Димитър Воденичаров е роден през 1957 г. в полите на Македония, Огражден планина. Тютюнопроизводител, културтрегер, офицер в МВР, двокат.  Той е автор на книгите: „Един такъв живот“/1993/, “Чичок“/1996/, “Яшмак и тамян“/1997/, “Илия и ...тия/1998, единствен фразеологичен роман в българската литература/, "Край Босфора и по-нагоре“/2000/, “Балканджи Йов“/2001/, “Бавни дъждове над София“/2004/, “Капалици“/2007/, “УЖ“/2020/.
Книгите му трудно могат да бъдат обхванати в традиционните жанрови рамки, преливат при допира една в друга, сменят многократно начина на изказ и настроенията си, за да изведат на преден план дълбоките пластове на българския начин на мислене, обхванати между сътворението на света и сетният ден. Особено високо ценен в българските общности по света. Може би, защото „носи думи за огрев“. Предлагаме ви три сатирични разказа от последната му книга „УЖ“.



СЛЕПИЦАТА ТЯ

    Колко много хора си живеят охолно поради липса на доказателства!
Но идва миг, всичко е под пара. Рицарите на плаща и кинжала са на крак, пиле не може да прехвръкне, питат само къде е гръбнака на престъпността, за да го счупят. Няма да им мигне окото, лошите са натикани  в ъгъла, ще им вържат ръцете.
    Око за око, зъб за зъб! Звезден миг. Бягайте, змии и гущери, че иде Дели Марко с топуза!
  Леко! По-леко! Поемете глътка въздух. Казвам ви го аз, един стар съдия. Ще ви го кажа, защото не могат да ме сменят. По Конституция - съдиите и половите органи са несменяеми.
  Ден до пладне е всичко. Вместо пушек да се вдига, мъгла започва да се стеле. След пладнето едните отиват по дяволите, другите - накъдето им видят очите. На теб  вече са ти плюли на фасона. Идва розово безгрижие. Правят се на дръж ми шапката, дрехите им били отеснели, но поне хвърлили камък в блатото.
   Всичко е хаос, само престъпността е организирана. Органите следят за реда, тях безредиците не ги интересуват. Те вече пренасочват сили и средства в други направления, защото борбата с малките кражби е безсмислена, а борбата с големите кражби - мислена.
   А за теб мълчанието е злато. Не коментирай неведомите им пътища господни. Ти просто наливай пари, недей да теглиш чертата. Може в къщи нищо да не е останало, с трън да завъртиш, да няма какво да закачиш. Прояви обаче добра воля, стъпи си на краката. Берекетът идва тепърва, през праговете ти  ще прелива. Тия дни ще имаш от пиле мляко. И обеца на ухото - да знаеш, че покажеш ли пръст, цялата ръка отива.
   Защото всички  те са от един цирк и си знаят номерата.
   А аз, както вече казах, съм стар съдия. Прилагам  по-мек член, особено за разкаяли се престъпнички. Затова знам: Истината, само истината и цялата истина са съвсем различни неща.
   Сляпата Темида трябва да се води за ръка. Това произтича от факта, че най-често използваните части в нашето законодателство са неговите дупки. Иначе съдилищата у нас са справедливи. Ако не си виновен, няма да ти дадат много.
   Вчера един подсъдим ми писал: ”Господин Съдия, казаха ми да вървя по дяволите и идвам направо при вас. Явно съм бил пиян, господин Съдия, когато съм се женел, защото съм крещял, че не ме е страх нито от жена ми, нито от тъща ми. А сега искам да се разведа с жена ми, господин Съдия, защото когато се прибрах вкъщи, тя беше в леглото с любовника си и ми каза високо: ”Учи се, глупако, как да любиш жена си!” Глупак ще ме нарича мене тя пред човека?! Разбрах вече, че мъжката глупост не може да бъде причина за развод, но причина за брак - да.
                        С уважение:ДТи Б.ВГЗ – ПДРСТ!”
  Това, последното, е съкращение само от приличие. Всеки може да го разшифрова.На някакъв недоволен, дори да не е женен, видът му си е жалък. Бил женен, а не научил, че думата на мъжа е закон, а думата на жената е поправка в закона. Осъдиш ли го, ще иска да бъде затворен в укрепена килия, защото стрелял по тъщата, но не я улучил.
   И само ще пита: По кой закон ще ме обесите? Ще те обесим по закона за земното притегляне, моето момче. Не ми досаждай, благодарен бъди. Добре е да имаш много, още по-добре е да имаш още повече, а най-добре е да не те хванат. Откраднал си  един хляб и те осъждам, а след това всеки ден ще ти  дават по един хляб безплатно, че и чорба има. Но ако ме нервираш, в присъдата ще  пише тъщата задължително да ти идва на свиждане. Тази част от наказанието най-тежи, а?
  Ще те пусна, добре, но не разказвай: Бях в затвора за подкуп, бързо ме пуснаха…заради същото. Не забравяй: Тези, които крадат много, трябва да контролират тези, които крадат малко, за да не крадат много. Разликата между големите и малките крадци е в това, че големите крадци ги съдят, а малките крадци ги осъждат.  На мушката са винаги мушички.
  Сега ще ти покажа как се решават дела ефективно.
   Да-а. Съдът разгледа всички доказателства и се насочва към материалните оферти. Подсъдимият има алиби и то във валута. А, както се знае, блага сума железни врата отваря. В този смисъл, не е беда, че, ако пропуснем нецензурните изрази, не каза нищо. Откраднал е и пари, и скъпоценности. Нормално, щастието не е само в парите.
    Няма да можем да го осъдим на  затвор обаче, докторът му забранява заседнал начин на живот.




