От Валентина Добринчева

       Екипът на Художествената галерия сътвори едно от най-силните арт събития в Добрич през годината. Възроден бе пленерът „Хартията”, който датира от 90-те години на ХХ век, с последно издание през 2003-а. Автори от цялата страна отново се събраха да работят, този път в залите на галерията, като ателието им бе отворено за посетители през цялото време. Освен това, по време на пленера, продължил една седмица, всяка вечер имаше срещи с художниците и разговори за тяхното творчество. В един неделен ден участниците посетиха уникалната местност около каньона на Суха река, за да натрупат впечатления от една непозната Добруджа.  

     Вибрациите на радостта от съвместното творене в галерията се усещаха в целия град през топлите ведри дни в началото на септември. Можеше да видиш усмихнатите художници навсякъде и да се почувстваш в един различен свят.
     Всички казаха, че това е най-важното при пленерите – срещата между хората.
     Директорът на галерията Недко Недков споделя, че на пленер не се правят шедьоври, но се акумулира творческа енергия, която след това прелива в ателието и там в спокойна задълбочена работа вече се раждат шедьоврите.
      Преди години участниците в пленера „Хартията” се събираха на морския бряг за десетина дни. „Тогава бяхме експериментатори, защото нямаше откъде да черпим информация и откривахме топлата вода”- казва Недков. „В наше време мнозина използват широко хартията и фокусът е другаде – как се вплита тя в идеите ни“. Затова екипът на галерията избира нова форма за пленера - работа заедно в една от залите на галерията, като всеки зрител може да види на живо как се раждат творбите. „Това е ново за нас и за града, а и не се прави често”- споделя директорът. „Изпълнихме наша дългогодишна мечта – галерията да е средище на творци, които да говорят за изкуство. Имаме богат фонд, много събития, но винаги ни е липсвало говоренето. Ние се познаваме с гостите ни, разглеждаме техните изяви в интернет, но на живо се откриваме по различен начин – с философията и специфичния поглед към нещата. Ценно е”.

     Съвсем обяснимо, поканени са автори с интерес към хартията. Изявени, работещи, модерни български художници от всички направления.  Намерението на екипа на добричката градска галерия е да продължат да организират пленера „Хартията” ежегодно, защото „отсъствието му се е усещало и всички сякаш са очаквали да започне да се случва отново“. Подкрепа получават освен от Общината, и от Богдан Богдев, който подслонява художниците и се грижи за доброто им преживяване в Добрич.

    Че срещата между хората е най-ценното в пленерите, мисли и Венета Велева, която е част от екипа на добричката галерия, но и участник в „Хартията“ 2021. Тя е керамик по професия, но открива неподозирани възможности на хартията. В работата съвместно с колегите, техните представяния, отговорите на зададените въпроси, е съзряла много нови посоки. Сигурна е, че творчеството й ще се повлияе дългосрочно от пленера. Надява се, че вечерните срещи с творците ще се запазят като традиция във форума, защото „там те не представят толкова себе си, а изкуството и правят начина, по който то се случва достъпен за всички. Всеки артист преживява трудности, но любовта към това, което правиш, надделява над ежедневието. Ние сме щастливци. Нашата работа е визуална, тиха, интимна, много от нас изпитват притеснение при вербализирането й, но се видя как тези успели хора (каквото и да значи да си успял в изкуството) все още, след толкова години, изпитват щастие и любов към това, което правят. Тя се предаде на всички нас, надявам се и на публиката” -  казва Венета.

     Цветелина Максимова, от Велико Търново, представител на Арт-група „Дупини”, е била на пленера „Хартията” в старите му издания, но не смята, че трябва да се търсят паралели, защото вдъхновението сега е също толкова силно. Вдъхновява я хартията като материал и присъствието на „точно тези хора”. Отношението към този вид изразяване и работата на общо място води до силна инспирация. „Важна е срещата между автори, много добре поставени на арт сцената в момента. Това респектира, води до отговорен подход. Получава се както в тазгодишната водеща тема на пленера – колаж, но един енергиен колаж. Всеки художник има собствена вибрация към събитието и материала и това води до различни творби – както обемни, така и двуизмерни“.
     Според нея, красив щрих към вдъхновението е добавила неподражаемо разходката по Суха река с нейните скални манастири и пещери. Възторгът от това място е обладал всички, а гостите са го видели за първи път. „То изумява като всяко нещо, което откриваш в нашата страна. Уникално, съхранено, много красиво. Там се заредихме”-  казва Цветелина.  Тя се надява занапред в добричкия пленер да се твори и сред природата. Максимова работи в областта на т.нар. „ленд арт” и е участвала в симпозиуми и изложби в Израел и Япония, създавайки произведения, които впоследствие се претопяват в околната среда. „На Изток възприемането е различно – там смятат, че човекът не е доминиращ, а притурка към природата, не както при европейците, които искаме всичко да подрежем и оформим. Е, в България все пак е съхранено дивото, то преобладава и затова сме по-неподправени в отношението си към природата“- смята художничката.

     Румен Нечев от Пловдив е график и също познава Изтока. Последната му изложба е в Гуанджоу, Китай. Напомня, че култура се произвежда денонощно в цял свят и не бива европейците да смятаме, че всичко е при нас. „Измислили сме маслената живопис, но китайците, които са най-добрите технолози, инвестират много в своите традиции - рисунката с туш и тиражираната графика“. Там, където е бил, се намира най-голямата галерия в света и от нея организират биенале, на което допускат четири хиляди артисти, имащи шанса да работят два месеца в графична база с невероятни условия.
   За жалост, с високо изкуство в България трудно се оцелява, защото има много малко публика, подготвена за подобно ниво на образ и послания, и затова той работи много в чужбина, пътувайки до Истанбул, Париж, Белград, Виена. У дома проектира, работи с желязо, прави скулптури, екс либрис и още много неща, дори сценография. В Добрич Румен Нечев не е за първи път - участвал е с хартиен обект в проекта за възраждане на пространството „Килиите” през 2005 г. Харесва градската  художествена галерия, защото е „по-съвременна като тематика и изказ“. В творчеството си използва характерни сребърни печати с релеф, прилагани само върху ръчна хартия, с която има голям опит, затова този пленер е точно за него. Рециклирана хартия той прави от остатъците от висококачествената, която ползва за графиките си. „Този материал е универсален, древен, но и непрекъснато развиващ се. Преработването на човешки остатъци е глобален проблем, а така по артистичен начин можеш да дадеш нов живот на структури с изтекла биография. Остават неща с друг дух и послания”. Според него, колекцията на добричката галерия от хартиени произведения е уникална и няма друга такава в България, дори в Националната художествена галерия в столицата.

     Женя Адамова е за първи път в Добрич на пленер „Хартията“ и попива всичко с грейнали очи. Тя е завършила порцелан и стъкло, но казва, че учи и след Академията, защото „…това е едно море. Продължава да ми е любопитно, да чувствам провокация. Не е нещо, което ще ми омръзне. Какъвто и опит да имаш с глината, не можеш да си сигурен в крайния резултат, защото този материал преживява абсолютна метаморфоза при дългия процес, изискващ много търпение“. Признава, че е трудна реализацията на твореца у нас, но „не е това основното, въпреки че е голямо щастие някой да избере точно твоето произведение“. В своята вечерна среща с публиката, тя разказа много за работата с глина, но смята, че срещата й с хартията в Добрич е била благодатна и е сложила ново начало в творчеството й, като й е открила много посоки заради свободата, която дава материала. А и колегите са събудили у нея много идеи. „Няма да затворя страница, напротив, ще има продължение, усещам го, сигурна съм“- споделя развълнувано Адамова. Пожелава хубавата енергия да продължи да се завихря с пленерите в добричката галерия. „Имаме нужда от тези докосвания!“


Създаденото от десетимата художници бе показано в добричката галерия. Из творбите се разходи Сашо Серафимов и ето какво видя:

Една сутрин човек се събужда и разбира, че е загадка за самия себе си. В началото мисли, че е прекалил с драматизирането на живота, но отговор не получава. Защото се усеща съвсем непознат за себе си. Тогава се връща към този, който всички познават в него и известно време живее в хармония, докато оня от загадката отново не се появи. Двамата вземат четката, молива, кредата и рисуват върху платното на небето. Така вдъхновението събира двамата и създава автора и произведението му. А пред него заставам аз – зрителят, читателя, слушателят и се включвам в приключението на изкуството.


ВЕРА ПЕНЕВА
е приятелка на цветовете, тя умее да извлича от тях философия, настроение, каприз. При нея вѐдрото самȯ си получава цвета и то е искрено, не се натрапва, а е като малко палавниче, което си извършва лудуориите с вдъхновение, без да знае, че го наблюдават. Да „Лятото няма край“, защото в него се влиза незабелязано, както дишаш, както тъгуваш, както се ровиш в душата си.


НЕДКО НЕДКОВ
Виждал съм изображения на земята като дърво, което се рее в космоса. В платната на Недко Недков асоциирам тази си представа с неизброимите векове на един разрязан ствол, в който присъстват и духът, и материята с безсловесието си. И същевременно усещам хилядолетната история на земята в нейната самота и се сещам за стиха на Салваторе Куазимодо: „Човек е сам върху сърцето на земята, пронизан от едничък слънчев лъч. И неусетно пада вечерта.“


КРАСИМИРА ДРЕНСКА
Човек обича да влиза в приключения, да се доказва, за забрави еднообразието и не е чудно, че много лесно влязох в колажа, наречен „Разказ I, II, III”. Защото каква ли загадка ще открия в тия разкази, написани с пособията на художника, изобразени с ирационални знаци? Къде ли ще ме откарат те, както стоя пред картината и уж съм спрял само за миг, а се оказва, че съм направил доста стъпки в едно пространство, в което стъпките са на емоцията, на внезапните усещания или на неочакваната отдалеченост от действителността?


ПЕНКА ДИМИТРОВА
„Прозорец към света“изпраща знаци към всичко, което е там някъде.Той самият крие нещо. Дали е обло или празно вътре, прозрачно ли е, колко светлина събира, може ли да е опора за ума, или когато знае, че умира е по-дълбоко. Не се знае. Ние самите сме „Тайнството“, което от килията на своя свят гледа навън от прозореца. Но не за да научи нещо, а просто така. И някакво предчувствие стои встрани. Усещаш се сам. Вървиш по път, по който не си вървял, и разбираш какво огромно пространство е душата, затворена в това малко тяло


РУМЕН НЕЧЕВ
Изкуството не плаче над  голямата болка, то е безразсъдно. То е в друга емоция, неназована, но изобразена със знак, в който е оставен творческият ключ на автора Така тълкувам двете картини на Румен Нечев „Равнини“ и „Градини“. Дали си се докоснал до Рая или Ада, ти носиш в себе си градините на преживяното и огромното пространство на света, в който живееш. Той може да е равнина от повтарящи се хълмове с извисяващи духа върхове и пропадащи тъмнини, но остава окачен в душата ти, в галерията на преживяното.


ВЕСЕЛИН ДАМЯНОВ – ВЕС
Многострунна е човешката душа. Тя носи мелодии от миналото, от настоящето, от бъдещето, защото човек е симфония от история, настояще и бъдеще. И фигурите на тези три действителности, понякога ги свързваме с отдавна загубени близки хора или с някое чувство, което няма образ, не е видимо, но то е оставило своите следи по времето. „Следите на времето“ I, II и III носят и една носталгична самота по изгубеното. Те хем ти подсказват, че ти си продължението, хем напомнят, че безсмъртието е всъщност безкраен път от много смърти.


ВАЛЕРИ ЧАКАЛОВ
Колажите на Валери Чакалов вдъхват кураж, че светът не е непознато място. Че той може да е добър, усмихнат, ведър. Сякаш ти казва: „Виж колко свежо е подреден светът, има място за душата ти в тази балада. Влез в хармонията й и отвори прозорците на тъгата си, за да влезе плискащата се светлина. „Запис на състояние 7.09“  и „Запис на състояние 8.09“  са една красива илюзия, родена от убеждението, че всяко нещо е истина, стига да си вярваш. Но да не забравяме, че все пак това са записи на състояния.


ЖЕНЯ АДАМОВА
Колкото и да сме очертани в пространството с телата си, с постъпките си, с действията си, ние все пак сме една невидима материя с мислите, емоциите, страховете си и надеждите си. Защото имаме нужда от „Пазител“ на онова неназоваемо и страшно, което навестява душите ни. То може би е постоянно „Присъствие I и II“, но ние го усещаме, когато внезапно се отдалечени от човешката си същност. Бих казал, че „Светла мисъл“ е просветление, но тя е по-скоро проблясък в ежедневната суета.


ЦВЕТЕЛИНА МАКСИМОВА
Буйството от цветове, валежът на цветовете върху лятната представа за безкрая е усещането на детството. Да си припомним. Детството е дарбата на човека. Там всичко се ражда и се прави от самосебе си. Затова се връщаме към тайната на преминалото, на безвъзвратното,  което наричаме спомен, а то е залепено в паметта ни и ще си отиде заедно с нас. И тази тайна няма заглавия, тя се носи в белотата на спомените, прерязвана от внезапни усещания за свобода и страх, че те има във всички неща, а понякога не се намираш. Вероятно затова колажите й нямат заглавия.


ИВАН ВЕЛЧЕВ
Самите заглавия на Иван Велчев носят една загадка. Като че ли той нарочно предизвиква зрителя да потърси отговор: „Енигма“, „Графичен сън“, „Дневник“, „Реликва“, „Капричио“, „12“, „Летера“. Имената на картините описват убедително пътя на душата. „Енигма“ е загадката на живота ни;  „Графичен сън“ е илюзията, която ни съпътства;  „Дневник“ са извървените стъпки на тялото и духа; „Реликва“ е драматичното пътуване във Вярата; „Летера“е очакваното писмо-надежда и толкова още неща в „12“. И, вървиш по пътя си с песничка невинна във душата „и падат покрай нас трески от чудесата на земята“/Фикри Шукриев/.


ВЕНЕТА ВЕЛЕВА
Старият стол /„Сънят на стария стол“/ с четирите си крака е извървял много време. Бил е символ на власт, бил е почивка на пътник, бил е дълга поредица от недоразумения в „Домът за твоите мисли“. Но той продължава да върви във времето  „По пътя – трансформация на чувството I и II“. А вестите от миналото продължават да пристигат носени от „Птица“- та/по Буковски/, за да се удавят в „Безвремие“-то. В тънката светлина на колажите на Велева, усещам драматичните колизии на човека по изгубения свят.

Изложбата е едно творческо пътуване на авторите  из пространството на духа. Материята е само видимата представа за отрязъка – живот, който ни се дава. Ползвайки похватите на колажа, художниците ни примамват  в своите собствени духовни приключения, импровизации, предчувствия. Изпращат знаци в онова пространство, което не знаеш къде се намира - душата. Изкривяват времето. Водят те по път, по който не си вървял, и не знаеш че го има. Усещаш се сам. Изгубваш се. Търсиш се. Някой ти влиза в душата и разбираш, че си ти.
Сипвайки по малко социално и интелектуално време за ориентири, те ни разказват за безкрайния  духовен път на човека.