ПОДЗЕМНА ДЪРЖАВА
Кольо Димов Чалъков е роден на 10.12.1941 г. в село Бежаново, област Добрич. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Печата стихове, афоризми, хумор в местния и националния печат.
Издадени книги: „Фитил за подпалвача” (сатира, 1993), „Утре е празникът” (лирика, 1999), „Упование” (лирика, 2000), „Афоризми, епиграми, стихотворения” (сатира, 2001), „Копнеж за лято” (лирика, 2003), „Вяра” (религиозна лирика, 2005), „Добре дошли в деня” (стихове, 2006), „Кокичета пробиват ледовете” (стихове, 2006), „Говоря на шапката си” (хумор, 2006), „Живея с ръка на сърцето” (стихове, 2008), „Благоухание на свобода” (лирика, 2012), „Да съживим живота” (стихове, 2013).
Умира на 29.09.2013 г.
ПРИНЦИПНОСТ
Не пожали усилия,
наруши си покоя –
разгони ми фамилията
и назначи своята.
ОБЕЩАНИЕТО НА ЖАБАТА
Ако ме подковете,
ще ви призная за поети.
КУРОРТНА
След всичко пито и платено
разбра: морето е солено.
ГЛАСНОСТТА НА ШЕФА
Имаш, имаш право…
да ми викаш „Браво! “
ЕКОЛОГИЧНА
Нали воюваме със разсипията
и здраво да опазиме средата си,
изсякохме гората за хартия,
на нея пишем¬: „Не сечи гората!“
ПОКАЗАТЕЛ
От вихрушката на дните
съм едно разбрал:
който хвърля прах в очите ни,
ще ни прави кал.
КОНСТАТАЦИЯ
Ляха се и днес се леят кърви,
че от жаждата за власт увлечен,
всеки втори иска да е първи,
първият пък иска да е вечен.
ЗАТВОРЕНИТЕ ВРАТИ
Моят вик не ги смути,
гордо те ми отговориха:
- Ние, задните врати,
сме за предни хора.
Из „Фитил за подпалвача“ (Издателска къща „Няголова“ 1993 г.)
С МИСЪЛ ЗА ПРОТИВНИКА
Открил от доброто в тебе зрънце
и доброто ти пожелал,
аз дарявам ти моето слънце,
ти замеряш ме с буци кал.
И с ненавист неимоверна,
и с удивителен хъс,
казваш на бялото черно –
слагаш тежест връз моя кръст.
И удряш жестоко, коварно,
и не питаш дали боли...
Изказвам ти благодарност –
тъй моя характер кали.
Няма как – кръста ще нося
със сълзи солени и труд.
Но защо ти, духовно босия
ме учиш да ходя обут?!
И няма да ме препъне
камък, на пътя ми спрял.
Аз пътя, осеян със тръни,
до билото ще извървя.
Аз тръните вред ще очистя –
да не клъвнат твоите пети,
че по пътя към истината
да тръгнеш и ти.
ПАРИТЕ
Нямат ум,
а им се кланяме.
Нямат власт,
а ни владеят.
Не са мъдри,
а ги почитаме.
Нямат сърце,
а ги обичаме.
Безноги са,
а вървят навсякъде.
Не са Бог,
а им се кланяме.
На вечния идол
пренасяме в жертва
живота си.
ВЕЛИКАНИ – ДЖУДЖЕТА
Бях малък, но запомних това
като урок:
щом стъпех на татковата глава,
ставах по-висок.
Но без да имат
някакви заслуги,
този факт знаят
и много други.
Нали и те
са били ученици,
знаят това
и всички политици.
Те хитро търсят
и намират сгода
да стъпят
върху главата на народа.
Така изглеждат
внушителни, високи –
но само докато им
изтече срока.
А после виждаме
от смут обзети:
духовният им ръст
е на джуджета.
ПОДЗЕМНА ДЪРЖАВА
Живее под земята от слънце неогрявана
властва си ламята в подземната държава.
Работи с несмутимо упорство и амбиция.
Къртици тя си има във горната полиция.
Със слънцето се бие и злото я сплотява –
тя иска да надвие надземната държава.
От горната тя смуче и сокове, и сила –
тече надолу ручей с блага във изобилие.
Укрепва тя и с времето без суетня и врява
коварно ще превземе надземната държава.
Това отдавна знаем, говорим: „Не дай, Боже!”,
но щом стоим и траем напълно е възможно.
Тогава гладни, бледи, ще ближем с вопли раните.
След нейната победа ратаи ще и станем.
Ще вдигне тя в омая глава с дебела гуша.
А ние ще се каем за свойто равнодушие.
Из „Подземна държава“ (неиздадена)
Издадени книги: „Фитил за подпалвача” (сатира, 1993), „Утре е празникът” (лирика, 1999), „Упование” (лирика, 2000), „Афоризми, епиграми, стихотворения” (сатира, 2001), „Копнеж за лято” (лирика, 2003), „Вяра” (религиозна лирика, 2005), „Добре дошли в деня” (стихове, 2006), „Кокичета пробиват ледовете” (стихове, 2006), „Говоря на шапката си” (хумор, 2006), „Живея с ръка на сърцето” (стихове, 2008), „Благоухание на свобода” (лирика, 2012), „Да съживим живота” (стихове, 2013).
Умира на 29.09.2013 г.
ПРИНЦИПНОСТ
Не пожали усилия,
наруши си покоя –
разгони ми фамилията
и назначи своята.
ОБЕЩАНИЕТО НА ЖАБАТА
Ако ме подковете,
ще ви призная за поети.
КУРОРТНА
След всичко пито и платено
разбра: морето е солено.
ГЛАСНОСТТА НА ШЕФА
Имаш, имаш право…
да ми викаш „Браво! “
ЕКОЛОГИЧНА
Нали воюваме със разсипията
и здраво да опазиме средата си,
изсякохме гората за хартия,
на нея пишем¬: „Не сечи гората!“
ПОКАЗАТЕЛ
От вихрушката на дните
съм едно разбрал:
който хвърля прах в очите ни,
ще ни прави кал.
КОНСТАТАЦИЯ
Ляха се и днес се леят кърви,
че от жаждата за власт увлечен,
всеки втори иска да е първи,
първият пък иска да е вечен.
ЗАТВОРЕНИТЕ ВРАТИ
Моят вик не ги смути,
гордо те ми отговориха:
- Ние, задните врати,
сме за предни хора.
Из „Фитил за подпалвача“ (Издателска къща „Няголова“ 1993 г.)
С МИСЪЛ ЗА ПРОТИВНИКА
Открил от доброто в тебе зрънце
и доброто ти пожелал,
аз дарявам ти моето слънце,
ти замеряш ме с буци кал.
И с ненавист неимоверна,
и с удивителен хъс,
казваш на бялото черно –
слагаш тежест връз моя кръст.
И удряш жестоко, коварно,
и не питаш дали боли...
Изказвам ти благодарност –
тъй моя характер кали.
Няма как – кръста ще нося
със сълзи солени и труд.
Но защо ти, духовно босия
ме учиш да ходя обут?!
И няма да ме препъне
камък, на пътя ми спрял.
Аз пътя, осеян със тръни,
до билото ще извървя.
Аз тръните вред ще очистя –
да не клъвнат твоите пети,
че по пътя към истината
да тръгнеш и ти.
ПАРИТЕ
Нямат ум,
а им се кланяме.
Нямат власт,
а ни владеят.
Не са мъдри,
а ги почитаме.
Нямат сърце,
а ги обичаме.
Безноги са,
а вървят навсякъде.
Не са Бог,
а им се кланяме.
На вечния идол
пренасяме в жертва
живота си.
ВЕЛИКАНИ – ДЖУДЖЕТА
Бях малък, но запомних това
като урок:
щом стъпех на татковата глава,
ставах по-висок.
Но без да имат
някакви заслуги,
този факт знаят
и много други.
Нали и те
са били ученици,
знаят това
и всички политици.
Те хитро търсят
и намират сгода
да стъпят
върху главата на народа.
Така изглеждат
внушителни, високи –
но само докато им
изтече срока.
А после виждаме
от смут обзети:
духовният им ръст
е на джуджета.
ПОДЗЕМНА ДЪРЖАВА
Живее под земята от слънце неогрявана
властва си ламята в подземната държава.
Работи с несмутимо упорство и амбиция.
Къртици тя си има във горната полиция.
Със слънцето се бие и злото я сплотява –
тя иска да надвие надземната държава.
От горната тя смуче и сокове, и сила –
тече надолу ручей с блага във изобилие.
Укрепва тя и с времето без суетня и врява
коварно ще превземе надземната държава.
Това отдавна знаем, говорим: „Не дай, Боже!”,
но щом стоим и траем напълно е възможно.
Тогава гладни, бледи, ще ближем с вопли раните.
След нейната победа ратаи ще и станем.
Ще вдигне тя в омая глава с дебела гуша.
А ние ще се каем за свойто равнодушие.
Из „Подземна държава“ (неиздадена)