ВЕЗДЕСЪЩИЯТ ТОЙ

    Аз съм адвокат, уста със животоподдържаща система.
    Лоши хора, загрижени за адвокатите, казват, че идеалното тегло за адвокат било килограм и половина, включително урната. Това идва  след приказката за разликата между лука и адвоката, според която, когато режеш адвокат, не плачеш.
   Други задават невинния въпрос: ”Знаеш ли какво означават 200 адвокати на дъното на морето?” .И веднага си отговарят: ”И аз не знам, но е едно добро начало”.
   Трети уточняват времево, че за разлика от адвоката вампирът пие кръв само нощем. Дори бащата на кърлежчето дава съвет на малкото кърлежче относно интензитета на наш гръб: ” Малко мое кърлежче, татковото, пий кръвчицата на човека бавно и полека, не я изпивай изведнъж, ние сме кърлежи, не сме адвокати”.
    Четвърти възнасят до небесата дори невинността на проститутката/?!?/, защото, за разлика от адвоката, тя спирала да те клати, когато умреш.
    А върхът на злостта е един тигър, който  вървял след друг тигър и му облизал задника, за да си оправи вкуса, тъй като току-що бил изял един адвокат.
   Приказки, приказки на едро. Все от  хора, пропуснали възможността да си държат устата затворена, за да не утежняват положението си сами. На този свят, изглежда, само комарите разбират адвоката. Те не хапят адвоката, защото не са канибали. И само акулите  не нападат адвокати. От професионална солидарност.
   Пък светът си върви. Децата, които не идват, когато бъдат повикани, ще станат лекари. Децата, които идват, без да са повикани, ще станат адвокати.
   Но, все пак, лошо стана, господа! Враговете ни са положили  много усилия за разкриване на обективната истина и резултата не е далече от истината. Заради някакви си  99 % от адвокатите на останалите им излезе лошо име.
    И защо? Защото ние сами се теглим надолу. Единият адвокат казал на другия, че е лъжец. Вторият адвокат отвърнал, че първият пък е мошеник. След като адвокатите се идентифицирали, е нормално съдията да даде ход на делото.
   А един адвокат страда наистина. Мръзне буквално. Адвокатите си прибират ръцете в собствените джобове едва при минус 80 градуса. Но никой не пита през това време как стоят нещата, когато фъфлещ адвокат разпитва заекващ свидетел пред недочуващ съдия. Кажете ми, кой фино и убедително ще каже: ”Вярно е, господин съдия, вярно е, че моят клиент, обвиняем от вас, е убил майка си и баща си. Но моля да проявите снизхождение към едно вече кръгло сираче…”
    Няма друг такъв, толкова широко скроен, човек.
    Намират се все такива, дето ще кажат: „ - Господин съдия, явявам се сам, защото адвокатът ми, като разбра, че наистина не съм откраднал парите, ме напусна”. Напуснал го. А самият този клиент не говорил от години с жена си, не за друго, а за да не я прекъсва. Междувременно три пъти  влизал в  магазин за рокли. Първият път откраднал рокля за жена си, след това два пъти влизал, за да я сменя, тъй като несекващата госпожа имала забележки по дрехата.
   Такъв клиент знае само да си извади болката на показ, той не разбира защо ти му вадиш член! Той не е една Ева, ако си спомняте Библията. Адам е бил прикрит с някакво си малко листо, Ева махнала листото, не издържала и вкусила греха. Но какво искате от една слаба и доста изгладняла жена. Нейната  молба трябва да  бъде уважена, съжалена и удовлетворена.
   А такъв не заслужава снизхождение. Разводът бил много скъп, двойно по-скъп от бракосъчетанието. Вярно е, драги, но и удоволствието е двойно. При това, нищо няма да ми дължите после, защото ще ми платите предварително.
   Глобално погледнато, адвокатът би убил човек заради Нобеловата награда за мир. Адвокатите мечтаят справедливостта да възтържествува, но законът ги задължава да обжалват. Щял да  дойде Страшният съд, адвокатите имат готовност да  обжалват и него. Адвокатът лъжел, само ако му мърдат устните. Не, дори и тогава адвокатът чете Библията на глас, не за да търси успокоение на душата, а да търси вратички в Договора.
    А ти, Клиенте мой, ти да не се уплаши от толкова много параграфи, членове и букви? Съдията  просто искаше да ти каже, че те осъжда на доживотен затвор. Осъдиха те на доживотен затвор, вярно, но успях  в молбата си да ти се приспаднат  трите месеца на предварителния арест. Съдията те праща на електрическия стол.И тука, след ходене по мъките, мой човек, пак имам  добра вест за теб. Успях да намаля волтажа.
   Защитавах те до последната стотинка. Сега се обръщам към съдията:
-    Господин съдия, моля да оправдаете моя клиент.Той не може да носи наказателна
отговорност. Самият факт, че се е обърнал именно към мен, за да поема неговата защита, доказва неговата пълна невменяемост.

