За художника Михаил Петков /1933 – 2015/

Изложба на Михаил Петков е подредена от 10 юни в Художествена галерия – Добрич. Авторът е сред ярките и значими представители на българската графика.  Роден на 28 април 1933 г. в Добрич, завършва Художествената академия в София през 1959 г., специалност „Илюстрация и графика“ в класа на проф. Илия Бешков. Тридесет и две години работи като художник в Българската национална телевизия. Създател е на телевизионната графика у нас и автор на емблематични за телевизията графични изображения като "По света и у нас", "Панорама", "Спортен екран". Участва в международни биеналета на графичното изкуство и в над 40 общи, национални и регионални изложби на графиката и илюстрацията, както и в представителни изложби на българско изкуство в Австрия, Германия, Япония, Индия, САЩ, Латинска Америка, Италия, Скандинавските страни, Франция, Полша, Русия, Унгария и др. Михаил Петков реализира четири самостоятелни изложби в страната и чужбина, като една от тях през 1996 г. в ХГ – Добрич. Член е на УС на СБХ, заместник-председател на СБХ и секретар на секция „Графика“. През 1978 г. е издадена монография за графичното му творчество.

Сред изявените и признати в цял свят български графици, Михаил Петков работи в една от най-трудоемките графични техники – мецотинто. Връщайки се назад в годините, той признава, че в началото високомерно отминава тази техника като остаряла, но с течение на времето отношението му се променя. Изследвайки особеностите на всяка от техниките, задълбочено вниква в графичните възможности на гравюрата върху дърво, линогрaвюрата, офорта и акватинта, накрая напълно се посвещава на мецотинто.
"Графиката е трудна работа, а аз съм се хванал с най-трудното в нея - техниката мецотинто. Приятелите ми смятат, че това е равностойно на мазохизъм. Аз пък им отвръщам, че то е част от мен." – споделя за себе си Михаил Петков.
Съхранявайки категоричността на рисунъка, характерна за раните дърворези, М. Петков надгражда и усъвършенства индивидуалността и разпознаваемостта на графичния си почерк, като изгражда с мекота и нежност линията и образите в мецотинто. Често комбинира техниките, усложнявайки възможностите им, умело борави с техния регистър, комбинативни, фактурни и ритмични разнообразия. Особената мяра и топлина в убедителната техническа вещина в графиките на Михаил Петков не оставят място за случайни попадения, а са реални измерения на богата графична култура.
Зад скромността и тишината на характера му, зад мълчаливото творческо постоянство, непреследващо шумния успех, всъщност кипи упорита и ревнива, болезнена и изтънчена любов към избраното изкуство.
"Каквото пожелаеш, можеш да го направиш. Но с много труд. Обработката на метала е сложна. Черният цвят е самата плоча, оттук нататък твоята работа е да я превърнеш в светлина" – разказва графикът.

В три знакови за творчеството му цикъла "Противопоставянето", "Отражения" и "In sacris" ("Mежду светините") Михаил Петков е закодирал свои философски внушения за живота и смъртта, за преходността на човешкото житие и "вечността" на изкуството. Особено интересен е цикълът "In sacris", за който художникът е вдъхновен от кощунствено посегателство върху Кремиковския манастир. В него работи с още двама колеги. Игуменката им показва всичко интересно в светата обител. "Някои от иконите бяха нацепени и си личеше, че не е от времето, а чисто механично, а други бяха с дупки. Оказа се, че през 1947 г. там е настанен военен щаб. През деня офицерите са на занятия, но вечерно време се забавляват, като стрелят по иконите. Избират си някои от изображенията на светиите и те им служат като подпалки за печките."
Михаил Петков забравя тази история, но през 1990 г. получава поръчка от англичанин да направи български икони. И тогава споменът за "ранените" икони се възражда в серия от 28-30 графики. Фрагментирани, насечени до неузнаваемост, графиките напомнят за "превратното минало" и непреходността на трайните човешки стойности.

Екипът на Галерията иска чрез изложбата творчеството на Михаил Петков, познато на колегите и ценителите на изкуството, да достигне и до широката публика. Представените в експозицията творби са гравюра върху дърво от ранния творчески период на автора, офорт, акватинта и творби изпълнени в сложната техника "мецотинто", отпечатани върху хартия "шине куле" и ръчно изработена от автора хартия. Двадесет от творбите са от фонда на галерията в Добрич, а останалите са от фондовете на галериите в  Шумен, Силистра, Каварна, на Галерията за графично изкуство – Варна, Исторически музей – Балчик; графики от личната колекция на семейство Йотови.


При откриването на изложбата, в залата е художникът Митко Събев, добър приятел на Михаил Петков. Те са съграждани, но се сближават в София, където четири години са в Управителния съвет на Съюза на българските художници, по времето на Борислав Стоев, а после работят рамо до рамо в секция „Графика”. Комшии са по вила на „Златна рибка” край Албена.
Ето какво си спомня Събев: „Ходехме си на гости ден през ден и бяхме много близки. Той е градски човек, прекара живота си в София и за него основното бе работата му. Изключителен художник. Тих, не много приказлив, но разсъждаващ много умно, което му помагаше в работата, защото в графиката трябва да се трудиш всеки ден, но изисква и много мислене, за да изпълниш тези нежни неща. Велико изкуство, тя е основата, от нея са тръгнали големи художници като Дюрер, Рембранд, Гоя…
Михаил помогна на много колеги да станат членове на Съюза на българските художници. Работеше и със Стефан Марков, друг голям български график. Първите години на „демокрацията” у нас след 1989-а, бяха гладни години за художниците. Аз по това време бях в Германия и съм продавал техни работи, защото кризата бе голяма.
Техниката, на която се отдаде - мецотинтото е много трудна, гравира се със специални инструменти върху метална плоча, комбинира се с други похвати. Той бе толкова навътре в материята, че съм го съветвал да напише книга за познанията си, но той отвърна, че не умее да пише, по-добре е да прави това, което може. Беше скромен, но в произведенията му всеки може да види неговата вътрешна душевност, изказа му. Целият автор е там.
Изложбата в Добрич съдържа малка част от нещата му. Вижте уникалния портрет на Йордан Йовков! Помня и едно негово блестящо изпълнение на Болата с бреговата ивица в цвят! Той е абсолютен график. Жалко, че си отиде много рано...“


В монографията си „Михаил Петков“ проф. Петър Чуховски пише:

„Първите прояви на неговия талант бяха сравнително скромни – говоря за студентските години на художника, когото познавам от това време, и в „ползотворното“ преминаване на които години съм взел и аз някакво, предполагам положително, участие. Тази, в това число и човешка скромност, не попречи на Михаил Петков да изпревари далече някои свои колеги, на пръв поглед с много повече възможности, тъкмо защото същността на таланта се съдържа не главно в природната даденост на възможността да се рисува, а в потребността да се рисува, в принадлежността, в причастието към изкуството.“

 „Овладяването на графичните техники, в класическата им стройност, както са завещани от традицията, и особено овладяването на техните модерни модификации и многолика комбинаторика, не е възможно без продължителен експеримент в пълния творчески и в точния научен смисъл. Това е не само една непонятна за зрителя алхимия, а много сложна изстрадана втора природа, която се придобива чрез неимоверно число „убождания“, но не може да се предаде на друг; тук графикът усвоява онези навици и точни попадения, които понякога не може да обясни, макар и да ги владее… Михаил Петков е един от типичните и добрите наши експериментатори в модерната ни графика, техническите опити на когото често са налагали своето безспорно провокиращо присъствие.“

„Главно място в сюжетно-тематичния кръг на Михаил Петков заема пейзажът. Тук има място архитектурният пейзаж, предимно от нашите стари градове, тук е и серията морски сюжети. Съвсем друг смисъл има съвременният пейзаж, градският пейзаж, както и различни други „обекти“ са с по-друго настроение, общо взето, с по-тежко внушение. Специално се отличава индустриалната тема. В няколко серии графични композиции съвсем свободно се интерпретира структурата и ритъма на индустриалните форми – опит, правен от мнозина и получил тук все пак някаква оригинална стойност. Съвременният пейзаж често пъти прераства в графични обобщения с особено музикална ритмика, подсказана донякъде и от комбинаториката на техническите средства; тези графични обобщения на визуалния свят са изразени предимно чрез извеждане на формата и композицията до пластически стойности, близки до откритията на абстракционизма, но това е направено с много топлина, мярка и с убедителна техническа вещина.“

„Той вниква дълбоко в особеностите на всяка техника, а често и комбинира техниките, усложнява техните възможности, борави с техния регистър, употребява модерни технически способи и маниери, умело търси фактурни и ритмични разнообразия. Също така широко използва цвета в графиката, но не предимно като „цветна подложка“, „втори цвят“ или елементарно колориране. Той винаги прави опит да внесе в композицията особен за нея цвят с определена топлинна стойност и дълбочина, цветът като графичен тон, включен в общия ритъм, без който композицията не може и с който тя „предварително“ е замислена.“


Самостоятелни изложби Михаил Петков има през 1969 в Краков; 1994 – Париж; 1996 – Добрич; 1997 – София.
Участва в Международни изложби и биеналета на графиката: 1967, 1973, 1978 – Сао Паоло; 1971, 1973, 1975, 1981, 1993 – Любляна; 1972, 1976, 1982, 1994 – Краков; 1974 – Фрехен /Германия/, Фредрикщад /Норвегия/, Сеговия/Испания/, Молюс /Франция/, Гренхен /Швейцария/; 1976, 1980 – Биела /Италия/, 1980 – Бари, Сан Франциско; 1981 – Баден Баден, Хайделберг, Варна; 1982 – Брадфорд; 1983 – Йокохама; 1984 – „Есенен Салон“ Париж; 1985 – Белгия, „Интерграфик“ /Германия/; 1987 – Монако, Вашингтон; 1990 – ЕКСПО `90 Барселона; 1993 – Европейски парламент, Страсбург, Маастрихт /Дания/, Марибор; 1994 –Делхи /Индия/, ЮАР, Филаделфия /САЩ/, Португалия, Германия; 1998 – Европейски парламент, Страсбург, Брюксел;  2001 – София и мн.др.

Награди: 1985 от Биенале в Краков /Полша/; 1985, 1991, 1995 – Международно биенале – Варна и конкурсни изложби в България; 1988 – Годишна награда на СБХ за графика; 1993 – „Есенен салон“ София /България/; 1997 – Министерство на културата за принос към българската култура; 1999 – Награда на СБХ за цялостно творчество.

Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия – София, Софийска градска художествена галерия, много градски галерии в България, Художествен музей „А.С.Пушкин“ Москва, Музея за модерно изкуство в Норвегия, галерии в САЩ, Бразилия, Япония, Италия, Франция, както и много частни колекции в България и в чужбина.

(Материалът е подготвен със съдействието на екипа на Художествена галерия – Добрич. Благодарност към Венета Велева)