Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПЕГАС "

ПЕГАС

Сашо Серафимов

СБОГУВАНЕ ІІІ

                          На Данчо Кръчмаров

И този ден като небесна ласка
по своя древен път безшумно си отива.
Ала остава в тъмното да властва
божествения огън, че сме живи,

че някъде сред мислите ни бърза
една невидима, но мамеща пътека,
която със отвъдното ни свързва,
тъй както свързва майката с детето.




Александър Белчев


КОСАЧКА

Двигателят
мълчи задавен -
Животът се съпротивлява.
Не корен,
метастазно-бурен -
не му се мре на жилав бурен.
Трева уж,
а нашепва важното:
позорно е да се откажеш.

Насилникът
тогава губи -
когато в жертвата е влюбен.



ЖЕНИ СТОЦВЕТНИ ИМЕНА

Дали случайно на цветя сте кръстени?
И майките ви като хвърлят зар,
съзират ли по брачните си пръстени
пламтящото очакване на минзухар?

Макар и мимолетен, по баирите
той грее, и са сенки всички други.
И как е горд, че и насън го дирите -
Камелии, и Лилии, и Теменуги!

Венец ли казах? Чарът му - стоцветния -
да може всекиму да се открие
и залезно, и в утрините блеснали -
пак няма как без Светли и Марии...

И гледай - те дописват тази песничка.
Сълза добавят - с много такт, и бегло.

Венец, оказва се, се прави лесно -
но как да сътворим челò за него?




Георги Kалчев

МОЛЕБЕН ЗА … РАЗЛИЧНИЯ ДЪЖД

Неземно е – отново заваля.

През скъсания стар чаршаф небесен
ще стигне ли усмивката на Бога
пустинята на нашите души,
превърнати от сушата в бърлоги?
Благословен да бъде оня дъжд –
жадуван и невидим за очите!
С молебен нека да измолим Бог
да завали във нас самите.
Дъждът – живот. Без локвите от кал
и без чадърите от глухо безразличие,
дъга за хиляди надежди призовал,
защото просто е… различен.



БЪЛНУВАНЕ С ОТВОРЕНИ ОЧИ

Някъде далече избяга времето…
В някаква чужбина емигрира.
Затова е нито ден, ни нощ
и само той единствено не спира –
часовникът на моето сърце…
Тик-так… и малките стрелки
парчета от строшено Аз събират,
а онемели от глобален фарингит,
в безвремието кукувиците се скриват.
Дали часът на истината е далеч.
Там някъде при Праведниците…Онези
или е тук сега?..
Един крадец прекръсти се
и в черковата влезе.

Поетите и писателите на Добрич отново сбраха почитатели на 1 октомври – Деня на музиката и поезията, за да споделят магията. Гостуваха солисти от Ансамбъл Добруджа, клоито изпълниха "Лале ли си, зюмбюл ли си..."

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево