НИЩО ЗА ДЕКЛАРИРАНЕ
Марин Бодаков (1971, Велико Търново) e автор на 8 стихосбирки, последната от които е "Мечка страх" (2018; Фабер & ДА). Щатен преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор литература на вестник "Култура" - от 2000 г. до ликвидирането му. Съдружник в "Точица", издателство за детска образователна книжнина. Отиде си на 8 септември 2021.
"Десетина дни преди тази дата го поканих да изпрати стихове за списанието. Изпрати, но ми се сториха малко и го помолих за още две-три. Отвърна, че по-трудно пише, но изпрати още три. В писмото си с лека ирония отбелязваше, че не го канят да публикува в Търново, откъдето е, а е получил покана от Добрич, откъдето е жена му: „от където е жената, оттам е и родата“. Отговорих му, но той повече не ми писа. Малко по-късно научих за кончината му. Мир на душата му!" /Сашо Серафимов/
ОЩЕ ВИЖДАМ ДЪХА ТИ
Иглолистните са зелени,
широколистните са оранжеви и червени;
облечен съм неподходящо.
Понякога те настигам,
разменяме незначителни думи по текущата работа,
с теб съм по-умен от обичайното.
Бузите ти са все по-хлътнали,
крачолите ти се ветреят,
понечвам да посоча с ръка накъде изчезваш -
и безпомощно я връщам.
СТРАХ
променлив брой,
в различна последователност, всеки ден
назовавам измръзналите пламъчета с човешки имена;
понякога размесвам, без да ща, сричките
върху оградата на черквата чета:
“почина цирковият клоун...”
ТРОЛЕЙ 2
На съседната седалка
един 3-4 годишен ангел с ушанка
вече няколко спирки задава въпроса:
Тати, защо няма да говориш с мен?
Тати, защо няма да говориш с мен.
Тати, защо няма да говориш с мен.
После опира чело в стъклото - и така хилядолетия.
Идва тяхната спирка,
тате подава безмълвно ръка - и слизат.
Аз и, с извинение, човечеството,
си оставаме по местата.
ПРИЯТЕЛСТВО
Басейн се пълни от две тръби.
Ако първата работи 2 часа,
то тя ще напълни третината от басейна.
Втората може сама да го напълни за 3 часа.
За колко часа, ако двете тръби се пуснат заедно,
ще напълнят със зеленина
басейна на пролетта.
СЪБОТА СУТРИН В ЦЕНТЪРА
Внимавам да не я настигна:
пред мен по тротоара крачи Офелия,
бута бебе в количка.
ТРИ ДЕЙСТВИЯ И ЗАВЕСА
Нужен ми е шнорхел.
Никой не му отговори.
Той изтри написаното.
НЕУСПЕШНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Просто трябва да мине достатъчно време,
за да може производственият брак
да постъпи в музея като скъпоценен експонат.
Трите неизбърсани капки вода,
които се плъзват надолу по задъхания човешки гръб,
нямат този шанс.
***
Сражението на лицето:
изпод кожата картечници и алебарди,
боздугани и минохвъргачки,
торпеда, произведени от очите на луксозен курорт,
сменил неведнъж името и държавата си,
чугунени морски оръдия, зенитни установки, каменни ядра…
Всичко е в пълна изправност,
само походната фурна е съборена.
***
На каменния под чиния
с няколко тежки чепки тишина,
най-проста бяла чиния.
Октавиан,
който някога е унищожил това селище,
го е преименувал на Неблагодарна младост.
Според други - живот.
Чинията се опразва,
после я обръщаме на масата.
После се пълни с морска вода.
***
Угасва.
Един мъж
с вид на академичен преподавател
навлиза във водата.
С уверени движения придърпва шамандурата,
излиза, прибира я в раницата си,
няма да се върне никога.
Това е предпоследният остров.
Но ние вече бяхме на последния.
И НИЩО ЗА ДЕКЛАРИРАНЕ
Какво ще стане с книгите ни.
Не с написаните от нас, а с другите.
