Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: АЗ НИКОЯ СЪМ. А ТИ КОЙ СИ?"

АЗ НИКОЯ СЪМ. А ТИ КОЙ СИ?


190 години от рождението на Емили Дикинсън (10 декември 1830 г.)



288

Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай –
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
– и като жаба мокра –
да казваш цял ден свойто име –
пред възхитена локва!


333

Тревата върши толкова малко!
Зелена всякога да остава –
и да развъжда пеперуди –
и пчелите да забавлява.

И цял ден музика да слуша –
вятърът да ѝ прави компания –
и да държи слънцето на скути –
и на всички да се покланя.

Росата да ниже на мъниста –
и да става толкова фина –
че пред нея да бъде груба
и една истинска херцогиня.

И дори – умирайки, да ляга
сред такива ухания и билки –
такива миризми заспали –
и талисмани от боровинки!...

А накрая – в царствените плевни –
да сънува старата си премяна .
Тревата върши толкова малко –
че бих искала сено да стана!


435

Много безумие е най-върховен смисъл –
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото безумие –
където множеството обладава.

Ти си нормален – щом си се оставил
на туй, което те надига.
Опъваш ли се – ти ще си опасен –
и окован с верига.


668

Природата е – което виждаме.
Хълмът – следобедното поле –
катеричката – залезът – бръмбарът –
или природата – е небе.
Природата е – което чуваме –
морето – пеещият кос –
гръмотевицата – щурецът –
или природата е – глас.
Природата е – което знаем –
но не изказваме с уста –
че мъдростта ни е безсилна –
пред нейната простота.


1242

Мнозина от собствената си памет –
биха отлетели веднага –
стига да можеха да летят.
Ще гледат птиците с изненада –
свикнали на кротки същества –
които се носят полека –
как бягат човеци – разтреперани –
от душата на Човека.


1452

Не всеки ден намират мислите слова
един път те ни посещават
като върховните езотерични глътки
на Виното за причестяване
Докато вкусваме тъй родно ни изглежда
тъй леко постижимо
че не успяваме ни редкостта му
ни стойността да оцениме.


1628

Щом пияницата види тапа –
от блянове е упоен.
Тъй и аз съзрях една муха –
в този януарски ден.
И във мене бликна ром от спомени –
и главата ми се завъртя.
Който само с мярка пие –
той не заслужава пролетта.
Упоението е отчасти във шишето –
повече е в радостта сама.
Ти, ценителю на питиетата –
питай малката пчела…


1763

Пчела е славата –
тя има своя песен
и жило мощно –
ах, и крило разкошно!



Подборката е от книгата „Крехки небеса“, преводи на Атанас Далчев, Цветан Стоянов, Георги Мицков, Миглена Николчина, Боян Атанасов, Христина Атанасова

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево