Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПОД ИГОТО НА ЕГОТО"

ПОД ИГОТО НА ЕГОТО

Неда Антонова е писател, драматург и журналист. Родена е в Плевенския край, висшето си образование е получила в Санкт Петербург, работила е в списание „Отечество“ и в Художествената редакция на Военно издателство. Автор е на двайсет заглавия, някои от които преведени на френски, руски, чешки и полски. От 1989 г. живее в Търговище. Тя е единствената жена-носител на литературната награда "Златен меч." Текстовете са от новоизлязлата й книга „Под Игото на Егото“


*
След четиридесетата си година всеки човек сам е отговорен за лицето си. То е неговата биография. Така че истината е това, което хората виждат в момента, и всеки опит да се саморазкажа може само да влоши нещата.

*
Нищо не може да се измисли. Всичко или е било, или ще бъде – ние само долавяме неговия отзвук и го преразказваме. Затова вярвам, че измислиците предупреждават. Те са шепот от невидимия свят.

*
Животът е нашето късо пътуване от майчината утроба до утробата на земята, по време на което ние изплащаме натрапените от предците ни грехове и едва смогваме да натрупаме свои.

*
Човешкото съществуване ежедневно поскъпва, а човешкият живот ежедневно поевтинява. Днес да убиеш човека се оказва много по-евтино, отколкото да го нахраниш.

*
Колкото по-български, толкова по-световен. Какъв е смисълът да се опиташ да пишеш като французин или японец, щом знаеш, че нито ще бъдеш себе си, нито ще станеш другият. Дори при животните мелезите остават безплодни и не дават потомство. Пък и в литературата чистокръвната порода също е важна.

*
Ако иска да е полезен на обществото, писателят би трябвало да наблюдава случващото се от ложата – на еднакво разстояние от артисти и публика. Само така ще може да превърне злободневното в литература и като не взема страна, да каже цялата истина.

*
О, да! Ние всички мислим еднакво, но само ако мислим за различни неща.

*
Тези от нас, които са по мярка на своето време, рядко биват по мярка и на бъдещето.

*
Българинът е пресметлив и дребнав в дребното, но светъл и велик във великото. Той може да убие брат си за педя земя, а после да похарчи живота си за спасяване на полковото знаме.

*
Най-тежкият грях на човека е да подозира своя народ в нищожност. Изкупление няма.

*
С необходимостта от вяра се раждаме, а религията ни е натрапена поради съображения.

*
Преди да се помолиш, благодари. Благодари Му най-вече за онова, което НЕ ТИ Е ДАЛ. Защото, лишавайки ни от нещо, Бог ни предпазва от друго – по-лошо!

*
Митът е онова събитие, което се е случило само във въображението на народа, и той го разказва като действителна част от националната си история.

*
…любовта ни към Него е винаги споделена, а Неговата към нас – безусловна, винаги опрощаваща! Само Той ни обича такива, каквито сме!

*
Театърът. Отивам там, за да си пречистя душата и поне за малко да се освободя от себе си. Където театрите са празни, пълни са лудниците.

*
Старостта ли?! Благословено време, когато човек е свободен от въпроси, от дълг, от чувство за преуспяване… Каквото и да направиш – все ти отива. Като на дете.

*
Онова, което искам да видя, мога да си го измисля. А несъмненият факт, че моята измислица може напълно да се разминава с реалността, само потвърждава необходимостта ми да виждам реалността такава, каквато я мисля

*
Въображението е цвете, което най-добре разцъфтява върху сметището на фактите, защото само истината може да придаде на измислицата онази жизненоважна за нейния дух доза невероятност.

*
Обичам всички думи. Но има една, която преди време измислих в памет на Иван Антонов, мъжа, най-скъп на сърцето ми: рицарствен. Не стига, че рицар, ами и царствен. Има такива мъже, да знаете.

*
Онова, което искам да видя, мога да си го измисля. А несъмненият факт, че моята измислица може напълно да се разминава с реалността, само потвърждава необходимостта ми да виждам реалността такава, каквато я мисля.

*
Най-доброто у човека е направено от самота и любов. Самотата може да бъде рай, когато я търсиш, и ад – когато те търси. Особено ако те намери.

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево