника опус емплектум. Лица от големи квадри и пълнеж от необработени камъни, обилно заляти с античен цимент. Днес стените на това укрепление са запазени на височина приблизително 1 м. над тогавашното ходово ниво. То е просъществувало по-малко от век, когато е било унищожено при нашествията на хуните. Възстановено е през ранновизантийския период като единствената промяна в плана му е свързана с двойното намаляване на територията на югозападната кула. Във всички други участъци късноримската стена е била нивелирана до втория квадров ред, като над нея е надзидано във височина ранновизнтийското укрепление. Неговият градеж се отличава от късноримския по използваните по-малки квадри и наличието на тухлени пояси (опус микстум). (обр.2) Ходовото ниво е повдигнато с половин метър, а пред фронта на укреплението е вкопан пояс от разположени в редица големи глинени делви-питоси. Те са служели за съхранение на зърно, обект на пристанищна търговия (обр.3). Единствената запазена порта от крепостта е била западната. Днес тя се намира се под пътя за естакадата. Друг важен резултат от проучванията през последните две години е уточняване вътрешната на хронология на комплекса. Той може да бъде разделен условно на 3 големи периода: елински-свързан със съществуването на колонията-пристанище Карон Лимен, римски-селище и квадрибургиум Кария и ранно-византийски кастел и център на търговия със зърно – Карея.
За пръв път бяха достигнати и разкрити недвижими археологически структури, свързани с древното пристанище Карон Лимен. Те са пресечени от стената на квадрибургиума, което показва, че елинската колония е била с территория по-голяма от тази на късно-античната и ранновизантийската крепост Кария. По-голямо като обем е било и римското селище, от което под крепостните стени попадат останките на баня или луксозна сграда (обр.4) с подово отопление(хипокауст). В проучените съоръжения бяха открити многобройни археологически находки. Най-значими между тях са фрагментираните елинистически теракоти (обр.5), луксозна рисувана керамика и амфорни печати. Те дават информация за елитарната култура и за търговските контакти на елинската колония Карон Лимен, останки от която са открити за пръв път при археологически проучвания (обр.6).