Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ"

В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ

Славимир Генчев е роден през 1953 г. в София. Завършва "Българска филология" в СУ "Св. Кл. Охридски". Работил е като журналист и редактор в различни вестници, като уредник на музея на Дебелянов в Копривщица, като преподавател в ИЧС – София,  журналист във в. "Българска армия". Участва в сб. "Смяна 80" (1980), автор е на стихосбирките "Перо от огъня" (1989), "Черна кутия" (2000), "Единицата мярка" (2002), "Цветоглед" (2005) и "Опит за подсказване" (2009). Носител е на няколко национални литературни награди: "Димчо Дебелянов" (1975, Копривщица), "Яворов и ние" (1985, Поморие), "Магията Любов" (2001, Казанлък), "Мечти по лято" (2002, LiterNet), "Свищовски лозници" (2007, Свищов). Като изпълнител на авторски песни печели втора награда в Добрич (1988) и първа награда в Несебър (2002). Член на Съюза на българските писатели. Умира на 06.11.2020 г. в София.

Да пиша в минало време за Слави, толкова ми е криво…
Някъде 2002-2003 г. се зърнахме на живо в София и се посмяхме на дългогодишните патила пред издаването на дебютните ни стихосбирки. И няколко дни след това той ме покани на вечеря в закътано местенце около "Графа", пословично с превъзходната си кухня. Искаше жена му да чуе най-новите ми стихчета? Да си съпруга на поет ни е ясно каква жертвоготовност е, но се опитах поне веднъж тя да не съжали за това. Та така, едно е да те обсипват с комплименти със съмнителна искреност, а съвсем друго да те представят на най-близките си.
А силата на словото му е още една причина за Слави да се пише само В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ.
                                                                                                                        Александър Белчев



АМФОРА

В горчивата и сляпа кал -
забравено от бога място -
безпаметният съд лежал
сред дрипавите
водорасли.

Грънчарят е превивал гръб
над колелото седем дена,
за да извае тази плът
от глината
на своя гений.

Днес в мрежата на ориста
кънтящата ѝ раковина
раззина своята уста,
ухаеща
на мед и вино.

Науката ще се поти,
за да научи откъде е
открила в нейните черти
Елада, Рим или Никея.

А всички някой ден така
в смъртта дълбоко ще потънем…
С копнеж по нечия ръка,
която да прелисти дъното.




ИЗЛОЖБА НА ВОЕННИ ОТЛИЧИЯ

Парче метал.
Ръжда.
Незнайна участ
и епилог на лъскав ритуал.
Навярно висш
сановник го е връчил.
На някого,
по чудо оцелял.
Но можем ли
да променим съдбата?
Безропотно лежат в гнезда от плюш
сребро, желязо,
мед и бронз – с позлата,
бездънна чаша,
незаяждащ ключ…

Мундирите - навеки разкопчани,
съблечени,
скатани до един.
В пробитите с игла отляво рани
искрят кристалчета
от нафталин.
Войните са различни – като хората.
Заспиват мъртвите един до друг.
А после има
думата историята,
за да постави надписи и тук.
За нивите е все едно навеки
безславен ли е гробът или не.
Последен избор
имаш ти, човеко,
къде да постоиш на колене.




ДО ПОИСКВАНЕ

Някой трябва да каже
лошата новина.
Не може да го направи всеки.
Казват, който не е виждал стена,
той стигал далеко…

Кого да питаме?
Везна след везна
ни предлага на ъгъла вехтошарят.
В дъното на очите му – новина.
Но той никога
не я изговаря.

Колко песни изпяхме на тема стена!
Всеки свойта стена е понесъл…
Кой ще чуе
лошата новина,
ако пратеникът
                  сбърка адреса?

Някой пее
след лошата новина,
друг на лошата
новина не вярва.
„Просто нямам в торбата си такава везна!“ –
се усмихва
на ъгъла вехтошарят.

Очилата предпазват от ярката светлина,
с тъмнината свикват
                        очите накрая.
И какво ще стане
с лошата новина,
ако никой не я узнае?




БЕРМУДИЯ

Единственият път към тебе
е необятното море.
Трагичният
ще хвърли жребий
и вкъщи ще се прибере.

Опитоменият ще драска
край неизбежния прибой;
заплетен в китка водорасли,
подлецът
ще удави свой.

Захапал лакомо филия,
ще псува нищият човек
и ще разправя,
че се криеш
на дъното
                 на тоя век.

Страхливците ще се надлъгват:
акули,
               бури,
                            плитчини…
                            
А от бермудските триъгълници
ще идват лоши новини…

Но някой
котвата е счупил
и корабът му е на път.

Защото никой не е купен,
преди това да му втълпят.


Из „Перо от огъня“, Народна младеж (1989)




ЦВЕТОГЛЕД

Ако светът ти изглежда сив,
ако животът ти стане скучен,
ако просто не си щастлив,
ако вечно си вадиш поуки;

ако от розата махаш бодли,
ако на вятъра все се мусиш,
ако внимаваш да те боли
толкова,
колкото да не чувстваш;

ако се мъчиш да избереш
между полулъжи
и полуистини,
ако трепериш пред скъпа вещ
и чакаш само фатален изход;

ако не искаш да бъдеш пръв,
ако не можеш да си последен,
ако не бива да гледаш кръв,
ако не вярваш, че друг е предан;

бих те намразил ей тъй,
от раз,
че поминуваш без грам достойнство,
ако не бях като теб и аз,
ако не знаех,
че си ми двойник.

Но има изход,
има врата,
има вълшебства.
И те са зрими.
Че цветовете стават цветя,
щом ги наричаме с точно име.




ЖИТИЕ

Надживяхме големите гении –
галениците на славата,
само с няколко изключения,
потвърждаващи
правилото.

Всеки е батко
и даже чичко
на тия жреци на перото.
Имаме повече книжки
от Димчо.
И много здраве –
от Ботев.

Не сме участвали в смъртни
дуели.
Не сме водили
чета в сражение.
Не са ни клали.
Не са ни стреляли.
Не сме лудували в бдение.

Това е просто
законна даденост:
нови страсти и други тръпки.
Паднаха главите, готови
да паднат.
За нашите – лаврови кръпки.

Един-едничък трън ни убива,
щом седнем слова да мътим:
онези младоци
са още живи,
а ние
вече сме смъртни.


Из "Цветоглед", Сдружение „Словото“ (2005)

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево