Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПОМНЯ"

ПОМНЯ


Веселин Марчев
е роден на 22.03.1960 г. в Добрич. Има икономическо образование. Живее и работи в родния си град. Почти цялата му трудова кариера е като мениджър Човешки ресурси. Приятел на дружествата на писателите в Добрич, Варна, Бургас. А по-късно и член на Сдружението на писателите - Добрич. Има публикации в регионалния печат. Издал е книгата „Равновесие“ /поезия и разкази/ с редактори Камелия Кондова и Венцислав Славянов.


***

Ще забравя… Знам го.
Трябва да си спомен.
Ще забравя...
Няма да си в моя сън.
Дай ми време, за да се опомня,
да не ме изгаря сянката ти вън.

Ще забравя...
Само да преглътна
парещите устни, погледи, слова.
Ще забравя...
Само да отдъхна,
да заспя, без да те  зова.

Ще забравя…
Няма да те има
в залези, морета и сълзи.
Ще забравя...
Вече иде зима.
Спомени и сняг... вали, вали.




СЕЗОНИ

Стопи се потока жерави, очертан в синевата,
късото ми, неосъществено, разпиляно и забързано лято.
Неумолимата есен – сезон за изплащане на греховете,
трескаво брули пожълтелите изведнъж дървета.
И сред оголените прозрачни, студени клони
настървено, непременно иска да ме догони.
Предявената сметка е ясна, безчувствена и нелепа –
до дъно обрулване на косата, омекване на коленете.
И от красивите спомени един по един ще взема.
Късната есен, която внезапно се превръща в зима.




***

   На Краси Обретенова

Дали никога повече няма да видя
усмихнатите лица на моите приятели.
Може ли да са изчезнали напълно?
И макар мислите да се бавят,
усещам странна топлина отвътре.
Мога ли да чуя още веднъж
птицата която ме вика…
Нека ми бъде позволена още една любов
с която да споделя всичко.
Такава, която не и пука  как изглеждам,
а и пука за това, което съм
И какво е в  мен.
Вярвам, че  слънцето ще изгрее отново.
И знам, че ми е дадено време.
Да полетя с листата
и се търкалям с  есенния камък… надолу
А сърцето ми се уморява
Тъй както слънцето изстива
и живота, и вдъхновението.
Само споделеното остава...




ПОМНЯ
 
Сега мога да споделя всичко,
защото съм свободен
Не съм ли го казвал...
Целият ми живот беше забава.
С какво нетърпение се вкопчих в него, помня.
Обикалях много - с цял куп клоуни.
Видях много съдби и любови,
       имах своите възходи и  спадове,
       спомням си.
Сега мога да говоря за това,
защото съм свободен.
Но аз винаги ще бъда същия...
Да съм себе си е всичко, което мога да направя
мислих, че трябва да се споделя  с ближните,
Макар, че не винаги успявах,
помня.
Но,  ще продължавам  все така
защото нямам друг план.
Защото Свободата ме изпълва -
Да остана човекa, когото помня...


С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево