АЛБЕНА АЛЕКСИЕВА е родена в град Каварна през април. Ето какво казва за себе си“ „1963 година е била вероятно заредена с някаква особена енергия, която се е предала и на мен. И до днес енергията ми е в излишък и ме кара да творя. Преподавател съм в начален училищен етап вече тридесет и осем години. Учих и работя в родната Каварна. Главен учител съм в СУ „Стефан Караджа“. Пиша от малка. Първите ми спомени за творби в областта на поезията са от пети клас. Тогава участвах със стихотворение за Митко Палаузов в детски конкурс и спечелих.
Пиша когато музата ме посети и имам време да й обърна внимание. Понякога тя трябва тихо да си отиде, защото съм прекалено заета. В по-младите си години изпращах произведения във „Вестник за жената“, където ме покани главният редактор Лияна Кирилова. Мои стихове и проза са излизали в местния вестник „Факел“. През последните пет години пиша за творческия проект на Гергана Турийска „Пощенска кутия за приказки“. Мои разкази там са чели Мартина Вачкова, Владимир Пенев, Мая Бежанска, Кирил Ефремов, Евелина Павлова, Живко Джуранов, Константин Лунгов, Николай Станоев и други. Имам участие в две от книгите с разкази, издадени от „Пощенска кутия за приказки“, „Пощенска кутия за приказки 2“ и „Женски работи“. В първата участвам с един от раказите си, а във втората с три от тях.“
 

* * *
 
Навън е време само за любов!
Дърветата от мраз са тъмносини,
а клоните им – гневен апостроф,
плешив декор и скучно петолиние.
 
Коминът на съседите ръмжи
срещу небето някакви закани –
дано да спре накрая да вали
и този студ, и гракове на врани.
 
Не тръгва времето дори. Покров
е скрил стрелките – пътници без име.
Навън е време само за любов!
Ела си вече у дома.
Стопли ме!
 
 
 
 
* * *
 
Листата на кестена-
призраци в мрака,
отдавна те чакат,
отдавна те чакат…
 
Фенерът на ъгъла
панти изтрака-
боли го ръждивия
кривия крак.
 
Ще дойдеш ли?
Цялата тъжна вселена
ти шепне за мене,
ти шепне за мене…
 
 
 
 
* * *
 
Луната от обич се е наляла –
едра и тежка,
бяла и цяла.
Чакам да дойдеш
сгушена
в шала.
 
 
 
 
* * *
 
Морето е толкова ласкаво-
синя коприна.
Дали ще ме срещне такова
и след години?
 
Или ще е старо и мъдро,
а аз – побеляла?...
Студено ми стана и тъжно –
като след раздяла.

СИЛВИЯ СТЕФАНОВА МИЛЕВА е родена на 6 октомври 1960 г. в гр. Варна. Професията ѝ е лаборант хиимик. Пише стихове от ученическите си години. Има много публикации в пресата на нейни поетични, сатирични и белетристични произведения. Участва в различни сборници и антологии със свои творби. Притежателка е на две национални литературни награди за поезия. Нейни стихове са превеждани на руски език. През 2017 г. издава стихосбирката си „Вдъхновение,
събрано в шепа романтика“. Член е на клуб „Литература и общество“ с председател Станислав Пенев.


ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
 
Вълните гонят се като стрели,
подобно на минути с бриз – чаровник
и плуващ гларус дрезгаво крещи.
Тече морето в пясъчен часовник.
 
Оставил боси, пясъчни следи,
денят минава като бърза стъпка
и времето задъхано лети.
Безмилостно смъртта живот не връща.
 
Улисани, в солените води
рибарите с охота хвърлят мрежи
с мечти за улов и с чела в бразди,
без да осмислят часовете прежни.
 
Животът е разпенена вълна,
която стигне ли брега, умира
и само нейде в бликнала сълза
утеха скрита живият намира.
 
 
 
 
ХОРИЗОНТ
 
На хоризонта зрее топъл ден.
Рибарите премятат тънки мрежи.
Просветва фарът – този стар бохем,
и чувам гларусовите брътвежи.
 
Вълните гонят се в неспирен бяг
и вятърът се зъби ексцентрично.
Морето търси своя шумен бряг,
обсебено от своята себичност.
 
Скалите спират подлост и злини
и сълзи стичат се по моите скули,
без ропот носят чуждите вини
и като мен преглъщат всички хули.
 
 
 
ЛУНЕН ПЕЙЗАЖ
 
Над стара Варна – морската звезда
нощта разкрива своите вълшебства,
засенчвайки сърцето на града.
Изящната луна на път проблясва.
 
И сякаш едра, лъскава пайета,
в морето се върти със палавия бриз –
със стъпка лека и превзета
във унес заедно танцуват ретроблус.
 
Заспиват къщи, няма светлина.
Фенерите на верен страж остават
и само будни смугли казина
в среднощни сенки смехове долавят.
 
Разкошна и ефирна морска нощ
докосва влюбените в тъмнината.
Поел към звездния небесен кош,
разцепва някой гларус тишината.
 
Вълшебствата се случват през нощта.
Морето пясъчния бряг прегръща.
Дори когато гасне любовта,
пейзажът лунен чувствата възвръща.