В ЗАТВОРА ПОПАДНАЛ НА…

    Вече знам какво да говоря. На всички  ще кажа, че Господ е откраднал реброто на Адам, за да създаде Ева. Това показва, че кражбата не води до нищо добро.
    Казват, че съм осъждан многократно, а аз съм просто колекционер на присъди. Опитах се да стана друг човек, но веднага ме осъдиха за подправка на документи.
   Бях в компания с неясни последици. Намерих село без кучета. Препикавах закона. Продавах долари на цена, по-ниска от производителя. Заменях всичко, което имам, срещу всичко, което нямам. Внушавах страх.
  Така напълних  джобовете.
  Всичко вървеше, но ми го измъкнаха изпод носа. Човек се подхлъзва на гладък камък. Изгубих почва, извиха ми ръцете. Хванаха ме по долни гащи. Сковаха ми волята и им дойдох тука на крака. Сега тежко бреме нося. Набиват ми обръчите.
   Иначе тук е добре, мила жено. Майка плаче, грамофон свири. И в затвора е като вкъщи - не можеш да излизаш и храната една никаква. Но поне не ме карат да мия чиниите. Ама ме хвана вече съклет, горя от желание, искам да ближа не стари рани. Специално ти благодаря и за малката пила, дето ми беше сложила в кекса. Сега имам най-добрия маникюр в килията.
   Тук, в килията, има един, дето са го осъдили да плаща издръжка на три деца, а нито едно не е негово. Само защото жена му го мразела тъй, както мразела греховете си. Вътре съм, казва той, само защото не ме пускат да изляза.
    Втория съкилийник е осъден за убеждения. Убеден бил, че охраната на банката спи. Не го е страх от нищо, разбивал каси. Страх го било само касата да не се окаже празна.
    Третият колега  пък избяга от затвора, за да се ожени. Каква странна представа за свободата.
    Последният не може да избяга, ама е най-най. На 86 години е. Самата суета. На юбилея му миналата година се запалили едва половината от свещите, но такава жега станало, че всички гости припаднали. А моят човек лежи вече една година, но не заради жегата, а за изнасилване. Обвинението така го поласкало, че сам се признал за виновен.
   Пък по коридорите ходи един съвсем гламав, само крещи, че е директорът на затвора. Започнал от прост затворник и направил кариера. Колко му трябвало на човек -ограничено пространство и излишък на време. Горещо моли, ако има осъдени на смърт и ги питат за последното им желание, да искат да се повишат заплатите на надзирателите. И неговата. А това предизвиква бурен смях във всички килии. И викове, че ще искат на електрическия стол надзирателите да ги държат за ръка.
    Така е, затвор и просешка тояга всекиму приляга. Хората ги събират белезниците, но ги притискат до стената. В капан съм. Затова сега се надявам на светлина в тунела, за да се дълбае по-лесно. Вече съм затънал до шия. Паднало ми е равнището. Стиска ми още, само защото не искам да се намирам натясно. Толкова много искам – накъдето ти видят очите.
   А? Какво ще кажеш? Навън?! Ех…
  Но знам, че ще дойдеш на свиждане и ще ти кажат: Вашият осъден излезе, преди да му изтече присъдата. Обадете се пак след месец-два. Затова си мълча и не вярвам много на приказките, че жена и закон не могат да съществуват само с един член.
   И преди да заспя, си мисля за теб.
   Трудно заспивам, затова броя овце.