Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ОБРАЗИ И ТЕКСТОВЕ"

ОБРАЗИ И ТЕКСТОВЕ

РОСЕН ДОНЧЕВ е роден в Габрово. Завършва Българска филология в София, а по-късно и Живопис в Шуменския университет при проф. Димитър Чолаков. Член е на СБХ. Има 14 самостоятелни изложби, една от които в Художествена галерия Добрич. Участва в национални и международни проекти, конкурси и симпозиуми. През 2017 г. е номиниран за участие в Световното биенале на модерното изкуство във Флоренция. През 2010 г., заедно с художничката Ваня Запрянова, създават галерия за съвременно българско изкуство „Ателието“ в Казанлък. Работят заедно и по иновативна методика за занимания с деца в школата по изкуства на Ваня.
В последните години Росен Дончев реализира авторски проект „Образи и текстове“, в който се търсят вътрешните връзки и зависимости между тях. Стиховете и черно-бялата живопис на художника, които представяме в настоящия брой на списанието, са част от този проект.


 

* * *
 
Смаляват се стариците
превръщат се във Палечки
като дуварите на къщите
изгърби се баирът
и вече нищо не е същото
и светят камъните в залеза
покрити с живописен мъх
и греят като жълти тикви
в двора заден на душата
а във нощвите хлябът
се превърна в камък
 



* * *
 
в друго
някакво време
в някаква
друга история
моето село
с трикракото куче
и църквата празна
тръгна
хора да търси
през девет земи
и девет небета
стигна до Рая
Раят беше отключен...




ВЪЛЧИЦАТА
 
вълчица
сняг
затихващ плач
в задавеното гърло
на гората
и страшна живопис
във бялото
и във кръвта
на полумрака
във центъра
на Нищото
и Всичкото
изписващо със лапи
колелото на живота
 
с пукот
скъса се небето –
стъпки на дете
прибиращо се в къщи
 



КРЪГ
 
ангел
сяда тихо
във високата трева
 
в топъл шал
загръща се старица
да се скрие от смъртта
 
пълната луна
люлее люлка
цяла със звезди
 
а звездите
по небето
ги реди дете
 
 
 
 
 
ВЕЩИЦА
 
вселените
дърветата
и вълците
са философски категории
от вътрешното зрение
на вещата жена
която
седнала по турски
кошници плете
и слага в тях
черупки от яйцето
на излюпената
рано есен
дните черни
дните бели
и няколко звезди
блещукащи
в тревата осланена...




* * *
 
морето
безкрайно създание
диша със прилива
потъна на дъното
в падина марианска
и нашата тайна –
кой ни захвърли
празни на сушата
защо безсловесни
чоплим в черупките
някакви образи
 
все така оттогава…
само морето
ни връща в началото
да чоплим мечтите си
и те без платна
да плуват във него…

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево