ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ

/29.04.1935 – 25.09.2019/

 

* * *

Картините, които най-много приличат
на днешните,
това са лудите етюди и ескизи
за бъдещи картини.

Нещо ескизно има в нас и в нашто време.
Надраскани сме ний
върху хартията на прехода.
Съдбата ни прилича повече на подготовка за съдба,
на опит…
Изтриват ни.
Изстъргват ни със ножа.
И ни започват отначало.
Художникът не си постига идеала.
И подвиг е да издържиш!
Но ний ще издържим!
Защото
кръвта ни е цветът основен
върху палитрата на времето, все още.
И нашите сълзи – едничкият съединител.
А съвършенството ще тържествува ли все пак?
Ще бъде ли завършена онази композиция мечтана?
И кой ще се любува на хармонията нейна?
Кой ще ни съзерцава?
Когато ний ще бъдем само облак прах
подир смъртта, препускаща на бледен кон.