От кой старчески дом ще политнем.
В момчето
от проверката за вещи,
забранени за транспортиране на борда,
разпознах свой покоен приятел.
Свой последен, единствен приятел.
- Минавай!
"Десетина дни преди тази дата го поканих да изпрати стихове за списанието. Изпрати, но ми се сториха малко и го помолих за още две-три. Отвърна, че по-трудно пише, но изпрати още три. В писмото си с лека ирония отбелязваше, че не го канят да публикува в Търново, откъдето е, а е получил покана от Добрич, откъдето е жена му: „от където е жената, оттам е и родата“. Отговорих му, но той повече не ми писа. Малко по-късно научих за кончината му. Мир на душата му!" /Сашо Серафимов/
ОЩЕ ВИЖДАМ ДЪХА ТИ
Иглолистните са зелени,
широколистните са оранжеви и червени;
облечен съм неподходящо.
Понякога те настигам,
разменяме незначителни думи по текущата работа,
с теб съм по-умен от обичайното.
Бузите ти са все по-хлътнали,
крачолите ти се ветреят,
понечвам да посоча с ръка накъде изчезваш -
и безпомощно я връщам.
СТРАХ
променлив брой,
в различна последователност, всеки ден
назовавам измръзналите пламъчета с човешки имена;
понякога размесвам, без да ща, сричките
върху оградата на черквата чета:
“почина цирковият клоун...”
ТРОЛЕЙ 2
На съседната седалка
един 3-4 годишен ангел с ушанка
вече няколко спирки задава въпроса:
Тати, защо няма да говориш с мен?
Тати, защо няма да говориш с мен.
Тати, защо няма да говориш с мен.
После опира чело в стъклото - и така хилядолетия.
Идва тяхната спирка,
тате подава безмълвно ръка - и слизат.
Аз и, с извинение, човечеството,
си оставаме по местата.
ПРИЯТЕЛСТВО
Басейн се пълни от две тръби.
Ако първата работи 2 часа,
то тя ще напълни третината от басейна.
Втората може сама да го напълни за 3 часа.
За колко часа, ако двете тръби се пуснат заедно,
ще напълнят със зеленина
басейна на пролетта.
СЪБОТА СУТРИН В ЦЕНТЪРА
Внимавам да не я настигна:
пред мен по тротоара крачи Офелия,
бута бебе в количка.
ТРИ ДЕЙСТВИЯ И ЗАВЕСА
Нужен ми е шнорхел.
Никой не му отговори.
Той изтри написаното.
НЕУСПЕШНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Просто трябва да мине достатъчно време,
за да може производственият брак
да постъпи в музея като скъпоценен експонат.
Трите неизбърсани капки вода,
които се плъзват надолу по задъхания човешки гръб,
нямат този шанс.
***
Сражението на лицето:
изпод кожата картечници и алебарди,
боздугани и минохвъргачки,
торпеда, произведени от очите на луксозен курорт,
сменил неведнъж името и държавата си,
чугунени морски оръдия, зенитни установки, каменни ядра…
Всичко е в пълна изправност,
само походната фурна е съборена.
***
На каменния под чиния
с няколко тежки чепки тишина,
най-проста бяла чиния.
Октавиан,
който някога е унищожил това селище,
го е преименувал на Неблагодарна младост.
Според други - живот.
Чинията се опразва,
после я обръщаме на масата.
После се пълни с морска вода.
***
Угасва.
Един мъж
с вид на академичен преподавател
навлиза във водата.
С уверени движения придърпва шамандурата,
излиза, прибира я в раницата си,
няма да се върне никога.
Това е предпоследният остров.
Но ние вече бяхме на последния.
И НИЩО ЗА ДЕКЛАРИРАНЕ
Какво ще стане с книгите ни.
Не с написаните от нас, а с другите.
От кой старчески дом ще политнем.
В момчето
от проверката за вещи,
забранени за транспортиране на борда,
разпознах свой покоен приятел.
Свой последен, единствен приятел.
- Минавай!