Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: СЛУЧКИ"

СЛУЧКИ

Стефан Жечев е роден през 1949 г. в с. Стаевци, Област Добрич. Завършил е ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“. Много години е бил учител в гр. Шабла. Негови стихове са публикувани в много литературни издания. Носител е на национални и регионални литературни награди. Издал е стихосбирките „На брега“ и „Господарят на дивия плаж“. Член на Сдружението на писателите в Добрич и член на радколегията на сп. „Антимовски хан“.
 

  
СЛУЧКИ
 
„И ще познаете истината, и
истината ще ви направи свободни.“
/Йоан 8:32/

 
Четох някъде, че истината е като водата. Така както водата тече под земята и после излиза на повърхността, така е и с истината. Крият я някъде, потулват я, но рано или късно и тя излиза наяве.
В кратките си прозаични опити разказвам за случки и събития, за които в едно недалечно време беше опасно да се говори, а камо ли да се пише. Случки и събития, на които или съм бил свидетел, или са ми ги разказали хора, на които безрезервно вярвам.
 
 


ПОСРЕЩАНЕТО
 
Село Пролез ми е на сърцето. Дали защото първата ми ученическа любов беше от това село, или защото през студентските години трябваше да подготвя курсова работа за топонимията му – не знам. Десетина години по-късно ме поканиха да напиша нещо като доклад за земляческа среща. През 70-те и 80-те години на миналия век земляческите срещи бяха на мода. Жителите на малките селца се бяха пръснали по големите градове и много им се искаше да се срещнат и видят. И да се напият.
Порових се из историите и краеведските книги, но историята, както казва поетът, обхваща само контурите, та за подробностите трябваше да се обърна към бай Иван. Той ми разказа за ДРО1, за партийната организация, за основаването на ТКЗС-то, за 9-ти септември.
– Научихме, че Червената армия ще мине през село. Организирахме се, впрегнахме няколко каруци, заключихме момичетата в крайните стаи и тръгнахме към края на селото.
– Защо заключихте момичетата, бай Иване, нали ще посрещате братя, освободители?
– А бе братя, братя, освободители, ама нали знаеш – война. Ти туй недей да го пишеш!
Не го написах.
 
 


БАБА
 
Моята баба беше много сладкодумна. Сега ме е яд, че не съм записвал нейните разкази. Баба много обичаше да разказва за живота си през младите години и този неин разказ напълно се разминаваше с картините, които рисуваше социалистическата пропаганда.
– Често ли стояхте гладни? – питах я.
– КашЕ! – отвръщаше тя. Тази диалектна дума съм я чувал само от нея и означаваше „не е вярно“. Дядо ти водеше сметките на мелницата и вечер само да измете сандъка за брашно, ще напълни една торбичка. Пържехме милинки, точехме кавърми и баници. Гледахме прасе, колехме го за Коледа, ама дядо ти, нали беше Христо, събираше половината село и кажи – речи прасето свършваше. Каквото останеше, го осолявахме. На Гергьовден винаги колехме агне. Имахме и земя, но дядо ти не я работеше, а я даваше под наем. Ще дойде жътва – цялото село е на полето. Днес жънем на едни, като свършим, помагаме на други. Песни, смях. Като се овършее житото, дядо ти ще натовари една каруца с чували и хайде на скеля в Манкалня /нейното название на Мангалия/. Ще продаде, ще купи сол, газ, захар, плат за по една рокля и по едни обувки на момичетата. Туй е то пазаренето за цяла година.
– А само с мас ли готвехте?
– КашЕ! – ще каже пак баба. – Сееше се и слънчовка /слънчоглед/. Ще очукаме питите, ще занесем семките на маслобойната и насреща вземаме олио.
Опитвам се да си представя моето малко село от годините на баба. С малките улички, кални през есента и зимата и прашни през лятото. Къщите, с мъждукащи от газената лампа прозорчета. Никаква социалистическа пропаганда не можа да убеди баба до смъртта ѝ, че животът преди 9-ти септември е бил лош. Тогава баба е била млада, а и дядо е бил до нея.
 
 


ДЯДО
 
– Дядо ти беше мързелив – казваше мама. – И мълчалив. „Христо, кажи нещо!“, вика му баба ти. Той мълчи. „Христо, на ти 5 лева, кажи нещо, бе!“ „Кво да кажа?“ И толкоз.
Смътно си го спомням дядо. Беше минал 20 км с каруцата да дойде у нас да ми донесе едни цървулки от свинска кожа, които сам беше правил.
– В ония, смутните години, дойдоха у нас надвечер едни непознати хора. Качиха дядо ти на една каруца. Върнаха го чак сутринта. Докато беше жив, и дума не каза къде са го водили, какво са правили през онази нощ. Много пъти сме го питали. Мълчи. Имахме малко злато. Тъй и не разбрахме какво стана с него.
Това мама ми го разказа чак след промените. И добави:
– Беше николапетковист.
Когато възстановиха собствеността на земята, на мен ми се паднаха 9 дка от земята на дядо.
А златото ... Майната му на златото! Важното е, че след оная нощ дядо се е върнал жив и здрав в село.
 
 

 

СВЕРЯВАНЕ НА ЧАСОВНИЦИТЕ
 
Бате Кольо беше от БЗНС. През годините тази партия поддържаше фалшивия мит, че системата не е еднопартийна. Не знам как е било на други места, но при нас длъжността секретар на общината беше винаги запазена за човек от БЗНС. Бате Кольо беше „Държавен и партиен контрол“ и ходеше винаги добре облечен. Въпреки че контролът беше не само държавен, но и партиен, в АПК-то се крадеше яко и един приятел ме съветваше да не сея в двора си култури, които се сеят в зеленчуковата бригада. Иначе бате Кольо имаше отношение към изкуството, пееше в градския хор и играеше в читалищния театър.
Питат го:
– Бате Кольо, колко е часът?
– Колкото каже Партията.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево