ПЕГАС
Сашо Серафимов
СБОГУВАНЕ ІІІ
На Данчо Кръчмаров
И този ден като небесна ласка
по своя древен път безшумно си отива.
Ала остава в тъмното да властва
божествения огън, че сме живи,
че някъде сред мислите ни бърза
една невидима, но мамеща пътека,
която със отвъдното ни свързва,
тъй както свързва майката с детето.
Александър Белчев
КОСАЧКА
Двигателят
мълчи задавен -
Животът се съпротивлява.
Не корен,
метастазно-бурен -
не му се мре на жилав бурен.
Трева уж,
а нашепва важното:
позорно е да се откажеш.
Насилникът
тогава губи -
когато в жертвата е влюбен.
ЖЕНИ СТОЦВЕТНИ ИМЕНА
Дали случайно на цветя сте кръстени?
И майките ви като хвърлят зар,
съзират ли по брачните си пръстени
пламтящото очакване на минзухар?
Макар и мимолетен, по баирите
той грее, и са сенки всички други.
И как е горд, че и насън го дирите -
Камелии, и Лилии, и Теменуги!
Венец ли казах? Чарът му - стоцветния -
да може всекиму да се открие
и залезно, и в утрините блеснали -
пак няма как без Светли и Марии...
И гледай - те дописват тази песничка.
Сълза добавят - с много такт, и бегло.
Венец, оказва се, се прави лесно -
но как да сътворим челò за него?
Георги Kалчев
МОЛЕБЕН ЗА … РАЗЛИЧНИЯ ДЪЖД
Неземно е – отново заваля.
През скъсания стар чаршаф небесен
ще стигне ли усмивката на Бога
пустинята на нашите души,
превърнати от сушата в бърлоги?
Благословен да бъде оня дъжд –
жадуван и невидим за очите!
С молебен нека да измолим Бог
да завали във нас самите.
Дъждът – живот. Без локвите от кал
и без чадърите от глухо безразличие,
дъга за хиляди надежди призовал,
защото просто е… различен.
БЪЛНУВАНЕ С ОТВОРЕНИ ОЧИ
Някъде далече избяга времето…
В някаква чужбина емигрира.
Затова е нито ден, ни нощ
и само той единствено не спира –
часовникът на моето сърце…
Тик-так… и малките стрелки
парчета от строшено Аз събират,
а онемели от глобален фарингит,
в безвремието кукувиците се скриват.
Дали часът на истината е далеч.
Там някъде при Праведниците…Онези
или е тук сега?..
Един крадец прекръсти се
и в черковата влезе.
СБОГУВАНЕ ІІІ
На Данчо Кръчмаров
И този ден като небесна ласка
по своя древен път безшумно си отива.
Ала остава в тъмното да властва
божествения огън, че сме живи,
че някъде сред мислите ни бърза
една невидима, но мамеща пътека,
която със отвъдното ни свързва,
тъй както свързва майката с детето.
Александър Белчев
КОСАЧКА
Двигателят
мълчи задавен -
Животът се съпротивлява.
Не корен,
метастазно-бурен -
не му се мре на жилав бурен.
Трева уж,
а нашепва важното:
позорно е да се откажеш.
Насилникът
тогава губи -
когато в жертвата е влюбен.
ЖЕНИ СТОЦВЕТНИ ИМЕНА
Дали случайно на цветя сте кръстени?
И майките ви като хвърлят зар,
съзират ли по брачните си пръстени
пламтящото очакване на минзухар?
Макар и мимолетен, по баирите
той грее, и са сенки всички други.
И как е горд, че и насън го дирите -
Камелии, и Лилии, и Теменуги!
Венец ли казах? Чарът му - стоцветния -
да може всекиму да се открие
и залезно, и в утрините блеснали -
пак няма как без Светли и Марии...
И гледай - те дописват тази песничка.
Сълза добавят - с много такт, и бегло.
Венец, оказва се, се прави лесно -
но как да сътворим челò за него?
Георги Kалчев
МОЛЕБЕН ЗА … РАЗЛИЧНИЯ ДЪЖД
Неземно е – отново заваля.
През скъсания стар чаршаф небесен
ще стигне ли усмивката на Бога
пустинята на нашите души,
превърнати от сушата в бърлоги?
Благословен да бъде оня дъжд –
жадуван и невидим за очите!
С молебен нека да измолим Бог
да завали във нас самите.
Дъждът – живот. Без локвите от кал
и без чадърите от глухо безразличие,
дъга за хиляди надежди призовал,
защото просто е… различен.
БЪЛНУВАНЕ С ОТВОРЕНИ ОЧИ
Някъде далече избяга времето…
В някаква чужбина емигрира.
Затова е нито ден, ни нощ
и само той единствено не спира –
часовникът на моето сърце…
Тик-так… и малките стрелки
парчета от строшено Аз събират,
а онемели от глобален фарингит,
в безвремието кукувиците се скриват.
Дали часът на истината е далеч.
Там някъде при Праведниците…Онези
или е тук сега?..
Един крадец прекръсти се
и в черковата влезе.